Дейвид Балдачи
Колекционерите (45)

45

Роджър Сийгрейвс прочете новината върху екрана на служебния си компютър. Арестуваният за убийството се казваше Рубън Роудс — бивш агент на военното разузнаване, имал проблеми с алкохола и успял с течение на времето да изгори всички мостове зад гърба си. В момента си вадеше хляба като хамалин и живееше в барака в покрайнините на Северна Вирджиния. Журналистическият материал недвусмислено намекваше, че става въпрос за жива бомба със закъснител, тъй като Роудс бил известен като отявлен антимилитарист, а жертвата му била човек, натрупал състояние от производството и продажбата на оръжие. Прекалено хубаво, за да е истина, поклати глава Сийгрейвс.

Беше се изненадал искрено, когато засече едрия мъж, който се промъкна в къщата на Дехейвън през задната врата. Отначало го взе за крадец, но алармата не се задейства, а на сутринта мъжът излезе с празни ръце. Повторната му поява късно вечерта беше достатъчна. Сийгрейвс си даде сметка, че това е златна възможност да постави надеждно препятствие между себе си и полицията.

Работното време свърши. Той изключи часовника на държавната служба и насочи внимание към личните си дела. Предстоеше му още едно рандеву, което нямаше да бъде толкова приятно като онова с дамата от АНС, но бизнесът си е бизнес. Беше длъжен да поддържа ефективността на своите източници и да ги прави щастливи, като едновременно с това имаше грижата да отстранява евентуалните подозрения към тях. За щастие позицията му в ЦРУ беше такава, че му осигуряваше неофициален достъп до редица текущи разследвания, най-вече по отношение на шпионски кръгове, действащи вътре в страната. Разбира се, основната роля в тези разследвания се падаше на ФБР (където той също имаше информатори), но не беше излишно да знае кои лица представляват „интерес“ и за неговото управление.

Фактът, че подозрението никога не се насочи към него, беше доказателство за професионалните му умения. По всичко личеше, че ЦРУ изключваше вероятността някой от бившите убийци да започне собствен бизнес. Нима ръководните му структури наистина вярваха, че светът е устроен по този начин? В такъв случай Сийгрейвс имаше повод за сериозно безпокойство относно сигурността на държавата. Не може нейната най-голяма разузнавателна централа да се подвежда по толкова елементарен начин. Доказателство в това отношение беше скандалът с Олдрич Еймс, но самият Сийгрейвс беше шпионин от коренно различен тип.

Той беше убивал хора по заповед на правителството. Което означаваше, че за него не важат нормалните правила на поведение и съобразяване със законите. Той беше като професионален спортист, на когото се прощават всички прегрешения в живота заради постиженията му на терена. Но именно благодарение на тези постижения същият този спортист се превръщаше в опасно агресивен член на обществото извън терена. След като години наред никой не му беше потърсил сметка за извършените убийства, у Сийгрейвс се беше затвърдило убеждението, че му е позволено всичко. Дори когато беше натискал спусъка, за да си вади хляба, той не го беше правил с мисълта, че изпълнява чужди заповеди. Защото беше рискувал собствения си живот, независимо къде беше ставало това — в Близкия и Далечния изток или на други места по света. Той беше единак — факт, който стоеше на първо място в професионално изготвения му психологически профил, благодарение на който беше нает за държавен убиец.

Насочи колата към един фитнес център в Маклийн, Вирджиния, само на няколко минути път от централата на ЦРУ надолу по Чейн Бридж Роуд. Там играеше тенис с началника на секцията — човек, който се гордееше със своя патриотизъм, професионално отношение към работата и добър бекхенд.

Размениха си победите в първите два сета, после Сийгрейвс се запита дали да пусне третия на шефа, но в крайна сметка спортният му дух надделя и той го спечели, макар и да направи битката доста оспорвана. Все пак беше по-млад с цели петнайсет години.

— Пак ми срита задника, Роджър — оплака се шефът.

— Днес съм във форма, но ти здравата ме изпоти — успокои го Сийгрейвс. — Ако бяхме връстници, едва ли щях да имам някакви шансове.

Шефът беше типичен представител на чиновническата каста в Лангли. Криминалните трилъри, които обичаше да чете, бяха най-голямата опасност, с която се беше сблъсквал в живота си. Не знаеше почти нищо за предишната дейност на Сийгрейвс, тъй като дори в рамките на Управлението „трите шестици“ бяха ревниво пазена тайна. Известно му беше, че човекът на негово подчинение е бил оперативен агент в продължение на много години, при това на места, които в службата с уважение наричаха „горещи точки“. По тази причина Сийгрейвс се радваше на почит и уважение, за които обикновените служители дори не можеха да мечтаят.

Върнаха се в съблекалнята. Шефът влезе под душа, а Сийгрейвс избърса лицето си с хавлиена кърпа, която извади от шкафчето. После се качиха в колите си и отидоха да вечерят в „Клайдс“ — скъп ресторант в търговския център на Рестън, заемайки маса в близост до елегантната газова камина. След вечерята шефът си тръгна, а Сийгрейвс се разходи по главната улица на градчето и спря пред входа на един от местните кинотеатри.

Едновремешните шпиони са предпочитали точно такива малки градчета с техните паркове и спокойни алеи за конспиративните срещи, на които са предавали събраната информация и са получавали парите си. Сийгрейвс си представи как са се разменяли пакети с пуканки, чието съдържание не се е изчерпвало само с допълнително масло и сол, и на лицето му изплува усмивка. Това бе ефикасна за времето си, но безкрайно тромава и наивна практика. Самият той вече беше осъществил размяната, но едва ли някой би могъл да я засече по време на рутинната вечеря в компанията на шефа. По принцип ЦРУ никога не наблюдаваше двама свои служители едновременно, особено когато са изиграли партия тенис, а след това са отишли на вечеря. Там продължаваше да цари мнението, че шпионинът е самотна птица, и именно това беше причината да покани нищо неподозиращия си началник.

Той се качи в колата и потегли към дома си. Когато пристигна, извади от багажника кърпата, която беше използвал в съблекалнята, и спокойно се спусна в малката бетонна килийка със специална изолация в приземието на къщата, която използваше като „обезопасена“ стая, далеч от любопитни очи. Разстла кърпата на масата, на която имаше парна ютия. Логото на фитнес центъра беше втъкано в плътната памучна материя. Всъщност би трябвало да бъде втъкано, ако кърпата действително беше собственост на клуба. Но тази на масата беше малко по-различна и логото представляваше една доста сполучлива имитация, изрисувана върху лепенка — от онзи, с които хлапетата шарят фланелките си, притискайки ги с ютия. Лепенката падна още при първото докосване на нагорещената пара, а на обратната й страна се показа онова, заради което Сийгрейвс се беше потил на корта в продължение на три сета: четири петсантиметрови сребристи лентички.

Използвайки сложна електронна апаратура, която по неизвестни причини беше отпусната на определени служители на ЦРУ, той прочете и дешифрира записаната върху лентичките информация. После я прехвърли на друг носител, който щеше да бъде изпратен на Албърт Трент. Работата се проточи почти до полунощ, но това не му пречеше. Като убиец беше работил предимно нощем, а старите навици умират най-трудно.

Когато най-сетне приключи, той направи кратка почивка и се зае с последната задача преди лягане. Излезе в коридора, изключи алармената инсталация и отвори вратата на помещението, в което съхраняваше специалната си колекция. Тази вечер тя щеше да се обогати с още един предмет, макар че много му се искаше трофеите да са два. Бръкна в джоба си и извади копче за ръкавели, което му беше предал неговият човек във „Файър Контрол“. То принадлежеше на Бихан и беше паднало по време на посещението му в склада на компанията, което на практика беше станало причина за смъртта му. Сийгрейвс бе стигнал до решението за неговото елиминиране, след като се потвърдиха подозренията му, че Бихан е успял да открие истинските причини за смъртта на Джонатан Дехейвън.

Постави копчето на малък рафт до вратата редом с бебешкия биберон. Все още не разполагаше с вещ на младата жена, която беше разстрелял. Надяваше се да разкрие нейната самоличност и да се сдобие с някакво нейно притежание. Най-напред уби Бихан, който рухна назад и му позволи да се прицели в момичето. То беше на колене, готово за орален секс. В момента на първия изстрел инстинктивно се извърна към прозореца, през който беше долетял фаталният куршум. Сийгрейвс нямаше представа дали го е видяла, но това беше без значение. Бързо натисна спусъка, без да й даде възможност дори да извика. Куршумът обезобрази красивото й лице до такава степен, че със сигурност щеше да бъде погребана в затворен ковчег, също като Бихан. Изходящата рана винаги е по-голяма от входящата.

Разчиствайки рафта около копчето за ръкавели, той се зарече да се сдобие с някаква вещ от красавицата и да я включи в колекцията си. Така тя щеше да бъде пълна — каквато би трябвало да бъде.