Дейвид Балдачи
Колекционерите (39)

39

Точно в десет и петнайсет сутринта щатът Ню Джърси бе разтърсен от първото земетресение от векове насам. Епицентърът му беше на крайбрежната ивица на Атлантик Сити, в казино „Помпей“. Изригването на Джери Багър започна бавно, с появата на първите газове и нагорещени скали. Причината беше отсъствието на неговите четирийсет и осем милиона долара, които трябваше да се върнат в сметката му точно в десет нула-нула. В десет и десет му съобщиха, че има неяснота относно местонахождението на парите, и това накара дори личните му бодигардове да се отдръпнат на почетно разстояние. Пет минути по-късно главният счетоводител съобщи, че се е свързал с карибската банка, откъдето му съобщили, че няма да преведат не само осемте милиона лихва, но и главницата от четирийсет милиона, тъй като изобщо не са ги получили.

Първата реакция на Багър беше да убие вестоносеца. Побеснял от гняв, той със сигурност щеше да го направи, но беше спрян от бодигардовете с аргумента, че подобен акт не би могъл да се прикрие. Второто, което направи, беше да грабне телефона, да се обади на карибската банка и да заплаши служителите й, че ще хване първия самолет и ще започне да им изтръгва сърцата със собствените си ръце. Президентът на банката прие предизвикателството и го покани на гости, уверявайки го, че ще бъде посрещнат от цяла армия, сред въоръжението на която ще фигурират дори танкове и артилерия.

След което му изпратиха справка, от която личеше, че първите три банкови превода действително са били получени заедно с инструкциите по сметката на Багър да бъдат преведени суми от друга сметка, възлизащи на десет процента от преводите, при това точно четирийсет и осем часа след получаването им. И банката беше изпълнила инструкциите. Но четвърти превод изобщо не бе имало. Бърза проверка от компютърните специалисти на Багър установи, че електронната разписка в потвърждение на превода съдържа точния код на банката, но с една цифра по-малко — факт, който можеше да се установи само при наличието на съвсем конкретни подозрения.

Тази новина накара Багър да атакува нещастния шеф на компютърния отдел със собствения му стол. Два часа по-късно беше установено, че към електронната система на казиното е бил прикачен изключително сложен спайуер, позволяваш на трета страна пълен контрол върху транзакциите. Багър заповяда да му намерят пистолет със заличен сериен номер и да му доведат шефа на компютърната зала. Човекът обаче прояви достатъчно благоразумие и се изнесе от казиното по най-бързия начин, но мутрите на Багър успяха да го спипат в Трентън. След достоен за професионалните следователи на ЦРУ разпит беше установено, че той не е участник в измамата, но е позволил да стане нейна жертва. Единствената му награда за този факт беше куршумът в главата, изстрелян лично от собственика на казиното. По-късно през нощта трупът му беше погребан под тонове пръст на новострояща се предпазна дига. Но въпреки освобождаването на тази смъртоносна енергия земетресението продължи да разтърсва региона.

— Ще убия мръсната кучка! — изрева Багър към тълпата туристи, които безгрижно се разхождаха по „Бродуок“, далеч под прозорците на кабинета му. После рязко се завъртя и вдигна визитната картичка от бюрото си: Памела Янг, „Интърнашънъл Мениджмънт Лимитед“. Накъса я на дребни парченца и спря обезумял поглед върху шефа на охраната, застанал мирно на крачка от него.

— Трябва да убия някого! — изръмжа той. — Трябва да убия някого веднага!

— Моля те, шефе, недей! — простена човекът. — Счетоводителят и служителят от електронните преводи вече са в болницата, а ти лично видя сметката на оня нещастник от компютърната зала! За един ден това е прекалено много, повярвай ми! Адвокатите вече ме предупредиха, че трудно ще удържат полицията.

 

— Ще я намеря! — изръмжа Багър и отправи празен поглед към прозореца. — Ще я намеря и ще я убия, ама бавно, много бавно!

— От твоите уста в божиите уши, шефе — окуражително подхвърли онзи.

— Четирийсет милиона от паричките ми! — мрачно изръмжа Багър. — Четирийсет!

Главният охранител благоразумно отстъпи към вратата и едва тогава се обади:

— Ще я пипнем, шефе, кълна се, че ще я пипнем! Багър най-сетне даде някакви признаци на успокоение.

— Искам да изровиш всичко за кучката и онзи смотаняк, дето беше с нея! — заповяда той. — Ама всичко! Свали снимките от охранителните камери и тръгвай да ги разнасяш. Няма начин да не я идентифицираме, защото не е от дребните риби, а печена измамница! Свържи се с ченгетата, на които плащаме, и поискай да снемат отпечатъците й от хотелската стая. Информираш ме за всичко, което изскочи, ясно ли е?

— Ясно — кимна онзи и се обърна към вратата.

— Чакай! — спря го Багър. — Не искам никой да разбере, че са ме изпържили! Джери Багър няма да стане за смях, това ясно ли ти е?

— Абсолютно, шефе. Бъди спокоен.

— Хайде, действай!

Шефът на охраната побърза да изчезне, а Багър седна зад бюрото и спря поглед върху парченцата от визитката на Анабел, пръснати по килима. Като свърша с нея, ще изглежда точно така, заканително изпъшка той.