Лиман Франк Баум
Страната на Оз (5)

Пробуждането на Дървеното магаре

Когато осъзнало, че е живо, Дървеното магаре било по-удивено и от самия Тип. То завъртяло чворестите си очи на всички страни, хвърляйки учуден поглед на света, в който сега играело такава важна роля. После опитало да се разгледа. За жалост нямало шия, която да раздвижи, и в усилието да огледа собственото си тяло започнало да се върти в кръг, без да може да се види. Нозете му били вдървени и непохватни, тъй като нямали коленни стави, и затова се блъснало в Джак Тиквоглавия и го съборило върху мъха, който растял от двете страни на пътя.

Тип се изплашил от случилото се, както и от неистовото въртене на магарето, затова викнал:

— Стой! Мирувай!

Обаче Дървеното магаре не му обърнало внимание и в следващия миг с такава сила стоварило единия си дървен крак върху крака му, че момчето заподскачало от болка, застанало по-далеч и от там изкрещяло:

— Стой! Мирувай, ти казвам!

В това време Джак вече бил успял да се привдигне и както седял, заоглеждал магарето с жив интерес.

— Животното не може да те чуе — обадил се той.

— Викам му колкото ми глас държи! — гневно отвърнал Тип.

— Да, но магарето няма уши — ухилено обяснил Тиквоглавия.

— Вярно! — чак сега забелязал Тип. — Ами тогава как да го спра?

Ала в това време Дървеното магаре се спряло само, разочаровано, че няма как да се разгледа. Но видяло Тип и приближило към момчето.

Съществото вървяло много смешно: първо мърдало двата си десни крака, после двата отляво, също като кон раванлия, и от това тялото му се поклащало като люлка.

Тип го потупал по главата и успокоително изрекъл:

— Доброто, добричкото ми момче! — а Дървеното магаре веднага започнало да проучва Тиквоглавия Джак.

— Трябва да му измисля юзда — сетил се Тип.

И като си преровил джобовете, измъкнал здрава връв. Развил я, пристъпил към Дървеното магаре и вързал единия й край около шията му, а другия завил около едно дебело дърво. Дървеното магаре обаче не осъзнало какво е направил, отстъпило назад и скъсало връвта, но не се опитало да бяга.

— По-силно е, отколкото си мислех — установило момчето, — и е голям инат.

— Защо не му направиш уши? — попитал Джак. — Тогава ще му казваш какво да прави.

— Прекрасна идея! — зарадвал се Тип. — Как го измисли?

— Че аз не съм го измислил — отвърнал Джак, — не беше необходимо, защото от това по-лесно няма.

Тип бързо измъкнал джобното си ножче и измайсторил две уши от брезова кора.

— Трябва да ги направя по-големи — обяснил той, — иначе магарето ни ще заприлича на кон.

— Защо? — обадил се Джак откъм пътя.

— Защото на коня ушите са по-големи от човешките, а магарешките са по-големи от конските.

— Значи, ако моите бяха по-големи, аз щях да съм кон, така ли? — зачудил се Джак.

— Приятелю мой — тъжно казал Тип, — ти никога няма да бъдеш друго освен тиквена глава, колкото и да са ти големи ушите.

— Аха — кимнал Джак, — мисля, че те разбрах.

— Ако си ме разбрал, ти си цяло чудо — засмяло се момчето, — но от това да си мислиш, че си ме разбрал, няма никаква вреда. Ето, направих ушите. Ще подържиш ли магарето, да му ги поставя?

— Разбира се, само ме изправи.

И тъй, Тип изправил Джак, Тиквоглавия пристъпил към магарето и му хванал главата, а момчето пробило две дупки с острието на ножа и пъхнало в тях ушите.

— Много го разхубавяват! — възхитил се Джак.

Ала понеже тези думи, произнесени близо до Дървеното магаре, били първите звуци, които чувало, те тъй стреснали животното, че то подскочило напред, съборило Тип на едната, а Джак на другата страна и продължило да препуска, подплашено от тропота на собствените си крака.

— Стой! — креснал Тип и се надигнал. — Спри, глупчо, стой!

Дървеното магаре сигурно нямало да обърне внимание на виковете, но в този миг единият му крак хлътнал в лалугерова дупка и то се преметнало презглава на земята, където останало да лежи по гръб и бясно да мята крака.

Тип изтичал при него.

— Ама ти наистина си голямо магаре! — възкликнал той. — Защо не спря, като ти викнах „Стой!“?

— „Стой“ спри ли означава? — изненадало се Дървеното магаре и извъртяло очи към Тип.

— Разбира се!

— А дупката в земята и тя означава „стой“, така ли?

— То се знае, освен ако не я прекрачиш — обяснил Тип.

— Колко особено място е това — удивено възкликнало съществото. — И все пак какво търся тук?

— Как какво, аз те съживих и няма да съжаляваш за това, стига да ме слушаш и да правиш каквото ти казвам — отговорил Тип.

— Добре, тогава ще правя това, което ми казваш — смирено отвърнало Магарето. — Но какво стана с мен преди малко? Чувствам се някак особено.

— Понеже си нагоре с краката — обяснил Тип. — Ако спреш да риташ, ще те обърна.

— Аз колко страни имам? — запитало съществото.

— Няколко — отсякъл Тип. — И престани да риташ!

Дървеното магаре се укротило, спряло да рита и Тип с известно усилие успял да го преобърне и да го изправи.

— А, така е по-добре — въздъхнало странното същество.

— Едното ти ухо се е счупило — установил Тип, като го огледал. — Ще ти направя ново.

После го отвел до Джак, който безуспешно се опитвал да стане, и като помогнал на Тиквоглавия да стъпи на крака, Тип издялкал ново ухо и го закрепил на магарешката глава.

— А сега внимавай какво ще ти кажа — обърнал се той към своя вихрогон. — „Стой!“ означава да спреш, „Дий!“ означава да вървиш напред, „Бегом!“ означава да тичаш с всички сили. Разбра ли?

— Смятам, че разбрах — отвърнало Магарето.

— Браво! Всички сме се запътили към Изумрудения град, за да се срещнем с негово величество Плашилото, и Джак Тиквоглавия ще те язди, за да не си износва ставите.

— Съгласен съм — отвърнало Дървеното магаре. — Каквото ти искаш, и аз го искам.

Тип подкрепил Джак да възседне Магарето.

— Дръж се здраво — предупредил го той, — иначе може да паднеш и да си счупиш тиквата.

— Това ще е ужасно! — потръпнал Джак. — А за какво да се държа?

— Дръж се за ушите му — колебливо отвърнал Тип.

— Не, недей! — предупредило го Дървеното магаре, — защото няма да чувам.

Магарето било право и Тип се опитал да измисли нещо друго.

— Открих! — сетил се той накрая. Влязъл в гората и отсякъл къс клон от младо яко дърво. Подострил го от единия край, после пробил дупка в гърба на Магарето, точно зад главата. След това взел от пътя един камък и зачукал пръчката в гърба на животното.

— Спри! Спри! — ревнало Магарето. — Ужасно ме разтърсваш!

— Боли ли? — зачудило се момчето.

— Не, не боли — обяснило животното, — но разтърсването ме изнервя.

— Готово, вече свърших — успокоил го Тип. — Хайде, Джак, стискай здраво кола и няма нито да паднеш, нито да се счупиш.

Джак се вкопчил с всички сили и Тип викнал на Магарето:

— Дий!

Послушното животно тръгнало веднага и като вдигало крака, се клатушкало ту на една, ту на друга страна.

Тип вървял до него, доволен от новото изобретение. Дори започнал да си свирука.

— Какъв е този звук? — запитало Магарето.

— Не му обръщай внимание — отвърнал Тип. — Подсвирквам си, което показва, че съм доволен.

— И аз бих свирукал, но не мога да си събера устните — въздъхнал Джак. — Да си призная, мили татко, в някои отношения никак не съм изпипан.

След известно време тясната пътека, която следвали, се превърнала в широк път, настлан с жълти павета. Встрани от пътя Тип видял табела, на която пишело:

Но вече се здрачавало и той решил да пренощуват край пътя, а щом съмне, да продължат. Отвел Дървеното магаре до едно тревисто възвишение, обрасло с кичести дървета, и внимателно помогнал на Тиквоглавия да слезе.

— Смятам да те положа на тревата и тъй да пренощуваш — казало момчето. — По-сигурно е.

— Ами аз? — попитало Дървеното магаре.

— Ти ще си останеш право — отговорил Тип, — а понеже не можеш да спиш, ще пазиш да не ни безпокоят.

След това момчето се проснало на тревата до Тиквоглавия и както било изморено от пътя, скоро заспало дълбоко.