Дейвид Балдачи
Колекционерите (35)

35

По-късно вечерта се събраха в къщичката на Стоун, където Анабел и Милтън дадоха отчет за срещата си с архитектите. Използвайки необичайните свойства на паметта си, Милтън начерта подробна скица на мястото, от което се управляваха както противопожарната система, така и вентилационната и климатичната инсталация.

— Знам къде е — обяви Кейлъб, след като разгледа скицата. — Мисля, че става въпрос за най-обикновен склад.

— Дали е заключен? — попита Стоун.

— Вероятно да.

— Сигурен съм, че разполагам с комплект ключове, които ще го отворят — каза Стоун.

— Комплект ключове? — учудено го погледна Кейлъб. — Какво означава това?

— Означава, че е решил да проникне в това помещение — спокойно отвърна Анабел.

— Оливър, не може да го мислиш сериозно! Признавам, че те пуснах в хранилището под маскировката на германски учен, но категорично се противопоставям на идеята да проникнеш с взлом в Библиотеката на Конгреса!

— Играл си ролята на германски учен? — любопитно попита Анабел, извръщайки се към Стоун. — Това е впечатляващо!

— Моля ви, не го насърчавайте! — сопнато рече Кейлъб. — Оливър, може би забравяш, че аз съм държавен служител!

— Да сме злоупотребявали някога с този факт? — попита Рубън.

— Кейлъб — въздъхна Стоун, — ако не влезем в това помещение, усилията ни да се сдобием с архитектурните планове отиват на вятъра. — Пръстът му посочи скицата. — Сам виждаш, че тръбите на вентилационната и климатичната инсталация в хранилището тръгват от помещението, от което се управлява противопожарната система. Ще ги проверим едновременно.

— Помещението се намира встрани от главния коридор на подземието — обясни Кейлъб. — А той е изключително оживен, защото много хора го използват. Няма начин да проникнем незабелязано.

— Ако се държим така, сякаш това ни е работата, едва ли някой ще ни обърне внимание.

— Прав е, Кейлъб — намеси се Анабел.

— И аз ще дойда! — избоботи Рубън. — Писна ми да ме държите далеч от купона.

— Ами ние? — пропя Милтън.

— Не мога да вкарам там цяла армия! — троснато отвърна Кейлъб.

— Ние с теб ще бъдем резерва, Милтън — утешително рече Анабел. — Всяка акция се нуждае от такава.

— Много добре, оставате резерва — погледна я странно Стоун. — Проникваме още тази вечер!

— Тази вечер ли?! — възкликна Кейлъб. — Ще ми трябва поне една седмица, за да набера кураж! Аз съм нерешителен, по дяволите. Още в основното училище ме назначиха за библиотекар, но аз се уплаших и избягах!

— Можеш да се справиш, Кейлъб — успокои го Милтън. — Днес аз се почувствах абсолютно по същия начин, но бързо разбрах, че не е чак толкова трудно да измамиш някого. След като аз успях да се справя с архитектите, ти положително ще успееш, още повече, че става въпрос за мястото, където работиш. На какъв техен въпрос не би могъл да отговориш?

— О, не знам — притеснено сви рамене Кейлъб. — Вероятно най-трудно ще ми бъде да отговоря на въпроса как, по дяволите, съм се съгласил на подобно нещо! Освен това няма да имаме време, тъй като ще затворят сградата.

— А не можеш ли да ни вкараш със служебната си карта?

— Не знам, може би — колебливо отвърна библиотекарят.

— Трябва да го направим, Кейлъб! — отсече с твърд глас Стоун.

— Ох, знам, че трябва — омекна за момент приятелят му, после отново се наежи. — Но можеш да ми доставиш удоволствието да се преструвам, че се опъвам, нали?

— Напомняш ми за един мой познат, казва се Лио — усмихна се Анабел и сложи ръка на рамото му. — И той като теб обича да мрънка и да се оплаква, но в крайна сметка винаги изпълнява това, което се иска от него.

— Предполагам, че трябва да го приема като комплимент — вдървено отвърна Кейлъб.

Стоун се прокашля и отвори папката с изрезките.

— Мисля, че донякъде успях да открия срещу какво сме изправени — обяви той.

Другите моментално утихнаха и се обърнаха към него. Преди да продължи, той включи транзистора и стаята се изпълни с класическа музика.

— В случай че ни подслушват — обясни той, отново прочисти гърлото си и заразказва за посещението си в квартала на Брадли. — Убили са го и са запалили къщата му. Отначало реших, че са го направили, за да поддържат фалшивата версия за терористично нападение, но днес вече съм на друго мнение. Според мен Боб Брадли е бил корумпиран въпреки репутацията си на честен политик. А доказателствата са изчезнали в пламъците.

— Невъзможно! — възрази Кейлъб. — Корумпиран беше не той, а предшественикът му. А Брадли беше избран на негово място, за да се пребори с корупцията.

— Доколкото съм запознат с политическите игри, никой не се издига до председателския пост с програма за борба с корупцията — поклати глава Стоун. — Дотам се стига с изграждане на солидни връзки и подкрепа, при това в продължение на години. Но възходът на Брадли все пак е малко необичаен. Ако лидерът на мнозинството не беше осъден заедно с предишния председател, той нямаше да получи поста, и то с пълната подкрепа на партията. Но нейното ръководство бе толкова проядено от вътрешни борби и противоречия, че Брадли е бил призван да ги обедини по подобие на прословутия чужд шериф, когото поканили да прочисти града. Ала тук не става въпрос за корупция от този вид.

Постът, на който бе избран Брадли, оставя на заден план другата му функция — на председател на Комисията по разузнаването. Като такъв той е получавал информация за всяка секретна операция, провеждана от американските тайни служби, включително от ЦРУ, АНС и от Пентагона. Той и неговите сътрудници са имали достъп до строго секретни документи от огромен интерес за враговете ни. — Стоун прелисти папката с изрезките и продължи: — През последните няколко години се забелязва рязко нарастване на ударите срещу американски разузнавателни централи, част от които са довели до смъртта на агенти под прикритие. Според медиите при последния са били убити четирима „служители за свръзка“ на Държавния департамент. Източниците на Рубън твърдят, че ударът е бил много по-тежък, отколкото пише във вестниците.

— Твърдиш, че Брадли е бил шпионин, така ли? — попита Милтън.

— Казвам, че такава възможност е твърде вероятна.

— Но ако е работил за враговете на Америка, защо е трябвало да го убиват? — намеси се Кейлъб.

— По две причини — отвърна Стоун. — Първо, поискал е повече пари за услугите си и са решили да го отстранят. Или…

— Или ние сме го убили — обади се Анабел.

Стоун се извърна към нея и бавно кимна. Останалите смаяно се спогледаха.

— Ние ли?! — възкликна Кейлъб. — Искаш да кажеш нашето правителство?!

— Но защо ще го убиват, вместо да го предадат на правосъдието? — добави Милтън.

— Защото това би означавало всичко да излезе на бял свят — въздъхна Стоун.

— ЦРУ и Пентагонът едва ли биха признали публично поражението си — добави Рубън.

— ЦРУ не е благотворителна организация и не знае какво е милост — мрачно добави Стоун. — Без колебание ще отстрани всеки, включително и председателя на Камарата.

— Добре, ако приемем, че правителството стои зад цялата работа, кои са тези, които те отвлякоха и изтезаваха? — засече го Милтън.

— Изтезавали са те? — погледна го с изненада в очите Анабел.

— Бях разпитван от много опитни хора — обясни Стоун.

— Които се опитаха да те удавят! — добави Кейлъб.

— Да го удавят ли?! — гневно изръмжа Рубън. — Нищо подобно, приятелю! Номерата с удавянето ги показват разни фокусници по панаирите, а тук става въпрос за потапяне, което е нещо съвсем друго!

— За да отговоря на въпроса на Милтън, ще кажа, че все още не знам каква е ролята на хората, които ме отвлякоха — спокойно го прекъсна Стоун. — Ако Брадли е убит от властите, те едва ли ще проявят интерес към нашите разкрития просто защото знаят за какво става въпрос.

— Може би това е било частна операция на една институция, а друга се опитва да разбере кой стои зад нея — предположи Анабел. — А ние сме се оказали между чука и наковалнята.

— Интересна теория — погледна я с уважение Стоун. — Но за момента няма начин да я проверим.

— Все още ли мислиш, че всичко това има връзка със смъртта на Джонатан? — попита тя.

— Общият знаменател е Корнилиъс Бихан. Появата му в библиотеката и интересът му към противопожарната система потвърждават нашите подозрения. Той е връзката с Джонатан. Но за да разкрием нейната същност, ние трябва да разберем какво е причинило смъртта му.

— И за тази цел трябва да проникнем с взлом в библиотеката! — простена Кейлъб.

Стоун помълча известно време, после сложи ръка на рамото му.

— Не знам дали ще се успокоиш, ако ти призная, че това няма да ми е първото подобно проникване в държавно учреждение.