Дейвид Балдачи
Колекционерите (38)

38

Роджър Сийгрейвс шофираше бавно. Взетата под наем кола прекоси престижния квартал и зави наляво по Гуд Фелоу Стрийт. В този късен час повечето големи къщи от двете страни на улицата бяха тъмни, включително и тази на покойния Джонатан Дехейвън, която той дори не удостои с поглед. За пореден път над главата му се трупаха буреносни облаци и той се почувства леко уморен. Но шансът беше прекалено благоприятен, за да го пропусне. Продължи бавно напред, сякаш беше излязъл да се поразходи в приятната вечер. На пресечката зави вдясно и тръгна обратно по успоредната уличка. Очите му внимателно опипваха разположението на сградите.

Но наблюдението и изготвянето на конкретен план нямаха нищо общо помежду си. Трябваше му време за размисъл. Вниманието му беше привлечено от къщата, разположена точно срещу тази на Бихан. На един от прозорците се виждаше силуетът на мъж с бинокъл в ръка.

Какво ли наблюдава? Нямаше отговор на този въпрос, но щеше да го вземе предвид при подготовката на плана си. При наличието на наблюдател има само един начин за оттегляне след нанасяне на удара.

Приключил с проучвателната обиколка, Сийгрейвс насочи колата към паркинга на хотела. Взе куфарчето си в бара, където изпи едно питие, а след това тръгна към асансьора. Остана в стаята си точно един час, после се спусна по стълбите и излезе през задния вход на хотела. На съседния паркинг го чакаше друга кола. Тази нощ имаше и друга работа освен обмислянето на поредното убийство.

Не след дълго спря пред мотел в покрайнините на града и слезе от колата с ключ в ръка. Десет бързи крачки го отведоха до стаята на втория етаж, която гледаше към паркинга. Влезе, без да пали осветлението, пъхна ключа в ключалката на междинната врата и я отвори. Моментално усети чуждото присъствие в тъмната стая, но не каза нищо. Просто се съблече и се пъхна в леглото. Жената притежаваше меки, приятно закръглени форми, от които се излъчваше топлина. Но за него далеч по-важно беше служебното й положение в АНС.

Един час по-късно и двамата бяха задоволени. Сийгрейвс се облече и запали цигара, а жената отиде да вземе душ. Той знаеше, че бе взела всички мерки срещу евентуално проследяване, а и АНС изпитваше определени трудности да контролира многобройните си служители. Освен това тя не беше дала абсолютно никакви поводи за подозрение — една от главните причини да я избере за съучастник в предстоящата операция. И двамата нямаха семейства, което беше допълнителен плюс, в случай че някой ги засече. Просто един разумен и предварително планиран сексуален контакт между двама пълнолетни граждани, които по една случайност бяха и държавни служители — акт, който, слава богу, все още не беше забранен в демократична Америка.

Душът спря. Той отиде да почука на вратата на банята, после я отвори и внимателно й помогна да излезе от кабината, като мимоходом я плесна отзад и я целуна по шията.

— Обичам те — прошепна в ухото му тя.

— Искаш да кажеш, че обичаш парите — отвърна той.

— И тях ги обичам — изгука партньорката му и плъзна ръка към слабините му.

— Един път на вечер стига — промърмори Сийгрейвс. — Вече не съм на осемнайсет.

— Не можеш да ме заблудиш, скъпи — притисна се в широките му гърди тя.

— Другия път! — отсече той и я шляпна по задника. Толкова здраво, че върху бялата кожа останаха яркочервени следи.

— По-силно! — изпъшка тя. — Нека ме боли!

— Виж, това го мога.

Тя го притисна към стената. Тежките й гърди навлажниха ризата му, а езикът й направи опит да стигне чак в гърлото му.

— Адски си секси, да те вземат мътните! — простена тя.

— Така казват хората — кимна той и направи опит да я отблъсне.

Но жената продължи да го обработва с език.

— Парите ще бъдат преведени навреме, нали? — задъхано прошепна в кратката пауза тя.

— Ще бъдат, сладурче — отвърна Сийгрейвс. — В момента, в който ги получа, твоята част ще замине за банката ти.

След тези думи я плесна още веднъж по задника и решително я отблъсна от себе си.

В едно си права, глупачко — действително всичко опира до парите…

Остави я да се оправя в банята и се върна в съседната стая. Взе чантичката й от нощното шкафче, дръпна ципа на един от вътрешните джобове и извади малък дигитален фотоапарат. Натисна с палец и отдели 20-гигабайтовата карта от пластмасовия слот, след което ловко отлепи малката черна лентичка на гърба й. В продължение на няколко секунди не помръдна, заковал поглед в миниатюрния предмет, който въпреки размерите си струваше десет милиона долара, а може би и повече. Особено за неколцина специални купувачи от Близкия изток, известни със своята ненавист към Америка и плановете си за нейното унищожение.

Информацията, записана върху малкото черно бижу, несъмнено щеше да наруши равновесието на силите — поне за времето, необходимо на АНС да установи, че поредната й разузнавателна програма е безнадеждно компрометирана. След което кръгът щеше да се повтори: Агенцията изработва нова стратегия, а Сийгрейвс получава ново телефонно обаждане, на което надлежно отговаря. Няколко дни по-късно се озовава в поредния мотел, обладава дамата, изчегъртва с нокът поредната черна лентичка и получава поредната осемцифрена сума. Той беше от хората, които умееха да експлоатират докрай печелившите схеми. Към тази щеше да се придържа до момента, в който АНС започнеше да подозира, че информацията изтича от собствените й среди. Веднага след това той щеше да я прекрати въпреки убеждението си, че бюрократите имат изключително къса памет. И щеше да се прехвърли на друг обект просто защото не му липсваше избор.

Той използва парченце дъвка, за да залепи чипа с дигиталната информация върху един от кътниците си, след което се прехвърли в съседната стая и отвори гардероба. Вътре имаше пълен комплект мъжко облекло с неговия размер. Преди да го облече, той влезе в банята за бърз душ, после спокойно напусна мотела. Тръгна пеша, изминавайки няколкото пресечки до най-близката автобусна спирка. Слезе в близост до агенция за коли под наем и няколко минути по-късно вече караше към дома си.

В рамките на час успя да изтегли информацията от миниатюрния чип, приблизително толкова време му отне и прехвърлянето й върху подходящ за пренасяне носител. Като професионален шпионин Сийгрейвс проявяваше задълбочен интерес както към секретните кодове, така и към криптологията като цяло. Съвременните компютри са в състояние да шифрират и дешифрират всякакви текстове, филми и диаграми, при това напълно автоматично, а най-добрите системи използват кодове от хиляди цифри, които обикновено са далеч по-обемисти от самото зашифровано послание. Пробив в тези системи е възможен единствено от изключително мощни компютърни конфигурации, които трябва да работят хиляди, ако не и милиони години. Това е така, защото съвременните криптолози вземат всички мерки срещу евентуалните опити за дешифриране на тайните послания, а мантрата им гласи: Те могат да бъдат прихванати, но не и прочетени.

Самият Сийгрейвс използваше един стар, но изпитан метод за шифроване, който беше изключително труден за обработка от модерните компютърни технологии по една проста причина: Не прихванеш ли посланието, няма как да го прочетеш. В старите методи винаги има рационално зрънце, помисли си с мрачна ирония той. Дори АНС с нейните супермодерни технологии можеше да си извлече поуки от този факт.

Приключил задачата, той уморено се изтегна на леглото.

Но вместо да се унесе в дрямка, насочи мислите си към предстоящата задача, благодарение на която тайната му „колекция“ щеше да се сдобие с нов експонат.

 

 

Стоун въведе приятелите си в малката къщичка на гробищата и накратко ги запозна с последния развой на събитията. Спомена за надписа „CO₂ 5000 ЧНМ“ на цилиндъра и Милтън бързо включи лаптопа си на свалените от интернет специализирани файлове. Изчака края на изложението и обяви:

— Въглеродният двуокис почти никога не се използва за потушаване на пожари в затворени помещения, защото изсмуква кислорода от въздуха и хората могат да се задушат. Обозначението „5000 ЧНМ“ означава, че при концентрация от 5000 частици на милион във въздуха той причинява почти мигновена смърт на всеки, който се намира в близост до източника, независимо дали се опитва да избяга, или не. Бих добавил, че подобна смърт едва ли може да се нарече приятна.

Анабел издаде хъркащ звук, скочи и пристъпи към прозореца.

— Предполагам, че има и охлаждащ ефект — подхвърли Стоун и загрижено погледна към младата жена.

Милтън, който наблюдаваше екрана, кимна.

— При системите под високо налягане той излиза през дюзите под формата на миниатюрни ледени частици. Явлението е познато като „снежен ефект“, защото въглеродният двуокис бързо абсорбира топлината, понижава рязко температурата в помещението и потушава окончателно огъня, без да му позволява да се разгори повторно. При нормална температура „снегът“ се превръща в пара, без да оставя никакви следи.

— Когато са открили Кейлъб и Дехейвън в хранилището, нивото на въглеродния двуокис вероятно се е върнало в нормалните граници — добави Стоун. — А студът в помещението е бил приет без подозрения, защото там по принцип се поддържа ниска температура.

— Добре де, но защо при аутопсията на Дехейвън не са открили следи от задушаване с въглероден двуокис? — попита Рубън.

Докато се разменяха тези реплики, пръстите на Милтън бягаха по клавишите.

— Това не е задължително — отвърна той. — Разполагам с информация, която свалих от сайта на Националния съюз на патоанатомите. Според нея отравянето с въглероден окис може да бъде установено при аутопсия — главно благодарение на яркочервените петна по кожата на жертвата, но това не се отнася до действието на въглеродния двуокис, който не оставя никакви следи. — Забил поглед в екрана, Милтън продължи: — Единственият начин да се открият ниски нива на кислорода в организма на жертвата е чрез тест за кръвни газове, който установява съотношението между кислород и въглероден двуокис. Но този тест се прави само на живи хора с цел да се установи дали кислородното ниво в кръвта им трябва да се повиши. Тестът никога не се прави на трупове.

— Казаха ми, че Джонатан е бил обявен за мъртъв още в хранилището — кимна Кейлъб. — Дори не са го закарали в спешното отделение.

— Именно по тази причина насочих вниманието си към контейнера с надпис „FM–200“ — каза Стоун.

— Нещо не те разбирам — погледна го озадачено Рубън.

— Библиотеката подменя халона в противопожарната система, нали така? Според мен извършителите на престъплението са използвали този факт, за да вкарат в залата контейнер със смъртоносния въглероден двуокис, маскиран с фалшиво обозначение. Едва ли биха вкарали там халон, тъй като това би предизвикало подозрение.

— Така е — кимна Кейлъб. — Не биха могли да вкарат друг газ освен този, който замества халона. А тази вечер извадиха контейнера с надпис „FM–200“ заедно с останалите. Ако не бяхме там, едва ли някой щеше да обърне внимание на тази операция.

— Сигурен съм, че демонтираният тази вечер контейнер е бил пълен с халон — продължи Стоун. — А онзи с въглеродния двуокис е бил демонтиран още в деня на престъплението. По този начин никой не би открил нищо подозрително, дори ако полицията беше решила да провери инсталацията. Едва ли биха проверявали всички контейнери, а и да бяха решили да го направят, щяха да ги закарат във „Файър Контрол Лимитед“. Което означава, че нямаше да получат никаква инкриминираща информация просто защото организаторите на престъплението със сигурност са част от тази компания.

— Перфектното убийство — мрачно промълви Анабел и се върна на мястото си. — Въпросът е защо. Защо някой е желаел толкова силно смъртта на Джонатан?

— Въпрос, който ни връща към Корнилиъс Бихан — каза Стоун. — Вече знаем, че контейнерът със смъртоносния въглероден двуокис е бил вкаран в библиотеката като заместител на халона. Знаем, че компанията „Файър“ е собственост на Бихан. От което следва, че именно този човек е убил Джонатан. Той се появи в читалнята в деня, в който контейнерите бяха изнесени от библиотеката. Явно е искал да провери дали някой проявява интерес към изкривената вентилационна решетка. Според мен между Бихан и Боб Брадли е имало някаква връзка.

— Най-вероятно двамата са били част от шпионската мрежа, която е действала тук — предположи Рубън. — Брадли посещава Бихан в дома му, а Джонатан е чул или видял нещо, което не би трябвало да види. Най-вероятно нещо, което свързва Бихан с убийството на председателя. И съответно е елиминиран, преди да съобщи на някого за откритието си.

— Възможно е, но за да го установим със сигурност, ще трябва да свършим още много работа — кимна Стоун. — За тази цел трябва да си разпределим задачите. Кейлъб, утре сутринта ще провериш дали по вентилационната решетка има следи от монтирането на камера. А след това ще прегледаш записите на охранителната камера, за да установиш лицата, получили достъп до хранилището.

— Какво?! — възкликна библиотекарят. — Защо?

— Сам казваш, че убиецът на Джонатан би трябвало да има достъп както до библиотеката, така и до хранилището. Искам да знам кой е влизал в хранилището няколко дни преди смъртта му и веднага след това.

— Не мога да поискам записите просто ей така! Нали трябва да имам някакъв повод?

— Аз ще ти помогна да го измислим, Кейлъб — меко рече Анабел.

— Прекрасно! — отчаяно въздъхна Рубън. — Отначало Милтън си играе с дамата, а сега и Кейлъб! Ами аз?!

— Ти ще проведеш един анонимен телефонен разговор с местната полиция — отвърна Стоун. — Ще ги информираш за контейнера с въглероден двуокис, но задължително от обществен телефон, за да не те засекат. Не съм сигурен, че ще приемат сериозно подобен сигнал, но все пак сме длъжни да опитаме. Въпреки че, ако решат да проверят онзи склад, най-вероятно няма да открият нищо.

— Но няма ли по този начин да подплашим извършителите? — попита Кейлъб.

— Положително — въздъхна Стоун. — Но за момента това е единственото доказателство, че Дехейвън е станал жертва на предумишлено убийство. След като проведе този разговор, Рубън ще поеме наблюдението на Гуд Фелоу Стрийт още от тази вечер.

— Мястото едва ли е подходящо за скрито наблюдение, Оливър — поклати глава едрият мъж. — Къде според теб трябва да заема позиция?

— Кейлъб ще ти даде ключа и шифъра на алармената система за къщата на Дехейвън. Ще се промъкнеш през градината, без никой да те види.

— Ами аз? — обади се Милтън.

— Ти имаш задачата да откриеш всички сведения за евентуалната връзка между Боб Брадли и Корнилиъс Бихан. Не пропускай и най-незначителната подробност.

— А ти какво ще правиш, Оливър? — попита Анабел.

— Ще мисля.

С това срещата приключи и гостите станаха да си вървят. Анабел дръпна Кейлъб настрана и напрегнато прошепна:

— Имаш ли пълно доверие на приятеля си Оливър?

— Абсолютно — пребледня младият мъж. — Залагам живота си за него!

— Признавам, че изглежда като човек, който знае какво прави — промърмори Анабел.

— Знае и още как! — увери я Кейлъб, помълча малко и попита: — Как възнамеряваш да ми помогнеш да получа видеозаписите?

— Ще разбереш в момента, в който го измисля.