Лиман Франк Баум
Страната на Оз (21)

Тенекиеният дървар откъсва роза

Внушително и застрашително изглеждала войската на Глинда, когато се събрала на зазоряване пред дворцовите порти. Униформите на войничките били красиви и яркоцветни, сребърните върхове на копията блестели, а дългите им дръжки били инкрустирани със седеф. Офицерките били запасани с остри лъскави мечове и носели щитове, украсени по ръба с паунови пера. Армията изглеждала наистина непобедима.

Вълшебницата пътувала в красива носилка — била като купе на карета, вратите и прозорците имали копринени завески, но вместо колела под носилката имало два дълги успоредни пръта, които лежали върху раменете на дванайсет носачи.

За да не изостават от бързия ход на войската, Плашилото и дружината му решили да пътуват със Сръндака. Щом Глинда потеглила и войската й поела в такт с бодрите маршове на царската музика, нашите приятели се покатерили в диваните и ги последвали. Сръндакът летял бавно над носилката с Вълшебницата.

— Внимавай — казал Дърварят на Плашилото, което се било надвесило през облегалките и гледало войската. — Преобърнеш ли се, пропадаш!

— Няма страшно — обадил се образованият Бръмбар, — докато е тъпкан с пари, не може да пропадне!

— Аз не те ли предупредих… — креснал Тип.

— Предупреди ме! — признал си Бръмбарът. — И те моля да ми простиш. Ще опитам да се въздържам.

— Дано! — натъртило момчето. — Иначе ще те изхвърлим от групата.

— О! Сега не искам да се разделяме — развълнувало се насекомото и Тип премълчал.

Напредвали бързо, но докато стигнат Изумрудения град, паднал мрак. Под мъждукащия светлик на новата луна войските на Глинда все пак обсадили града и опънали червените си копринени палатки на зелените поляни. Шатрата на Вълшебницата била голяма, от бяла коприна, с развети над нея червени знамена. Вдигнали палатка и за дружината на Плашилото. Щом завършила всичко — точно, бързо и по военному — войската се оттеглила да почива.

Как се стъписала царица Джинджър, когато на другата сутрин при нея влетели войничките и й докладвали за огромната армия, обсадила града! Тя изтичала до най-високата кула на двореца и видяла разветите знамена над шатрата на Глинда, разпъната пред самите порти.

— Загубени сме! — отчаяно изохкала Джинджър. — Как ще устоят иглите ни пред дългите копия и острите мечове на врага?

— Най-добре да се предадем, и то час по-скоро, преди да са ни нападнали! — предложило едно момиче.

— Не! — отсякла поокуражената Джинджър. — Врагът все още е отвъд стените, нека спечелим време с преговори. Върви при Глинда и я питай с какво право е нахлула в земите ми и какво иска!

Момичето излязло от портите с развято бяло знаме — знак, че има мирни намерения — и така стигнало до шатрата на Глинда.

— Кажи на твоята царица — казала Вълшебницата, — че трябва да ми предаде старата Момби. Стори ли го, ще я оставя на мира.

Като чула съобщението, царицата се объркала, защото Момби била главната й съветничка и Джинджър изпитвала ужасен страх от старата вещица. Изпратила да повикат Момби и й предала думите на Глинда.

— Съзирам пред нас големи беди — измърморила врачката, като погледнала в малко джобно огледалце. — Но можем да ги избегнем, ако измамим тази Вълшебница, дето се мисли за много умна!

— А дали за мен няма да е по-безопасно, ако те предам на нея? — притеснено запитала Джинджър.

— Сториш ли го, ще ти струва трона на Изумрудения град! — натъртено отвърнала вещицата.

— Тогава прави каквото знаеш — склонила Джинджър, — защото да си царица, е прекрасно и не желая да ме връщат пак у дома да оправям леглата и да мия чиниите вместо мама.

Момби веднага повикала Джелая Джамб и се заловила да прави магии. Благодарение на тях Джелая приела образа и чертите на Момби, а старата магьосница толкова заприличала на момичето, че никой не могъл да разкрие измамата.

— Хайде — обърнала се Момби към царицата, — прати войници да отведат момичето при Глинда. Тя ще повярва, че е хванала истинската Момби и ще поеме обратно към Южната страна.

И Джелая, куцукайки и залитайки като същинска бабичка, била изведена от градските стени и заведена при Глинда.

— Ето лицето, което търсехте — казала една от войничките, — и сега нашата царица ви моли да си отидете, както сте обещали, и да ни оставите на мира.

— Ще го сторя веднага, ако тя наистина е тази, за която се представя — доволна отвърнала Глинда.

— Тя е, това е старата Момби — отвърнала войничката, убедена, че говори истината. И тръгнала да се прибира.

Вълшебницата извикала Плашилото и приятелите му в шатрата си и започнала да разпитва въображаемата Момби за изгубеното момиче Озма. Ала Джелая, като не знаела нищичко за тази история, тъй се изнервила от разпита, че за удивление на Глинда, започнала да плаче.

— Тук има измама! — разгневила се Вълшебницата. — Това не е Момби, а някоя друга, преобразена като нея! Кажи ми как се казваш? — обърнала се тя към разтрепераното момиче.

Джелая не посмяла да каже, защото вещицата я била заплашила със смърт, ако издаде измамата. Но макар да била и мила, и почтена, Глинда познавала магиите по-добре от всеки друг в Страната на Оз. И като изрекла няколко вълшебни думи, съпроводени със съответния жест, бързо върнала на момичето истинския му образ и в същия миг старата Момби, която била в двореца на Джинджър, изведнъж приела своя изкривен и зловещ вид.

— Я, та това била Джелая Джамб! — възкликнало Плашилото, като познало старата си приятелка.

— Нашата преводачка! — зарадвал се Тиквоглавия.

Джелая се принудила да разкаже за измамата на Момби, но помолила Глинда да й даде закрила, нещо, което Вълшебницата сторила тозчас. Обаче Глинда много се разгневила и пратила да съобщят на Джинджър, че измамата е разкрита и тя трябва или да предаде истинската Момби, или да си понесе ужасните последици. Джинджър очаквала съобщението, защото, щом си върнала стария образ, вещицата разбрала, че лъжата й е разкрита. Но старата проклетия вече била измислила нова хитрост и накарала Джинджър да обещае, че ще я изпълни. Затова Джинджър заявила на пратеницата на Глинда:

— Предай на господарката си, че никъде не мога да открия Момби. Нека влезе в града и сама да я потърси. Ако иска, да доведе и приятелите си, но не намери ли Момби до залез-слънце, Вълшебницата трябва да си тръгне с мир и повече да не ни безпокои!

Глинда приела условията, защото знаела, че Момби е в града. Джинджър наредила да отворят градските порти и Глинда влязла начело на военен отряд, следван от Плашилото и Тенекиения дървар; Джак Тиквоглавия яздел Дървеното магаре, а Грамаданския клатушкащ се бръмбар достолепно пристъпял най-отзад. Тип вървял до самата Вълшебница, защото Глинда много се била привързала към момчето.

Естествено, на старата Момби и през ум не й минавало да се оставя в ръцете на Глинда. И докато враговете й се задавали по улицата, тя се преобразила в червена роза, разцъфнала върху един храст в дворцовата градина. Умна идея, хитрост, за която Глинда не се и досещала. Така пропилели скъпоценни часове в напразно търсене на вещицата.

Късно следобед Вълшебницата разбрала, че е победена от по-хитрата Момби, и наредила на хората си да се изтеглят от града.

В това време Плашилото и другарите му още претърсвали дворцовата градина и неохотно се подчинили на заповедта й. Но преди да излязат от градината, Тенекиеният дървар, голям любител на цветята, съгледал върху един храст голяма червена роза. Бързо я откъснал и здраво я забол в петлицата на тенекиената си гръд.

Откъм розата долетяло тихо охкане, но той не обърнал внимание и отнесъл Момби в лагера на Глинда, без приятелите ни да знаят, че усилията им са възнаградени.