Дейвид Балдачи
Колекционерите (17)

17

Приготовленията отнеха цяла седмица. В един момент Анабел връчи на Фреди списък с нужните документи. Той внимателно го изчете и в очите му се появи недоумение.

— Четири броя американски паспорти?

— Паспорти ли? — вдигна глава от компютъра си Тони. — За какво са ни притрябвали?

— Не се ли досещаш? — презрително го изгледа Лио. — Нима си въобразяваш, че можем да останем в страната, след като сме ударили един напълно откачен тип, какъвто е Джери Багър? Лично аз мисля да отскоча до Монголия и да вляза в манастир за няколко години. Предпочитам да нося расо и да яздя як, вместо да гледам как лудият Багър ме реже на дребни парченца и крещи, че си иска парите!

Очевидно доволен от тази тирада, Лио отново се зае с дегизировката си.

— Паспортите ни трябват, защото ще ни се наложи да напуснем страната, докато нещата тук се уталожат — спокойно обясни Анабел.

— Как така да напуснем страната?! — стреснато се надигна от стола Тони.

— Джери едва ли е всемогъщ, но няма смисъл да се правим на глупаци. А и ти ще видиш свят, ще научиш италиански…

— Ами родителите ми? — попита младежът.

— Ще им пращаш картички — изръмжа Лио, опитвайки се да си нагласи перуката. — Ще им разказваш как си прекарва времето един жалък аматьор!

— Американските паспорти се правят трудно, Анабел — рече Фреди. — На улицата вървят най-малко по десет бона парчето.

— Но за тези ти ще получиш шест милиона и половина! — студено го изгледа Анабел.

— Добре, ясно — смутено преглътна онзи и тръгна със списъка към вратата. — Ще ги имаш.

— Никога не съм бил в чужбина — промърмори Тони.

— Най-добре е да го направиш, докато си още млад — усмихна се Анабел и седна на масата срещу него.

— А ти била ли си?

— Май се майтапиш — обади се Лио. — Нали не си мислиш, че Щатите са единственото място на света, в което могат да се правят измами?

— Ходила съм тук-там — призна Анабел.

— В такъв случай можем да пътуваме заедно — нервно преглътна Тони. — И Лио, разбира се — добави той бързо. — Така няма да се чувствам загубен. Бас държа, че и Фреди ще иска да се включи.

— Няма да стане — отсече Анабел. — Ще заминем в различни посоки, защото разделени ще ни хванат много по-трудно, отколкото ако сме заедно.

— Ясно — омърлушено кимна Тони.

— Ще разполагаш с предостатъчно пари, за да живееш добре — напомни му Анабел.

— Ами да. — Очите на младежа светнаха. — Какво ще кажеш за една вила някъде из Европа? Със собствена прислуга!

— Ако почнеш да пилееш пари, бързо ще привлечеш вниманието. Не бързай, имаш време. Аз ще те изведа от страната, но после ще се оправяш сам. — Анабел леко се наведе над масата. — А сега слушай внимателно какво ще искам от теб. — Обясни му задачата с най-големи подробности, след което заби поглед в лицето му. — Ще се справиш ли?

— И още как — кимна без следа от колебание младежът, видя недоверието в очите й и побърза да добави: — Виж какво, напуснах МТИ след две години следване само защото ми стана скучно…

— Знам. Това е другата причина да се спра на теб.

Тони се наведе над лаптопа и бързо започна да пише.

— Всъщност вече съм го правил. При това така, че изкарах от релсите организация, притежаваща една от най-добрите охранителни системи в света.

— Да не е Пентагонът? — иронично подхвърли Лио.

— Не. Става въпрос за „Уолмарт“.

— „Уолмарт“? — погледна го с недоверие Лио. — Майтап ли си правиш?

— Там хората пипат здраво — увери го Тони.

— Колко бързо можеш да го направиш? — попита Анабел.

— Дай ми два дни.

— Добре, но не повече. Искам да имам време за проверки.

— Спокоен съм по отношение на всичко, което пожелаеш да провериш — безгрижно отвърна младежът.

Лио извъртя очи, помоли се безмълвно и се прекръсти.

 

 

Докато Фреди и Тони работеха по задачите си, Лио и Анабел завършиха дегизировката си и поеха към казино „Помпей“. То беше най-голямото и най-новото край „Бордуок“, построено на мястото на старо игрално заведение със същото име. И в съответствие със символиката на името му в него „изригваше“ вулкан два пъти дневно — по пладне и в шест следобед. Но от него не се изливаше лава, а талони, които посетителите можеха да използват за храна и напитки. По онова време казината в района, включително и това на Багър, не предлагаха алкохол, защото целта им беше да ангажират клиентите единствено с основната дейност — хазарта. Но хората са устроени така, че много държат да получават допълнителни екстри независимо под каква форма. Два пъти на ден те образуваха дълги опашки за талони, без да си правят труда да пресметнат, че безплатните храна и напитки от кратера на фалшивия вулкан са нищо в сравнение със сумите, които оставят на игралните маси.

— Мръсникът Багър ги кара да се редят на опашка, за да се натъпчат с долнопробна храна, а после им прибира парите! — изръмжа Лио.

— Според мен това е доста умен пазарен подход — възрази Анабел.

— Още помня първото казино, което отвори врати през седемдесет и осма — каза Лио.

— „Ризортс Интърнашънъл“ — кимна Анабел. — Беше по-голямо от всички казина във Вегас по онова време с изключение на „Ем Джи Ем“. Пади направи няколко добри удара непосредствено след откриването му.

— Грешката на твоя старец беше, че ни взе със себе си — отбеляза Лио, запали цигара и посочи далечния край на плътно застроената ивица. — Ей там започнах. По онова време обслужващият персонал беше предимно от местни. Медицински сестри, боклукчии и шофьори на камиони изведнъж започнаха да раздават карти и да въртят топчето на рулетката. Бяха толкова зле, че човек можеше да им пробута всякакви номера. Дори не беше нужно да прибягваме до измами, мамка му! Правехме достатъчно пари от тъпите им грешки. Благодарение на тях изпратих и двете си деца в колеж. Но това продължи само около четири години.

— За пръв път споменаваш семейството си — изгледа го продължително тя.

— Ами и аз като теб — не й остана длъжен той.

— Познаваш родителите ми, какво повече да ти кажа?

— Ожених се рано, после дойдоха децата. Днес вече са големи и отдавна отлетяха. Бабичката също.

— Тя знаеше ли с какво си вадиш хляба?

— Е, разбра. Трудно е да криеш такива неща в продължение на години. Нямаше нищо против парите, но не одобряваше начина, по който ги печелех. Но децата така и не разбраха. Направих всичко възможно да ги държа далеч от тоя бизнес.

— Постъпил си умно.

— Което не им попречи да ме зарежат.

— Не гледай назад, Лио — съчувствено каза тя. — Това е единственият начин да забравиш разочарованията.

Той сви рамене, после изведнъж се ухили.

— Помниш ли каква рулетка въртяхме тук? Всеки измамник може да направи някой и друг удар на зарове или блекджек, но само истински професионалист е в състояние да удари рулетката. — В погледа му се появи дълбоко възхищение. — А ти беше най-добрата, Анабел! Никога не съм виждал играч да води за носа контрольорите на маси, както го правеше ти! Направо ги побъркваше! На всичкото отгоре винаги първа усещаше „жегата“. — Имаше предвид служителите на казиното, надушили нещо нередно.

— Ти пък беше най-добрият „механик“ — отвърна на комплимента му Анабел. — Успяваше да пробуташ номера си дори когато някой новак ти пречеше, и то зад гърба на крупието.

— Наистина бях добър, но на практика ти по нищо не ми отстъпваше. Понякога си мисля, че твоят старей ме държеше само защото ти настояваше.

— Е, тук вече прекаляваш. Пади Конрой правеше само това, което му носеше изгода. А накрая прецака и двама ни.

— Да бе! — въздъхна Лио. — Заряза ни и отиде да пълни гушата на Багър! Още изтръпвам, като си помисля какво щеше да стане, ако не беше използвала котешката си пъргавина, за да се оттеглиш навреме! — Очите му се извърнаха към безбрежния океан. — Вероятно отдавна щяхме да сме някъде там…

Тя протегна ръка и дръпна цигарата от устата му.

— Окей, потупахме се по раменете, припомнихме си славното минало, време е за работа.

Тръгнаха към входа на казиното, после изведнъж се заковаха на място.

— По-добре да пропуснем говедата — прошепна Лио.

Всяко казино разполагаше с паркинг за автобуси, които още в единайсет сутринта започваха да пристигат от вътрешността на страната. От тях обикновено слизаха възрастни хора, които идваха да прекарат деня в казиното, залагайки парите от социалните помощи и пенсиите си. За награда получаваха възможност да се натъпчат с долнокачествена храна, а вечерта потегляха обратно. След месец на оскъдица и съществуване на границата на мизерията те отново щяха да се наредят на опашка пред казиното, стиснали току-що получения чек.

Лио и Анабел изчакаха тълпите от възрастни граждани да потънат в „Помпей“, за да не пропуснат първото изригване, след което бавно тръгнаха след тях. В продължение на няколко часа обикаляха игралните зали и дори залагаха дребни суми. Лио направи една добра серия на зарове, докато Анабел предпочете масата за блекджек, където печелившите й залози бяха малко повече от губещите.

След известно време се събраха на бара и си поръчаха по едно питие. Лио оглеждаше щедрите форми на сервитьорката, понесла табла с питиета към разгорещените играчи на зарове, струпали се около една от близките маси.

— Е? — тихо попита Анабел.

Той сдъвка няколко ядки от чинийката пред себе си, отпи глътка „Джак Даниълс“ с кола и каза:

— Маса номер пет, блекджек. Една маймунка брои картите от „обувката“. — Имаше предвид специалното приспособление, което побираше няколко тестета разбъркани карти.

— Добре ли го прави?

— О, да. А ти какво откри?

Преди да отговори, Анабел отпи глътка вино от чашата пред себе си.

— Рулетката в съседство с Колелото на късмета. Екип от четирима „дублира“ залога, при това доста добре.

— Мислех, че отдавна са обучили крупиетата как се ограничават залозите — рече с въздишка Лио. — А какво ще кажеш за скритите камери и микрофончета, с които са натъпкани днешните казина?

— Знаеш колко непредвидима е рулетката. Ако си добър, винаги ще съумееш да я удариш независимо от високите технологии.

— На мен ли го казваш? — усмихна се той и докосна с чашата си нейната.

— Как ти се струва охраната?

— Нищо особено. Предполагам, че хранилището е някъде долу, под хиляда тона бетон, охранявано от цял полк мъже с автомати.

— Добре, че нямаме път натам — направи кисела физиономия тя.

— Да. В противен случай рискуваш да си развалиш маникюра. — Лио остави чашата си на бара. — На колко години е Джери според теб?

— Шейсет и шест — бързо отвърна тя.

— Бас държа, че годините изобщо не са го променили.

— Така е.

Отговорите й бяха толкова категорични, че той я изгледа с подозрение.

— Нали вече провери номерацията, Лио? Измамник №1.

— По дяволите, ето го и самият гадняр! — изсъска Лио и побърза да се извърне с гръб към залата.

Към бара се приближаваше група от шестима високи и яки младежи, заобиколили по-нисък мъж с гъста бяла коса, широки рамене и загоряло лице. Беше облечен в скъп тъмносин костюм с жълта вратовръзка. Дълъг белег загрозяваше едната му скула, а носът му очевидно беше чупен многократно. Очите под рунтавите бели вежди внимателно опипваха ярко осветеното казино — истинска империя на игрални автомати, карти и разбити надежди.

Лио изчака групата да отмине и се обърна с лека въздишка на облекчение.

— Това не влиза в плановете ми — погледна го с лек укор Анабел. — Ако ще реагираш така при всяка поява на тоя тип в казиното, нещата със сигурност ще се усложнят.

— Спокойно, проблемът е овладян — вдигна ръка той и изпусна последната дълбока въздишка.

— Помни, че никога не сме го виждали лице в лице — добави по-меко Анабел. — Горилите му бяха тези, които се опитаха да ни видят сметката. Следователно няма начин да те разпознае.

— Знам, знам — промърмори той и опразни чашата си. — А сега какво?

— Изчакваме подходящото време. Дотогава се придържаме към сценария и тренираме. Трябва да сме готови за всякакви изненади, защото Джери е абсолютно непредвидим. Дори перфектната работа не ни гарантира стопроцентов успех.

— Бях забравил колко те бива да убеждаваш — усмихна се Лио.

— Само посочвам очевидното. Трябва да сме готови да отбием всяка контраатака, иначе…

— И двамата знаем какво означава това иначе — въздъхна Лио.

Проследиха с очи как Джери Багър излиза от казиното в компанията на малката си армия и влиза в паркираната пред входа лимузина, която бързо потегли, следвана от колите на охраната. Вероятно отиваше да счупи капачките на някой дребен измамник, позволил си да открадне от империята му трийсет долара, а не трийсет милиона.