Джудит Макнот
Нощни шепоти (46)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Докато пътуваше към Бел Харбър, Слоун бе прекалено нещастна, за да се тревожи за последствията, които щяха да окажат събитията върху живота и работата й.

Когато се обади в магазина на Лидия, за да каже на майка си, че си е у дома, Кимбърли не обърна внимание на възраженията на Лидия и си взе свободен ден по лични причини. Сара заряза срещата си с важен клиент и пристигна непосредствено след майка й. След това и двете започнаха да я обграждат с внимание, сякаш бе болна. Приготвяха й сладкиши и любимата й храна. Слоун не осъзнаваше, че правят това, защото изглежда като болна. Тя се сви в ъгъла на канапето, прегърнала силно една възглавница, и им разказа това, което знаеше за убийството. И двете бяха разпознали Пол, когато го бяха видели по новините на борда на яхтата на Ноа, и Слоун не виждаше причина да не им разкаже за отношенията си с него. За да не разстрои майка си обаче, тя ги остави да си мислят, че той бе отишъл в Палм Бийч да разследва Ноа и изобщо не спомена за Картър. Разказа им за Париш и Картър, за хората, с които се бе запознала, и нещата, които бе правила, но не им спомена за кратката си връзка с Ноа. Не знаеше какво да им каже за него и дали всъщност би могла да каже нещо, без да се разплаче.

Когато приключи с разказите, Кимбърли отиде в кухнята да й направи чаша чай, а Сара се опита да повдигне настроението й.

— Срещна ли се някъде с „господин идеалния“? — попита тя.

Слоун с мъка запази лицето си безизразно.

— Аз… да.

— Колко бяха?

— Само един.

— Само един? В Палм Бийч е пълно е идеални мъже. Сигурно не си търсила.

Слоун притвори очи и видя загоряло мъжко лице с квадратна челюст, красиви сиви очи и уста, която настойчиво се навежда към нея. Преглътна.

— Той бе идеален.

— Запозна ли се с него?

— О, да — отвърна.

— А излезе ли с него?

— Да.

— И?

— Харесахме се — едва изрече Слоун.

— Колко се харесахте? — усмивката на Сара изчезна, докато я слушаше и наблюдаваше лицето й.

Приятелката й облегна глава на възглавницата, която държеше, и преглътна.

— Много.

— Той има ли си име?

— Ноа Мейтланд.

— Ноа Мейтланд? — Като много от жителите на Бел Харбър Сара бе в течение на светските събития в Палм Бийч. — Чуй ме, ти не би го поискала за мъж дори да не беше контрабандист на оръжия. На всяка снимка, на която съм го виждала, е с различни очарователни и богати жени, но никога не остава дълго с тях.

Преди Слоун да успее да отговори, майка й се върна от кухнята е чая и заговори с нежен, но твърд глас:

— Слоун не трябва да губи надежда, че всичко ще си дойде на мястото. Убиецът на Едит ще бъде разкрит и тогава Париш и Картър ще разберат, че тя е невинна, и ще й простят. А и все пак досега никой не е казал, че на яхтите на Ноа Мейтланд е било намерено нещо незаконно. Сигурна съм, че е невинен, или Слоун никога не би… — Нежно погледна нещастната си дъщеря и убедително изрече: — или Слоун никога нямаше да се влюби в него. Истината за неговата невинност ще излезе наяве и тя ще може да му се извини. Сигурна съм, че той е мил и внимателен мъж, който ще я разбере и ще й прости. — Погледна към Слоун. — Права ли съм, скъпа?

Тя се сети за последния си телефонен разговор с Ноа и вдигна просълзени очи към майка си.

— Не.

След няколко минути Слоун осъзна, че трябва незабавно да направи нещо, за да превъзмогне това състояние. Взе телефона и се обади в полицейското управление.

— Мат, Слоун се обажда — каза на лейтенант Карузо. — Ако е възможно, бих искала да се върна на работа утре, а не в понеделник.

— В града ли си вече? — попита той и когато тя потвърди, й нареди да се яви на работа сутринта. После затвори и отиде до бюрото на Джес Джесъп. — Слоун си е у дома. Казах й, че утре може да дойде на работа. Надявам се капитан Ингърсол да няма нищо против. Имам предвид, че е била обвинена в убийство.

Джес се изправи.

— Карузо, ти си глупак.

— Къде отиваш? — извика той след него.

— Ако ти потрябвам, можеш да се свържеш с мен по радиостанцията — отвърна Джес, но преди да излезе, спря на бюрото на диспечера и му каза: — Слоун се е върнала. Вкъщи си е.

Преди Джес да стигне до колата си, диспечерът бе съобщил новината на всички офицери в Бел Харбър, които бяха на смяна. След десет минути цяла върволица от патрулни коли започнаха да пристигат пред дома на Слоун.

Джес стигна пръв и Сара му отвори вратата. Не се бяха виждали, откакто той се бе появил пред къщата й след барбекюто на плажа, и тя се сепна, когато го видя.

— Излез за малко — нареди Джес и я издърпа пред вратата. — Как е тя?

— Добре е — отвърна Сара. — Чувства се страхотно.

Той не бе убеден.

— Как е тя наистина?

— Честно ли?

Джес кимна, след което направи последното нещо, което Сара очакваше или желаеше той да направи. Пресегна се, повдигна брадичката й и сериозно попита:

— Мислиш ли, че заради нея ще можем за известно време да заровим томахавката на войната?

Тя кимна предпазливо, сепната от благородното изражение на лицето му, когато я погледна.

— Това би ми допаднало, Джес.

Пред дома на Слоун непрекъснато пристигаха патрулни коли. На масата в гостната започнаха да се трупат кутии с пица и сандвичи от ресторантите за бързо хранене, тъй като по този начин приятелите й от полицията намираха оправдание да я посетят.

Слоун знаеше истинската причина. Идваха, за да я подкрепят и да повдигнат духа й. И наистина успяваха. Обаче щом остана сама в леглото, отново си спомни за Ноа. Заспа, докато си мислеше за времето, когато лягаше до него и облягаше глава на рамото му, след като се бяха любили, а той нежно я галеше, докато и двамата не заспяха. Или започнеха отново да се любят.