Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
No Crime in the Mountains, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2009)

Издание:

Реймънд Чандлър. Убиец в дъжда

Американска, първо издание

ИК „Колибри“, 1993

Корица: Фараон Дизайн

Редактор: Жечка Георгиева

Техн. редактор: Кирил Настрадинов

ISBN 954-529-026-9

История

  1. —Добавяне

XIII

— Вземи им пистолетите и виж дали нямат по още някой, Чарли.

Стоях с гръб към стената край дълга дървена маса. От двете страни на масата имаше дървени пейки. Отгоре й — поднос с бутилка уиски, две чаши, петромаксов фенер и старовремска селска газена лампа с дебело стъклено шише, чинийка, пълна с кибритени клечки, и още една — с пепел и фасове. В дъното на вагона имаше малка печица и два нара-единият разхвърлян, другият оправен като под конец.

Япончето се приближи към нас, а светлината блещукаше в очилата му.

— О, има пистолети — измърмори той. — О, много лошо.

Той взе пистолетите и заднешком ги побутна по масата към Лудърс. Малките му ръчички сръчно ни опипаха. Барън премига и лицето му почервеня, но не каза нищо. Чарли се обади:

— Няма други пистолети. Доволни, че среща вас, господа. Аз мисля, чудесна нощ. Вие правили пикник на луна?

Барън сърдито изсумтя. Лудърс каза:

— Моля ви, седнете, господа, и ми кажете с какво мога да ви бъда полезен.

Седнахме. Лудърс седна насреща ни. Двата пистолета бяха на масата, пред него. Автоматът също бе отгоре, но лявата му ръка го държеше здраво, а очите му бяха спокойни и твърди. Лицето му вече не беше приятно, но си оставаше интелигентно. Всъщност, те винаги са интелигентни.

Барън рече:

— Нали мога да подъвча? Така мисля по-добре.

Той извади тютюна си, отхапа от него и го прибра обратно. Подъвка мълчаливо, а после се изплю на пода.

— Май ще ви пооцапам пода — каза отново. — Дано нямате нищо против.

Япончето седеше в края на спретнатото легло, като краката му изобщо не докосваха пода.

— Не харесва много — изсъска то. — Много лошо мирише.

Барън не го погледна. Той каза тихо:

— Какво целите, господин Лудърс? Да ни убиете и да се измъкнете, така ли?

Лудърс повдигна рамене, махна ръката си от автомата и се облегна назад на стената.

Барън продължи:

— Оставили сте съвсем явни следи дотук, с едно малко изключение — как да разберем откъде да ги подхванем. Това не го бяхте доизкусурили, защото никога не бихте действали по начина, по който ви се е наложило. Но когато дойдохме тук, бихте готови и ни чакахте. Това не разбрах как го постигнахте.

Лудърс отговори:

— Това е защото ние немците сме фаталисти. Когато нещата вървят като по ноти, както стана тази нощ — като изключим онзи глупак Вебър — ние ставаме подозрителни. Казах си: „Не съм оставил никаква следа и няма начин да ме проследят чак от тази страна на езерото толкова бързо. Те нямаха лодка и никаква лодка не ме последва. Просто ще им бъде невъзможно да ме открият. Следователно, ще ги чакам“.

— Докато Чарли тътреше куфарите с пари до колата — обадих се.

— Какви пари? — попита Лудърс, без да поглежда към нито един от нас. Сякаш се вглеждаше някъде навътре в себе си и търсеше.

— Онези прекрасни нови десетдоларови банкноти, които пренасяте от Ню Мексико със самолет.

Чак сега Лудърс ме погледна, но с безразличие.

— Драги приятелю, не е възможно да говорите сериозно.

— Напротив. Лесно е като фасул. Сега граничните патрули нямат самолети. Преди им бяха дали няколко, но нищо не се случи и им ги отнеха. Самолет, който прелита високо над границата и идва от Мексико, каца на ливадата до игрището за голф на Удландс Клъб. Това е самолет на господин Лудърс, а господин Лудърс притежава част от клуба и живее там. Защо изобщо някой трябва да се учудва от това? Но господин Лудърс не желае да държи половин милион долари фалшиви пари в дома си в клуба. Затова изнамира тази стара мина и държи парите в този хладилен вагон. Той е здрав като сейф, а не прилича на сейф.

— Вие ме заинтригувахте — спокойно каза господин Лудърс. — Продължавайте.

— Фалшификацията е отлична. Експертизата го доказа. Това означава организация — да доставя мастилата, подходящата хартия, плаките. Това означава организация далеч по-съвършена и от най-мощната банда мошеници. Държавна организация. Организацията на нацисткото правителство.

Япончето подскочи от леглото и изфуча, но Лудърс не промени изражението си.

— Все още ми е интересно — лаконично каза той.

— А на мен не ми е — обади се Барън. — Имам чувството, че с приказките си се опитваш да си спечелиш дървен костюм.

Аз продължих:

— Преди няколко години руснаците опитаха същия номер. Внедряване на голямо количество фалшиви пари с цел набиране средства за шпионаж и постепенно съсипване на националната ни валута. Нацистите са твърде умни, за да залагат на тази карта. Те искат само много американски долари, с които да работят в Централна и Южна Америка Хубави, използвани пари. Не можеш да отидеш в банката и да внесеш стотици хиляди долари във вид на чисто новички десетдоларови банкноти. Това, което шерифът не може да разбере е защо сте избрали точно това място — планински курорт, населен с малко и бедни хорица.

— То обаче никак не смущава вашия гениален мозък, нали? — подигравателно рече Лудърс.

— Мен също не ме притеснява особено — каза Барън. — Притеснява ме фактът, че на моя територия убиват хора. Не съм свикнал на такова нещо.

Аз продължих:

— Избрали сте това място най-вече защото е страхотно удобно за такава цел. В страната сигурно има стотици подобни местенца, където законът почти не присъства, а през лятото се източва огромна върволица туристи. Места, където самолетите кацат, без някой изобщо да се интересува откъде идват и какво носят. Но това не е единствената причина. То, при известен късмет, е безкрайно подходящо и за пласиране на голяма част от парите. Но вие нямахте късмет. Вашият човек Вебър ви врътна страхотен номер и отне шанса ви. Трябва ли да ви обяснявам защо мястото е толкова подходящо за пласиране на фалшиви пари, при положение, че имате достатъчно хора, които да работят за вас?

— Да, да, моля ви — каза Лудърс и потупа автомата по приклада.

— Защото през три месеца от годината това местенце увеличава населението си на двайсет до петдесет хиляди жители, в зависимост от отпуските и почивните дни. Това означава приток на много пари и много бизнес. А тук няма банка. В резултат, хотелиери, търговци и бармани непрекъснато трябва да осребряват чекове. В резултат, депозитите, които изпращат по време на сезона, са почти само в чекове, а парите остават в обръщение. До края на сезона, разбира се.

— Мисля, че това е много интересно — каза Лудърс. — Но ако подобна операция е била под мой контрол, и през ум не би ми минало да пласирам много пари точно тук. Бих пласирал по малко на различни места, но не в големи количества, за да видя как вървят. И всичко това по причина, поради която и вие сте се сетили. Защото банкнотите бързо ще минават от ръка в ръка, и ако някой открие, че са фалшиви, много трудно може да се добере до първоизточника.

— Да — отвърнах. — Това би било по-умно. Вие сте безкрайно откровен с нас.

— С вас, естествено, няма никакво значение колко съм откровен — каза той.

Барън внезапно се наведе напред.

— Вижте, Лудърс, това, че ще ни убиете, с нищо няма да ви помогне. Ако трябва да си говорим откровено, ние нямаме нищо срещу вас. Може и да сте убили онзи Вебър, но както са се сложили нещата, това е много трудно да се докаже. Ако сте разпространявали фалшиви пари, ще ви осъдят, разбира се, но за това не бесят. По случайност нося два чифта белезници на колана си, затова ви предлагам вие и вашият японски приятел да си тръгнете оттук с тях.

Чарли, япончето, се обади:

— Ха-ха, много смешен мъж. Аз предполага някой тук чалнат, да.

Лудърс леко се усмихна.

— Всичко ли занесе в колата, Чарли?

— Останал още един куфар.

— Тогава занеси и него и запали мотора, Чарли.

— Слушай, Лудърс, няма да мине — настойчиво каза Барън. — Долу в гората ни чака наш човек с ловна карабина. Луната е много ярка. Ти също имаш оръжие, но шансовете ти срещу ловната карабина са колкото нашите с Еванс срещу теб. Никога няма да излезеш оттук, ако и ние не излезем с теб. Той ни е видял как влязохме вътре и ще ни даде двайсет минути. После ще повика подкрепления. Такава беше заповедта ми.

Лудърс каза тихо:

— Тази работа е много трудна. Дори за нас, немците. Изморен съм. Направих сериозна грешка. Използвах човек, който се оказа глупак, който извърши глупост, а после уби човек, защото я беше извършил и човекът знаеше за нея. Но грешката беше и моя. Никой няма да ми я прости. Животът ми вече не е от голямо значение. Отнеси куфара в колата, Чарли.

Чарли бързо се доближи до него.

— Аз не харесва, не — рязко каза той. — Куфар адски тежък, а мъж с карабина стреля. По дяволите!

Лудърс бавно се усмихна.

— Това са глупости, Чарли. Ако с тях имаше някой, той да се е появил много отдавна. Нали затова ги оставих да приказват. Да разбера дали са сами. Те наистина са сами, Чарли. Хайде, върви.

Чарли прошепна дрезгаво:

— Аз отива, но аз пак не харесва.

Той отиде в ъгъла и повдигна куфара. Едва го тътреше. Бавно се примъкна до вратата, остави куфара на пода и въздъхна. Открехна лекичко и надникна навън.

— Не вижда никого — каза. — Може наистина всичко лъжи.

Лудърс промълви замислено:

— Трябваше да убия и жената, и кучето, но се размекнах. А онзи мъж, Курт, какво стана с него?

— За пръв път чувам за него — рекох. — Къде беше той?

Лудърс ме изгледа втренчено.

— Станете прави и двамата!

Аз се изправих, по гърба ми се търкулна ледена капчица. Барън също се изправи. Лицето му бе сиво. Побеляващата коса по слепоочията блестеше от пот. Цялото му лице бе потно, но челюстите му продължаваха да дъвчат.

Той тихо попита:

— Колко получи за тази задача, синко?

— Сто долара, но похарчих няколко — отвърнах дрезгаво.

Барън каза със същия тих глас:

— Женен съм от четирийсет години, плащат ми по осемдесет долара на месец, квартира и дърва за горене. Но не е достатъчно. По дяволите, трябва да получавам сто!

Той се усмихна кисело, изплю се и погледна Лудърс.

— Върви по дяволите, нацистко копеле! — каза.

Лудърс повдигна автомата бавно и стисна устни. Дъхът му свистеше. После още по-бавно остави автомата и бръкна в сакото си. Извади пистолет и вдигна предпазителя с палец. Премести го в лявата си ръка и безмълвно се вгледа в нас. Лицето му много бавно започна да се изпразва от всякакво изражение, докато се превърна в мъртвешка сива маска. Той вдигна пистолета и едновременно с него и дясната си ръка, опъната, над нивото на рамото. Ръката бе опъната като струна.

— Хайл Хитлер! — рязко изрече.

После бързо обърна пистолета, пъхна дулото в устата си и натисна спусъка.