Дейвид Балдачи
Колекционерите (24)

24

Два дни по-късно и седмица след като се запозна с Анабел и Лио, Джери Багър беше натрупал 1 600 000 долара. Разбира се, нямаше как да знае, че това е горе-долу половината от трите милиона от двата „подготвителни“ удара. Тони имаше грижата за реалното прехвърляне на „лихвите“ по сметката на Багър, придържайки се в общи линии до така наречената „Схема на Понци“, получила популярност с изключително разрушителното си въздействие върху отделния индивид. Но Анабел беше взела всички мерки, за да не се стига до тази крайност.

Щастието на Багър бе осезаемо най-вече защото сметката се плащаше от смъртния му враг — правителството на Съединените щати. Удобно настанена сред букетите цветя в президентския апартамент на хотела — един жест на Багър след последния паричен превод, Анабел съсредоточено преглеждаше вестниците, търсейки подходящата новина. В казиното с Лио нямаха възможност за откровени разговори, тъй като се страхуваха от подслушване. Като единствен начин за комуникация използваха системата от жестове и погледи, която бяха разработили преди години и която никой освен тях не можеше да разбере.

Малко по-късно, когато се разминаха в коридора, Анабел каза „добро утро“ и премести пръстена на показалеца си. Лио отвърна на поздрава, докосна възела на вратовръзката, а след това избърса носа си. Това означаваше, че е приел посланието и ще предприеме необходимите действия.

Анабел пое дълбоко дъх и спря пред асансьора, който щеше да я отведе в кабинета на Багър. Имаше нерви въпреки мнението на Лио. Предстоеше й най-важният момент в сложната игра със съдържателя на казиното. Ако не бъдеше на висота, всичко, което бяха постигнали през последните няколко седмици, отиваше по дяволите. Щеше да изгуби не само парите, изплатени на Багър, но и нямаше да доживее разпределението на остатъка от 1,4 милиона долара.

Горилите пред вратата я пропуснаха веднага, вече свикнали с присъствието й. Багър я посрещна с прегръдка, а тя не възрази, когато ръцете му се плъзнаха по-надолу от приетото. Отстрани ги едва когато пръстите му я стиснаха отзад. Всеки път му позволяваше малко повече, като безпогрешно усещаше от какво се нуждае той в момента.

Багър отстъпи крачка назад, усмихна се и подхвърли:

— Какво мога да направя днес за моята малка вълшебница?

— Лоши новини, Джери — отвърна с въздишка тя. — Отзовават ме в централния офис.

— Какво означава това, по дяволите? — втренчи се в нея Багър.

— Означава, че ми се възлага нова задача.

— Каква задача? — попита Джери, после направи гримаса. — Знам, знам… Няма да ми кажеш.

— Това тук ще ти даде известна информация — промълви тя и му подаде вестника, който беше взела със себе си.

Той го разгърна и заби поглед в материала, който му посочи Анабел. В него ставаше въпрос за корупционен скандал в правителството, предизвикан от действията на чужда фирма на територията на Русия.

— Значи действията ти се разпростират и върху такива работи, а? — учуди се той. — От казиното скачаш направо на корумпирани фирми в чужбина?

— Не на всяка фирма — отвърна тя, докато прибираше вестника.

— Значи ги познаваш?

— Мога да ти кажа само едно: в интерес на Съединените щати е делото да не стигне до съда. А това е моя грижа.

— Колко време ще отсъстваш?

— Трудно е да се каже. След Русия вероятно ще ме изстрелят някъде другаде… — Тя потърка слепоочията си и уморено подхвърли: — Да ти се намира аспирин?

Той измъкна малко флаконче от чекмеджето на бюрото си. Анабел взе три таблетки наведнъж, преглъщайки ги с водата, която й подаде Багър.

— Не ми изглеждаш добре — загрижено каза той.

Анабел седна на ръба на бюрото.

— През тази година пътувах толкова много, че вече не помня къде съм била — въздъхна тя. — Ако използвах обикновен паспорт, сигурно щяха да ми трябват страниците на поне двайсет… Има моменти, в които на всеки му идва до гуша. Но ти не се безпокой, Джери, ще се оправя…

— Защо тогава не се махнеш? — изгледа я той.

— Да се махна ли? — горчиво се усмихна тя. — И да си прецакам пенсията? Не, Джери. Доста стаж натрупах, а дори и държавните служители трябва да ядат…

— Ела да работиш за мен. За една година ще получиш повече, отколкото за двайсет при онези клоуни.

— Да, бе!

— Говоря сериозно. Харесвам те, защото си от висока класа.

— Или по-скоро, защото ти изкарах над милион и половина долара!

— Е, не го отричам. Но едновременно успях и да те опозная. И харесвам това, което виждам, Пам.

— Дори името ми не е Пам, толкова си ме опознал.

— Не мислиш ли, че така нещата стават още по-интересни?

Тя се поколеба, после кимна.

— Напоследък наистина мисля за бъдещето си. Не съм омъжена, защото животът ми е само работа. А вече не съм първа младост.

Той стана и прехвърли ръка през раменете й.

— Ама ти будалкаш ли ме? Направо си страхотна! Всеки мъж ще се радва да те има!

— Казваш го, защото не си ме виждал сутрин преди кафето и грима — потупа ръката му тя.

— Кажи само една дума, и ще го направя, скъпа! — ухили се той и ръката му се плъзна надолу. С другата натисна някакво копче на бюрото и автоматичните щори на прозореца започнаха да се спускат.

— Какво означава това? — вдигна вежди Анабел.

— Обичам уединението — промърмори той.

В този момент телефонът й изжужа. Точно навреме.

— О, по дяволите!

Тя стана, отдалечи се от него и заби очи в дисплея.

— Кой е? — попита Багър.

— Шефът на отдела. Неговият телефон се изписва с един куп нули. — Пое си въздух и натисна бутона за включване. — Да, сър.

Послуша мълчаливо известно време, после изключи телефона и гневно изсъска:

— Мръсно копеле! Гадняр!

— Какво иска, скъпа?

Тя гневно закрачи из кабинета, после спря. Личеше, че едва се сдържа.

— Моят прекрасен началник изведнъж решил, че ще е най-добре да сменя посоките! Вместо Русия ще трябва да замина за Портланд, Орегон! Представяш ли си?!

— Орегон ли? — облещи се Багър. — Защо са им шпиони в Орегон?

— Там е гробището, Джери. Там моята уважавана институция изпраща всички служители, които не се харесват на началството!

— Как така за една сутрин отменят заминаването ти за Русия и те изпращат в Орегон?

— Заповедта за Русия издаде моят пряк шеф, а тази за Орегон идва от шефа на отдела — тоест едно ниво по-горе. И тя автоматично отменя първата.

— Но какво има против теб той?

— Не знам. Може би си върша работата прекалено добре… — Замълча, понечи да каже още нещо, после се отказа.

— Хайде, скъпа, изплюй камъчето — забеляза колебанието й Багър. — Може пък да ти помогна.

— Ако щеш, вярвай, но тоя тип си беше наумил да спи с мен — въздъхна Анабел. — На всичкото отгоре е женен и аз, разбира се, го отрязах.

— Ясно — кимна Багър. — Все същата гадория. Дамите изпадат в немилост в мига, в който откажат на шефа…

— Това е край на кариерата ми, Джери — прошепна Анабел, свела очи към ръцете си. — Портланд, мамка му! — Обзета от внезапна ярост, тя скочи и разби телефона си в стената. После отново се свлече на стола. — Може би трябваше да преспя с него…

— Нямаше да е еднократно — рече Багър и започна да масажира раменете й. — Отстъпиш ли веднъж, тези типове си го искат постоянно. Докато не им писне или не си намерят ново гадже. След което пак те изстрелват в Портланд!

— Ох, много ми се иска да го закова тоя мръсник!

— Това би могло да се уреди — замислено рече Багър.

Тя му хвърли загрижен поглед.

— Дори не си го и помисляй, Джери. На такива като него не можеш да организираш дори пребиване!

— Имам друга идея, скъпа. Не каза ли, че го дразниш, защото прекалено добре си вършиш работата? Какво означава това?

— Означава, че докарвам добри пари, те са доволни от мен и започват да мислят за повишението ми. Аз тръгвам нагоре, но в определен момент някой като този съзира в мен заплаха за собственото си място. Трябва да ти кажа, че много малко жени се занимават с това, което правя аз. И по тази причина някои хора горе с удоволствие биха поставили за шеф на отдела една от тях. Ако продължавам да привличам клиенти като теб и продължавам да финансирам задграничните операции с пречистени пари, това означава голям плюс за мен и опасност за него.

— В държавния сектор винаги е така, мамка му — възкликна Багър. — Започнеш ли да се натягаш, веднага ти клъцват главата! — Замълча за момент, после добави: — Мисля, че знам как да катурнем масата на главата на тоя глупак!

— За какво говориш?

— За следващата ни финансова операция.

— Получих нова задача, Джери. Довечера двамата с партньора ми трябва да хванем самолета.

— Добре, добре. Само чуй какво имам предвид. Нали можеш да направиш още една транзакция, преди да заминеш?

Анабел се замисли.

— Технически погледнато, все още съм оторизирана. Но няма да получа ъгловия му кабинет дори с милион под формата на лихва!

— Изобщо не говоря за някакъв жалък милион — отвърна той и вдигна глава. — Коя е най-голямата сума, която някога си пречиствала?

— Повечето транзакции са между един и пет милиона — замислено отвърна тя. — Във Вегас веднъж превъртях петнайсет, а в Ню Йорк — двайсет. Но това беше преди две години.

— Пари за семки.

— Как ли пък не!

— Я ми кажи каква сума ще го разклати тоя мръсник.

— Ох, Джери, не знам… Може би трийсет милиона.

— Да ги направим четирийсет. И не за два, а за четири дни. — Багър бързо започна да пресмята: — Това означава не десет, а двайсет процента… Значи моя милост ще получи хубаво пречистени осем милиончета, нали така?

— Имаш четирийсет милиона в брой? — втренчи се в него Анабел.

— С кого си мислиш, че разговаряш? — изпъчи се той. — Само през миналата седмица тук бяха организирани два финални мача, които ми донесоха река от мангизи!

— Но защо искаш да го направиш?

— Защото дори човек като мен не може да пренебрегне осем милиона за четири дни — отвърна Багър, продължавайки да разтрива раменете й. — Освен това вече ти казах, че ме караш да настръхвам само като те пипна, уважаема госпожице!

— Но аз трябва да изпълня заповедта и да замина за Орегон! — отчаяно извика Анабел.

— Добре де, заминавай. Но след това ще помислиш как да им теглиш майната и да се върнеш. За компенсация ще ти дам десет процента от осемте милиончета.

— Не ставам за държанка, Джери — въздъхна тя. — Просто съм прекалено умна.

— Спокойно, имам намерение да се възползвам точно от ума ти… — Ръката му се плъзна надолу. — И от другите ти качества, разбира се… А сега ще инструктирам момчетата.

— Забравяш, че довечера отлитам за Орегон с частен самолет.

— Не го забравям.

— Искам да кажа, че няма как да си получиш парите, преди да замина.

— О, имаш предвид заложничеството — ухили се той. — Мисля, че вече преминахме тая фаза, скъпа. Доказателство за лоялността ти са онези милион и шестстотин хиляди, които се гушат в сметката ми.

— Само ако си сигурен, Джери. Четирийсет милиона са много пари!

— Нямаш грижа. Идеята е моя и аз ще я реализирам.

— Провеждала съм много такива операции, Джери — изправи се тя. — За мен това е работа и нищо повече… — Замълча за момент и горчиво поклати глава. — Онези алчни мръсници в службата се интересуват единствено от парите. Само цифрата има значение! — Нова пауза, сякаш търсеше точните думи, които всъщност отдавна беше намерила. — Ти си първият човек на света, който иска да направи нещо за мен… Оценявам го повече, отколкото можеш да си представиш!

На практика това беше първото й искрено изявление в присъствието на Багър.

Размениха си продължителни погледи, после Анабел бавно разтвори ръце. Багър моментално я сграбчи, а тя почти се задави от прекалено силния му одеколон. Пръстите му бързо проникнаха под полата й, но тя не реагира, оставяйки ги да довършат първоначалната си, между другото доста грубичка, инспекция. Изведнъж й се прииска да забие коляно в слабините му, но веднага се овладя. Спокойно, Анабел, можеш да издържиш. ТРЯБВА да издържиш!

— О, господи! — простена в ухото й Багър. — Хайде, скъпа! Да го направим поне веднъж, преди да хванеш пътя! Ей тук, на канапето! Хайде, миличка, защото ще се пръсна!

— Уверявам те, че много добре го усещам, Джери — въздъхна с добре изиграна възбуда тя, после се отскубна от прегръдката му и бързо придърпа полата си. — Е, добре, жребецо… Виждам, че няма как да устоя на желанието ти още дълго време… Я ми кажи, бил ли си някога в Рим?

— Не, защо? — озадачено я погледна той.

— Всяка година наемам вила в покрайнините на града, естествено, ако ми дадат отпуската. Ще ти съобщя подробностите по телефона, а след две седмици ще те чакам там.

— Защо след две седмици, а не сега?

— Това време ми е необходимо за изпълнение на новата задача, а четирийсетте милиона може би ще ми осигурят нещо по-добро от Портланд.

— Предложението ми да се върнеш остава в сила — тръсна глава Багър. — Имай предвид, че мога да бъда адски настоятелен!

Пръстът й нежно се плъзна по устните му.

— В Рим ще ми покажеш колко си настоятелен, скъпи!

Два часа по-късно четирийсет милиона долара бяха преведени по електронен път от казино „Помпей“. Първият имейл на Тони до оперативния център на казиното съдържаше един специален спайуеър, който му осигури пълен достъп до компютърната система на Багър. С негова помощ младежът промени кодовете на програмата им за електронни преводи, като едновременно с това държеше под наблюдение всички останали операции.

Трите предишни превода бяха насочени в сметката в Първа карибска банка, но четирийсетте милиона автоматично промениха получателя си и заминаха в друга чуждестранна банка — директно в сметка на името на Анабел Конрой. Хората на Багър щяха да получат фалшива електронна разписка за пристигането на парите в карибската банка, но нито цент от тях нямаше да се върне в „Помпей“. Мисията на Анабел имаше за главна цел проникването в компютърната система на казиното и след като това стана факт, тя бе позлатена в буквалния смисъл на думата. Остана й само да изиграе ролята си както трябва, подхранвайки едновременно алчността и похотта на Багър. Стори го по съвършен начин, мечта за всеки измамник: като предостави възможност на жертвата сама да предложи измамата, която щеше да я погребе.

В този същия час четири дни по-късно парите нямаше да се върнат и Багър щеше да прояви първите признаци на нервност. След още един час щеше да се появи и неприятното присвиване в стомаха му, а малко по-късно и желанието му да се гръмне. Но в този момент Анабел и екипът й щяха да са много далеч, в уютната компания на повече от четирийсет и един милиона долара, освободени от данъци.

Това със сигурност означаваше, че Анабел Конрой щеше да бъде една много богата жена. Спокойно можеше да си купи яхта, да обърне гръб на безкрайния низ от измами и до края на живота си да плава накъдето й видят очите. Но докато крачеше към луксозния хотелски апартамент, за да си събере багажа, тя изпита чувството, че наказанието не е достатъчно тежко. Тръсна глава и си помисли, че най-напред трябва да вземе душ, за да отмие от тялото си следите от лепкавите пръсти на Багър.

Докато стоеше под силните водни струи, Анабел отново си помисли, че загубата на пари не е достатъчно наказание за човека, който беше убил майка й заради жалките десет хиляди долара, които му бе измъкнал Пади Конрой. За такова престъпление няма достатъчно тежко наказание, но тя беше принудена да признае, че четирийсет милиона долара са едно добро начало.