Джудит Макнот
Нощни шепоти (55)

ЕПИЛОГ

Всички маси в скъпия ресторант в Палм Бийч бяха заети, а хората, които чакаха да се освободи място, стояха на бара. Телефонът на бюрото на метр д’отела иззвъня и той го вдигна. Заслуша се и се намръщи, защото не чуваше добре.

— Извинете, с кого искате да разговаряте? — попита той. — Да, Мейтланд все още са тук. Ще я повикам на телефона.

Метр д’отелът, чието име беше Роланд, бе отскоро в „Ремингтън Грил“. Провери в списъка си коя маса е резервирана за Мейтланд, след което тръгна към задната част на ресторанта. Там седяха три жени. Едната от тях бе прекрасна тридесетгодишна блондинка, другата бе елегантно облечена блондинка, която наближаваше петдесетте и по всяка вероятност бе майка на първата жена, и последната бе тъмнокосо момиче, облечено предизвикателно и изглежда нямаше нищо общо с другите две жени или с изисканата клиентела на „Ремингтън Грил“. Тъй като Роланд не бе сигурен дали човекът, който се обаждаше търсеше госпожа или госпожица Мейтланд, за по-сигурно каза:

— Извинете ме, дами — обърна се той към трите жени. — Търсят Мейтланд по телефона на бюрото ми.

И трите го погледнаха въпросително.

— Коя по-точно? — попита момичето.

— Обаждането е за Мейтланд — повтори Роланд, малко притеснен от ситуацията.

— Вие сте нов тук, така че нека ви обясня — дръзко продължи тя, като се забавляваше от объркването му. — Виждате ли, аз съм госпожица Мейтланд, а това — кимна към по-младата блондинка — е снаха ми, госпожа Ноа Мейтланд. — После се обърна и към по-възрастната блондинка: — А това е майката на снаха ми, която е госпожа Дъглас Мейтланд. Освен това е и моя майка — добави с гордост и радост.

— Удивително! — повдигна вежди Роланд, за да прикрие раздразнението си.

Слоун се съжали над него и отмести стола си назад.

— Обаждането вероятно е за мен. Ноа каза, че е възможно още тази вечер да се върне от Рим.

Ноа тихо се изкачи по стълбите и изненада тригодишната си дъщеря.

— Татко — възкликна тя и се затича към него по пижама, а прислужницата веднага отиде в съседната стая. — Връщаш се по-рано.

Друг път би я вдигнал на ръце, но сега криеше подарък зад гърба си, така че само й се усмихна.

— Леля Кортни беше тук днес.

— Досетих се — каза той нежно.

Тя наведе глава на една страна и дългите й руси къдрици затанцуваха.

— Как разбра?

— По косата ти.

 

 

Слоун откри съпруга си и дъщеря си на терасата. Те седяха и си шепнеха нещо.

— Татко се върна! — извика Ашли.

Ноа отправи към съпругата си поглед, изпълнен с любов.

— Разказваме си тайни — довери дъщеря им. Със светнало лице тя се наведе към Ноа, за да й прошепне още една тайна. После го погледна и попита: — Тази може ли да я кажа на мама?

— Да — тържествено отвърна той.

Ашли се опита да го имитира:

— Татко каза, че те обича страшно, страшно много.