Александър Дюма
Графиня Дьо Шарни (186)

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Какво направи Питу с намерените във фотьойла на леля Анжелик луидори

Не сте забравили, че за следващия ден беше обявена продажбата на фермата на Бийо и на замъка на граф Дьо Шарни. Спомняте си също така, че фермата беше оценена на сумата от четиристотин хиляди франка, а замъкът на шестстотин хиляди франка в бонове.

Когато следващият ден дойде, господин Дьо Лонпре купи от името на неизвестен купувач двата имота за сумата хиляда триста и петдесет луидора, сиреч един милион двеста четирийсет и две хиляди франка в бонове.

Той плати в брой.

Това стана в неделя, в навечерието на деня, когато трябваше да се състои сватбата на Катрин и Питу.

Същата неделя рано сутринта Катрин бе заминала за Арамон било защото трябваше да направи някои приготовления за разкрасяване, каквито имат и най-обикновените жени в навечерието на сватбата, било защото не искаше да остане в града, докато продаваха на търг тази хубава ферма, където бе преминала младостта й и където беше толкова щастлива и беше страдала толкова много!

Което значеше, че на следващия ден в единайсет часа цялата тази тълпа, събрана пред вратата на кметството, оплакваща и хвалеща така силно Питу, че се е оженил за една съвсем съсипана девойка — която на всичкото отгоре имаше и едно дете, което, след като би трябвало един ден да бъде по-богато от нея, беше още по-разорено от нея!

През това време господин Дьо Лонпре питаше според обичая Питу:

— Гражданино Пиер-Анж Питу, вземате ли за своя съпруга гражданката Ан-Катрин Бийо?

И после Катрин:

— Гражданко Ан-Катрин Бийо, вземате ли за свой съпруг гражданина Пиер-Анж Питу?

И двамата отговориха: „Да“

Тогава, когато и двамата отговориха: „Да“, Питу с глас, изпълнен с чувство, а Катрин с глас, изпълнен с ведрина, когато господин Дьо Лонпре обяви в името на закона, че двамата млади хора са съединени в брак, той направи знак на малкия Изидор да дойде, за да му говори.

Малкият Изидор, сложен на бюрото на кмета, отиде право при него.

— Дете мое — каза му господин Дьо Лонпре, — ето документите, които ще връчите на вашата мама Катрин, когато вашият татко Питу я отведе у дома й.

— Да, господине — каза детето.

И взе двата документа в мъничката си ръка.

Всичко беше свършено. Само че за голямо учудване на присъстващите, Питу извади пет луидора от джоба си и като ги връчи на кмета, каза:

— За бедните, господин кмете.

Катрин се усмихна.

— Да не би да сме богати? — попита тя.

— Човек е богат, когато е щастлив, Катрин — отвърна Питу. — А вие току-що направихте от мен най-богатия човек на земята.

И той й предложи ръката си, на която младата жена нежно се облегна.

На излизане те откриха цялата тълпа, за която говорихме, пред вратите на кметството. Тя поздрави двамата съпрузи с единодушни овации.

Питу благодари на приятелите си и раздаде множество ръкостискания. Катрин поздрави приятелките си с множество кимвания с глава. В това време Питу зави надясно.

— Ама къде отивате, приятелю? — попита Катрин.

Действително, ако Питу се връщаше в Арамон, той трябваше да поеме наляво, през парка.

Ако се прибираше към къщата на леля Анжелик, той трябваше да върви направо през Площада на замъка. Ама къде отиваше той, слизайки към Площада на фонтана?

Това го питаше Катрин.

— Елате, многообичана ми Катрин — каза Питу. — Водя ви да посетите едно място, което ще ви бъде приятно да видите отново.

Катрин се остави да я водят.

— Ама къде отиват? — питаха онези, които ги виждаха да вървят.

Питу пресече Площада на фонтана, без да се спира, пое по улица „Орме“ и като стигна до края й, зави по онази малка уличка, където преди шест години беше срещнал Катрин върху нейното магаре в деня, когато, изгонен от леля Анжелик, той не знаеше къде да потърси гостоприемство.

— Не отиваме в Писльо, надявам се? — попита Катрин, спирайки мъжа си.

— Елате все пак, Катрин — каза Питу.

Катрин въздъхна, пое по малката уличка и излезе в равнината.

След десет минути ход тя стигна до малкия мост, където Питу я бе намерил припаднала вечерта, когато Изидор заминаваше за Париж.

Там тя се спря.

— Питу — каза тя, — няма да отида по-нататък.

— О, госпожице Катрин! — каза Питу. — Само до кухата върба.

Това беше върбата, където Питу идваше да търси писмата на Изидор.

Катрин въздъхна и продължи пътя си.

Като стигнаха до върбата, каза:

— Да се връщаме, умолявам ви!

Но Питу, като постави ръката си върху ръката на младата жена, каза:

— Още двайсет крачки, госпожице Катрин. Не искам нищо повече от това.

— Ах, Питу! — прошепна Катрин с тон на толкова болезнен упрек, че Питу се спря на свой ред.

— О, госпожице! — каза той. — А аз мислех, че ви правя толкова щастлива!

— Мислите, че ме правите щастлива, Питу, като ме карате да видя отново фермата, където съм израснала, която принадлежеше на родителите ми, която трябваше да ми принадлежи и която, продадена вчера, сега принадлежи на някакъв чужденец, на когото не знам дори името.

— Госпожице Катрин, още двайсет крачки. Не искам нищо повече от това!

Действително, тези двайсет крачки, заобикаляйки ъгъла на зида, откриваха голямата порта на фермата.

При голямата порта на фермата се бяха събрали всички бивши надничари, колари, коняри и момичетата от фермата с дядо Клуис начело. Всеки държеше букет в ръката си.

— Ах, разбирам! — каза Катрин. — Преди да е пристигнал новият собственик, вие сте поискали да ме доведете за последен път тук, за да може всички стари служители да се сбогуват с мен. Благодаря, Питу!

И отделяйки се от ръката на съпруга си и от тази на малкия Изидор, тя тръгна към тези добри хора, които я заобиколиха и я увлякоха в голямата стая на фермата.

Питу взе малкия Изидор на ръце — детето все така държеше двата документа в ръка — и последва Катрин.

Младата жена беше седнала насред голямата стая и разтриваше лицето си с длани, както когато човек се събужда от сън.

— В името Божие, Питу — каза тя с объркан поглед и трескав глас, — какво ми разправят те?… Приятелю, не разбирам нищо от онова, което ми казват!

— Може би документите, които детето ни ще ви връчи, ще ви осведомят повече, скъпа Катрин — каза Питу.

И той побутна Изидор към майка му. Катрин взе документите от ръчичките на детето.

— Четете, Катрин — каза Питу.

Катрин отвори наслуки един от двата документа и прочете:

Признавам, че замъкът в Бурсон и прилежащите му земи, бяха закупени от мен вчера за сметка на Жак-Филип-Изидор, непълнолетен син на госпожица Катрин Бийо и че следователно гореказаният замък в Бурсон и гореказаните прилежащи му земи му принадлежат в пълна собственост.

Подпис: ДЬО ЛОНПРЕ

кмет на Виле-Котре

— Какво ще рече това, Питу? — попита Катрин. — Вие сигурно се сещате, че не разбирам нито дума от това, нали?

— Прочетете другия документ — каза Питу.

И Катрин, разгъвайки другия документ, прочете онова, което следва:

Признавам, че фермата в Писльо и всичко принадлежащо към нея, бяха закупени от мен вчера за сметка на гражданката Ан-Катрин Бийо и че следователно фермата в Писльо и всичко принадлежащо към нея й принадлежи в пълна собственост.

Подпис: ДЬО ЛОНПРЕ

кмет на Виле-Котре

— В името на небето! — провикна се Катрин. — Кажете ми какво значи това или ще полудея!

— Това значи — каза Питу, — че благодарение на хиляда петстотин и петдесетте луидора, намерени онзи ден в стария фотьойл, който натроших, за да ви стопля при връщането ви от погребението, земите и замъкът в Бурсон няма да излязат от семейство Дьо Шарни, а фермата и земите на Писльо от семейство Бийо.

И тогава Питу разказа на Катрин онова, което ние вече разказахме на читателя.

— О! — каза Катрин. — И вие сте имали смелостта да изгорите онзи стар фотьойл, скъпи Питу, когато сте имали хиляда петстотин и петдесет луи, за да купите дърва!

— Катрин — каза Питу, — вие щяхте да се приберете. Щяхте да бъдете принудена да чакате, за да се сгреете, докато дървата бъдат купени и донесени, и щеше да ви е студено, докато чакате.

Катрин разтвори ръце: Питу побутна малкия Изидор.

— О, и ти също, и ти също, скъпи Питу! — каза Катрин.

И с една-единствена прегръдка Катрин притисна до сърцето си детето и съпруга си.

— О, Боже мой! — прошепна Питу, задушавайки се от радост и в същото време, отдавайки последна сълза на старата мома. — Като си помисля само, че е умряла от глад и студ! Бедната леля Анжелик!

— Бога ми — каза един дебел добродушен колар на една свежа и хубава девойка от фермата, показвайки й Питу и Катрин, — Бога ми, ето двама, които не ми изглеждат предопределени да умрат от такава смърт!