Дейвид Балдачи
Колекционерите (59)

59

Свързаха се с Кейлъб от телефонния автомат на една бензиностанция. Макар и ненапълно възстановен от шокиращото откритие в къщата на Джуъл Инглиш, той успя да им разкаже какво се беше случило. После позвъниха на Рубън и се разбраха да се видят в тайната квартира на Стоун. Един час по-късно двамата с Анабел вече разказваха премеждията си.

— Мамка му! — изръмжа Рубън. — Слава богу, че си се сетил за кислородната бутилка, Оливър.

След това дойде ред на Кейлъб и Милтън.

— Обадихме се на полицията от уличен телефон — каза в заключение Кейлъб. — Но това ни отне цял час, защото в ерата на мобилните телефони никой вече не мисли за добрите стари улични автомати. Слава богу, че се сетих да взема онзи свещник, защото по него бяха отпечатъците ми.

— Докосва ли нещо друго? — попита Стоун.

— Хванах се за парапета пред входа — отвърна с тревога Кейлъб и хвърли унищожителен поглед към Милтън. — Защото това техничарче реши да ми изкара ангелите! Не помня, може би съм пипал и нещо друго в къщата. В онзи момент просто бях блокирал.

— Знаеш ли дали пръстовите ти отпечатъци са вкарани във федералния архив? — сбърчи вежди Стоун.

— Естествено — отвърна с въздишка Кейлъб. — А това означава, че копоите отново ще почукат на вратата ми!

— Но каква е връзката на този Норман Джанклоу с цялата история? — попита Рубън.

— Може би е бил шпионин също като Инглиш — отвърна Стоун. — Което вероятно означава, че книгите, които е поръчвал, също са съдържали кодирана информация.

— А двамата само са разигравали неприязън помежду си — добави Кейлъб.

— Добре, но защо са убили Джанклоу? — настоя Рубън.

— Може би от страх, че историята започва да се разплита — предположи Анабел. — Отстранили са Инглиш и са подхвърлили трупа на Джанклоу за заблуда на полицията.

— В такъв случай съм на мнение, че са успели — въздъхна Кейлъб.

— Трябва да отидем в полицията! — мрачно отсече Милтън.

— А какво ще им кажем? — попита Стоун. — Белязаните букви в книгата вече ги няма. Решим ли да разкажем как за малко не ни убиха, ще трябва да признаем незаконното проникване в дома на Албърт Трент. Който със сигурност вече е направил оплакване в полицията. — Обърна се към Анабел и добави: — Фактът, че си го видяла в огледалото, не ни върши работа. Ще бъде твоята дума срещу неговата. А аз не съобщих в полицията за случката във „Файър Контрол“, защото бях сигурен, че няма да открият в склада двамата, които неутрализирах. — Очите му се преместиха на библиотекаря. — Има голяма опасност Кейлъб да е оставил отпечатъците си в дома на Джуъл Инглиш — нещо, което автоматично го превръща в заподозрян. Ако към това прибавим факта, че той и Рубън вече са били в полезрението на властите, нещата се усложняват и полицията няма да повярва на нито една от нашите версии.

— Мамка му! — изръмжа Рубън и това беше единственият коментар на краткия, но точен анализ.

— Какво ще правим сега? — обади се след продължителната пауза Анабел. — Ще седим и ще чакаме отново да ни подгонят?

— Не — поклати глава Стоун. — Утре Кейлъб ще отиде на работа все едно, че нищо не се е случило. Библиотеката положително ще бъде като разбунен кошер от факта, че в рамките на няколко дни е изгубила не само един от ръководните си служители, но и редовен читател. Открий каквото можеш, Кейлъб. Така ще разберем какво мисли полицията. А ако са убили и Инглиш, тялото й може би ще се появи някъде.

— Ще имам грижата да следя в интернет — намеси се Милтън. — Новината със сигурност ще се появи най-напред там.

Стоун кимна и продължи:

— Боб Брадли, Джонатан Дехейвън, Корнилиъс Бихан и Норман Джанклоу — четирима души, станали жертва на предумишлено убийство. Аз съм на мнение, че Брадли е бил убит, защото е настоявал Албърт Трент да напусне Комисията по разузнаване. А той не е искал, защото е събирал шпионски сведения именно благодарение на поста си в тази комисия. Две са най-вероятните причини за убийството на Дехейвън: или е участвал в предаването на секретната информация, закодирана в определени книги, или е разкрил схемата случайно и това е наложило отстраняването му. Същото се отнася и за Норман Джанклоу или той може би също е участвал в схемата като Инглиш. Бихан е убит, защото е разбрал, че част от оборудването на негова компания е било използвано за ликвидирането на Дехейвън, и е решил да проведе свое разследване. Трент е имал свой човек във „Файър Контрол Лимитед“, който го е предупредил за намеренията на собственика.

— Но как е възможно Джонатан, Джуъл Инглиш и Норман Джанклоу да са станали част от шпионска мрежа? — попита Кейлъб. — Кой би използвал читалнята за предаване на кодирана информация?

— По принцип идеята е много добра — отвърна Стоун. — Да не забравяме, че повечето шпиони се провалят в момента, в който предават секретната си информация — най-често на публично място. Затова са използвали читалнята, за да кодират информацията в определени редки издания. Възрастни хора прелистват старите книги, а след това си отиват у дома. Едва ли биха събудили подозрения у някого.

— Но кой е внасял в библиотеката секретната информация, открадната от Трент? — попита Кейлъб. — Не Албърт Трент е маркирал буквите, нито Джонатан, защото, когато открихме шифъра, той вече беше мъртъв.

— Съгласен съм. Това тепърва трябва да бъде изяснено, защото без него няма да стигнем до истината. Ако Джанклоу, Инглиш или Дехейвън са били шпиони, трябва да има доказателства за това.

— Но в къщата на Дехейвън не открихме нищо — изтъкна Милтън.

— А в къщата на Джуъл открих само един труп — добави Кейлъб.

— От всичко това следва, че трябва да надникнем и в жилището на Норман Джанклоу — изгледа ги един по един Стоун.

— Късно е — поклати глава Рубън. — Полицията със сигурност вече е там, а също и в къщата на Инглиш.

— Трябва да внимаваме, защото ситуацията става изключително опасна — заяви твърдо Стоун. — За целта предлагам следното: Милтън и Кейлъб се затварят в апартамента на Милтън, който е оборудван с отлична алармена инсталация. Аз ще се прехвърля в дома на Рубън, защото някои хора вече знаят къде живея. — Погледна към Анабел и й предложи: — Ти също можеш да се присъединиш към нас.

— Жилището ми не е нищо особено, но разполагам с достатъчно запаси от бира и чили плюс голям плазмен телевизор — светна лицето на Рубън. — От гледна точка на сигурността притежавам зъл женски питбул на име Делта Даун, която е готова да захапе всеки, когото й посоча.

— Предпочитам да си остана в хотела — поклати глава Анабел. — Ще се пазя, бъдете спокойни.

— Сигурна ли си? — изгледа я Стоун.

— Да — отвърна, без да го гледа тя. — Благодаря за поканата, но предпочитам да бъда сама.

С това съвещанието приключи. Стоун изчака приятелите си да тръгнат към изхода и пристъпи към Анабел.

— Добре ли си?

— Защо да не съм добре? — вдигна поглед тя. — Един обикновен ден, нищо повече.

— Май забрави, че за малко не ни убиха.

— Не съм.

— Добре. Готова ли си за още една разходка до къщата на Трент? — Забеляза колебанието й и побърза да добави: — Този път няма да влизаме, а само ще го проследим.

— Нима мислиш, че е там?

— Да — кимна Стоун. — Те все още нямат представа какво знаем. Мисля, че ще се придържат към статуквото до момента, в който обстоятелствата наложат някаква промяна. Ако Трент хукне да бяга, всичко приключва. В случай че действително става въпрос за шпионска мрежа, участниците в нея несъмнено ще се опитат да я спасят, тъй като са положили огромни усилия за изграждането й.

— Но тези хора не се шегуват, нали?

— Нито пък аз — мрачно отвърна Стоун.

 

 

Роджър Сийгрейвс беше много недоволен. Джанклоу беше пожертван за отвличане на вниманието и за да бъде затворена устата на потенциален свидетел, а Инглиш отдавна беше на безопасно място, далеч от Вашингтон. Нейните дни също бяха преброени главно защото беше компрометирала цялата операция, позволявайки по най-глупав начин да й отмъкнат очилата. Това беше добрата новина, но имаше и лоша: Оливър Стоун и неговата сътрудничка бяха успели да се измъкнат, при това елиминирайки двама от най-доверените му хора. По неизвестен засега начин „трите шестици“ се беше измъкнал от камерата на смъртта, като мимоходом бе счупил черепите на сътрудниците му. Беше впечатляващо постижение за човек към шейсетте. Сийгрейвс се прокле, че не го беше ликвидирал, когато имаше възможност да го стори. Успя да разкара труповете от „Файър Контрол“, но къщата на Джуъл Инглиш беше запечатана от полицията. За щастие там нямаше компрометиращи материали, също и в дома на Джанклоу. Но гениалната схема на Сийгрейвс беше провалена.

Сега имаше само една цел: да се добере до източника и да приключи всичко.