Дейвид Балдачи
Колекционерите (50)

50

Настанил се удобно в малката къщичка, Стоун обмисляше разговора си с Мерилин Бихан. Нямаше причини да се съмнява, че огорчената жена му беше казала истината, което означаваше, че самият той бе допуснал грешка. Корнилиъс Бихан не беше убил нито Джонатан Дехейвън, нито Боб Брадли. Вероятно случайно индустриалецът беше открил как е бил убит нещастният библиотекар и това бе довело до собственото му ликвидиране. Следователно важно беше да разбере кой друг би имал полза от смъртта на Дехейвън, а и от тази на Брадли? За да добие представа за общата картина, трябваше час по-скоро да получи отговор на този въпрос.

— Оливър?

Вдигна глава и видя Милтън, който надничаше през вратата.

— Извинявай — промърмори приятелят му. — Почуках, но ти не ме чу.

— Бях се замислил нещо.

Както обикновено Милтън носеше лаптопа си и някакво куфарче. Остави ги на масата, щракна ключалките и извади тънка папка.

— Тук е всичко, което успях да открия за служителите на Брадли.

Стоун разтвори папката и потъна в четене. Вътре имаше множество документи за политическата кариера на Брадли, включително като председател на Комисията по разузнаване към Камарата на представителите.

— Този човек е бил способен политик, осъществил е мащабни реформи в областта на разузнаването — каза Милтън.

— И за награда са го убили — мрачно добави Стоун и се зае да разглежда снимките на кабинета му в сградата на Капитолия и на колегите му в комисията. Анабел и Кейлъб се появиха малко след като приключи, и той им разказа за разговора си с Мерилин Бихан.

— Това слага точка на предположенията, че Бихан е бил замесен в убийството на Джонатан — заключи Кейлъб.

— По всичко личи, че е така — съгласи се Стоун. — А вие открихте ли нещо на записите?

— Надеждата, че ще видим кой влиза и излиза, се оказа напразна. Но открихме нещо друго, което може би ще се окаже важно. — С няколко думи Анабел му разказа за ловката манипулация с очилата на Джуъл Инглиш.

— Сигурна ли си? — учудено я изгледа Стоун.

— Можеш да ми се довериш. Хиляди пъти съм гледала как става тая работа.

И хиляди пъти сама си я правила, добави мислено Стоун, после се извърна към Кейлъб.

— Какво знаеш за тази жена?

— Обикновена вдовица, любителка на старите книги, любезна, ентусиазирана и… — Замълча и лицето му леко поруменя.

— И какво?

— Постоянно ми се пуска — смутено добави младият мъж.

Анабел едва не избухна в смях.

— Но всичко това си го чул от нея, без друго потвърждение — отбеляза Стоун.

— Така е — призна с въздишка Кейлъб.

— Защо е сменила очилата?

— Не знам, Оливър. Може би нейните са били специални и е решила да ми даде други, по-удобни. Макар че изобщо не бяха такива…

— Вероятно такава е била целта й, Кейлъб. Но човек не очаква толкова ловки ръце у една почтена вдовица, която е редовна посетителка на библиотеката, нали? След като не е искала да ти даде нейните очила, защо просто не ти е казала, че ще ти предложи резервните?

Кейлъб понечи да каже нещо, после преглътна и поклати глава.

— Нямам отговор на този въпрос.

— Аз също. Но май трябва да открием този отговор, ако искаме да разберем какво се е случило с Джонатан Дехейвън.

— Е, това вече е прекалено! — извика Кейлъб. — Нима допускаш, че Джуъл Инглиш може да има нещо общо със смъртта на Джонатан?

— Засега не можем да го изключим. Да не забравяме, че Бихан беше убит, защото е отгатнал как е умрял Дехейвън. Според мен той е открил умишлената подмяна на надписите върху газовите контейнери в противопожарната система на библиотеката. И точно по тази причина е дошъл да те разпитва и да разгледа хранилището: търсел е информация. Попитал те е за отношенията на Дехейвън с колегите му в библиотеката не защото е искал да припише убийството му на някой друг, а защото наистина се е интересувал дали е имал врагове.

— Което ще рече, че ключът не е Бихан, а самият Дехейвън и нещо, което се намира в самата библиотека — подхвърли Анабел.

— Или в личния му живот — добави Стоун.

Кейлъб потръпна, но не каза нищо.

— Но къде в тази картинка се вписва убитият Брадли? — попита младата жена. — Ти спомена, че вероятно е замесен.

— Знаем, че Брадли е бил убит от куршум, изстрелян от съседна къща. Бихан умира по абсолютно същия начин. Това не е случайно. Според мен убиецът е един и същ. Професионалистите използват способите, които владеят най-добре. Това намалява вероятността от провал.

— Говориш като познавач — подхвърли Анабел.

— Кейлъб може да потвърди, че съм запален читател на кримки — невинно се усмихна Стоун. — В тях има не само интрига, но и много полезна информация. — Извърна се към Кейлъб и попита: — Има ли начин да разгледаме очилата на старата дама, без тя да се усети?

— Има, как да няма — иронично го изгледа младежът. — Проникваме в дома й през нощта и ги разглеждаме!

— Добра идея — спокойно кимна Стоун. — Знаеш ли къде живее?

— Не говориш сериозно, Оливър! — едва не се задави Кейлъб.

— Имам по-добра идея — обади се Анабел и погледите на останалите се обърнаха към нея. — Тя е редовна посетителка на библиотеката, нали?

— Да.

— Кога се очаква следващата й поява?

Кейлъб направи бързи изчисления и отговори:

— Най-вероятно утре.

— Много добре. Утре ще дойда в библиотеката. От теб искам само да ми я посочиш, другото е моя работа.

— Какво си намислила? — подозрително я изгледа Кейлъб.

— Нищо особено, просто ще й дам малко от собственото й лекарство — отвърна Анабел и стана да си върви.

Кейлъб изчака вратата да се затвори и вдигна глава.

— Не исках да засягам този въпрос пред нея, но сега вече мога да попитам какво общо има това с Масачусетския псалтир? Книгата е изключително ценна, а ние все още нямаме никаква представа откъде се е сдобил с нея Джонатан. Може да е крадена, може би някой друг много иска да я притежава. Толкова много, че е убил Джонатан.

— Защо тогава тя е на мястото си? — контрира Стоун. — Нали човекът, който е хлопнал Рубън по главата, е бил в сградата? Спокойно би могъл да слезе в хранилището и да прибере книгата. Но защо му е да убива Корнилиъс Бихан и Брадли? Те едва ли имат нещо общо с псалтира. Бихан дори не е знаел, че Джонатан притежава колекция, а Брадли изобщо не го е познавал.

Смутен и объркан, Кейлъб си тръгна. Домакинът отново разтвори папката със сведенията за Брадли и продължи разговора с Милтън.

— Майкъл Ейвъри завършва Йейл, стажува във Върховния съд и за кратко работи в Националния разузнавателен център. След това се прехвърля на работа в Комисията по разузнаването и става част от екипа на Брадли, който междувременно е станал председател на Камарата. — Той огледа снимките и биографичните данни на останалите членове на екипа. — Денис Уорън също е възпитаник на Йейл, започва кариерата си в Министерството на правосъдието, след това става шеф на канцеларията на Брадли и запазва този пост до края. Албърт Трент работи от години в екипа на Брадли. Завършил е право в Харвард и известно време работи в ЦРУ. Изброените дотук служители имат първокласно образование и голям опит. По всичко личи, че Брадли е разполагал с отличен екип.

— Има една приказка, че конгресменът струва точно колкото сътрудниците си — подхвърли Милтън.

— Досега изобщо не сме разглеждали обстоятелствата около убийството на Брадли — замислено промълви Стоун.

— По какъв начин можем да отстраним този пропуск?

— Нашата млада приятелка е добра актриса, нали?

— Най-добрата!

— А какво ще кажеш, ако ти предложа и ние с теб да се направим на артисти?

— С удоволствие приемам.