Лиман Франк Баум
Страната на Оз (2)

Чудотворният животворен прах

След като помислил, Тип решил, че ще е най-добре да сложи Джак до завоя на пътя, близо до къщата. Помъкнал го нататък, ала той бил тежък и труден за носене. Влачил го известно време, накрая го изправил, сгънал в коляното първо единия крак, след това — другия и така, побутвайки го отзад, накарал Джак сам да стигне до завоя. Спъвал се не веднъж и дваж и се измъчил много повече, отколкото когато и да било на нивата или в гората, но желанието да изиграе лошата шега го окуражавало, пък му било и драго да изпита умението си.

„Джак е идеален, всичко му е наред!“, казал си той, задъхан от усилието. И в този миг открил, че е изгубил лявата ръка по пътя. Върнал се да я търси, а после, като издялкал ново и по-яко клинче за раменната става, така хубаво я закрепил, че ръката станала още по-здрава. Освен това забелязал, че лицето се е извъртяло към гърба — лесно го оправил. И накрая, когато поставил Джак срещу завоя, откъдето очаквал старата Момби, той приличал хем на селянин от хрилестите, хем изглеждал достатъчно необикновен, за да подплаши всекиго, който изведнъж се озове срещу него.

Още било рано, до завръщането на старицата имало много време, затова Тип слязъл по ливадата зад къщата и започнал да бере орехи от околните дървета.

Обаче старата Момби се задала по-рано, отколкото я очаквал. Ходила била при оня нечестен магьосник, дето живеел в усамотената планинска пещера, да си разменят важни магически тайнства. И след като се сдобила с три нови рецепти, четири вълшебни праха и отбрани билки с чудотворни свойства и сила, тя припряно закуцукала към вкъщи да ги изпита.

Толкова била доволна от съкровищата си, че като завила по пътя и забелязала човека, просто кимнала и измърморила:

— Добър вечер, господине.

Ала миг по-късно, забелязвайки, че той нито мърда, нито отговаря, се вгледала в него и видяла, че е тиквена глава, грижливо изрязана с чекийката на Тип.

— Хаа! — възкликнала Момби. — Проклетото момченце пак ми е погодило номер! Чудесно! Чу-дес-но! Ах, как ще го напердаша, дето се опитва да ме стряска!

И гневно вдигнала тоягата да разбие ухилената тиква, ала внезапна мисъл я възпряла и тоягата замръзнала във въздуха.

— Ами да, ето как ще изпитам новия прах! — възкликнала. — И ще разбера оня мошеник почтен ли е бил, или и той ме е измамил, както го преметнах аз!

Пуснала кошницата на земята и се навела да търси вътре един от новите безценни прахове.

Докато Момби била залисана с това, Тип вече се връщал с джобове, издути от орехи, и съгледал старицата, наведена край неговия човек без никаква следа от уплаха.

Отначало се разочаровал, но после решил да разбере какво е намислила. Скрил се зад живия плет, откъдето я виждал, без тя да го забележи, и се приготвил да наблюдава.

След като се поровила, старицата измъкнала от кошницата очукана кутийка за черен пипер, на чието избеляло етикетче магьосникът бил надраскал с химически молив „Животворен прах“.

— Аха, това е! — зарадвала се тя. — Я сега да видим върши ли работа. Този стиснат дъртак ми е дал съвсем малко, но все пак има две-три дози.

Тип се изненадал от думите й. Видял как Момби вдига ръка и поръсва с праха тиквената глава на неговия Джак така, както се соли печен картоф. Прахът се посипал от главата на Джак по червената риза, по розовата жилетка и пурпурните панталони, с които Тип го бил издокарал, а прашинки долетели чак до износените му кърпени обувки.

След това Момби върнала кутийката в кошницата, вдигнала лявата си ръка с щръкнало нагоре кутре и викнала:

— Вию!

После вдигнала дясната ръка с палеца надолу и креснала:

— Тию!

Накрая вдигнала и двете ръце, разперила всичките си пръсти и ревнала:

— Пию!

При този врясък Джак Тиквоглавия отстъпил крачка назад и укорително изрекъл:

— Какво си се разкрещяла! Да не мислиш, че съм глух?

Старата Момби заскачала край него, луда от радост.

— Оживя! — пищяла тя. — Оживя! Оживя!

Представяте си удивлението, с което Тип наблюдавал всичко това, нали?!

Отначало тъй се стреснал и се уплашил, че скочил да бяга, но краката му треперели и не можел да мръдне. После му се видяло забавно това, дето Джак е оживял, а изражението на тиквеното лице било толкова комично, че будело само смях. Като се посъвзел от уплахата, Тип взел да се смее. Веселите изблици стигнали до ушите на Момби, тя изтичала до плета, пипнала момчето за яката и го завлякла до кошницата и Тиквоглавия.

— Ах ти, лошо, подло, проклето момченце! — викнала вбесена. — Ще те науча аз теб, да ми дебнеш тайните и да ми се подиграваш!

— Не се подигравам на теб — оправдал се Тип. — Смеех се на моя Тиквоглавец! Погледни! Виж каква е картинка!

— Вярвам, че нямаш предвид външността ми — обадил се Джак, а сериозният глас в съчетание с ухиленото лице бил толкова смешен, че Тип отново се разкискал.

Дори Момби проявила любопитство към човека, комуто магията й била вдъхнала живот. И като го поогледала, попитала:

— Какво знаеш?

— О, трудно ми е да отговоря — отвърнал Джак. — Хем чувствам, че знам страшно много, хем не съм сигурен какво още имам да науча от света. Ще ми трябва време да открия много умен ли съм или много глупав.

— Прав си — замислено кимнала старата Момби.

— А какво смяташ да правиш с него, след като вече е жив? — попитал Тип.

— Ще помисля — отговорила Момби — А сега да се прибираме, защото се стъмва. Помогни на Тиквоглавия!

— Мен ме оставете — прекъснал я Джак, — аз мога да вървя не по-зле от теб. Имам си крака, имам си ходила, имам си стави!

— Наистина ли? — учудила се Момби.

— Ами да, сам му направих ставите! — гордо обяснило момчето.

Когато си стигнали у дома, Момби повела Тиквоглавия към обора, запряла го в една празна клетка и здраво я заключила отвън.

— Първо ще се оправя с теб — кимнала тя към Тип.

При тези думи момчето се притеснило, защото познавало злото и отмъстително сърце на Момби, която не се спирала пред никакво злодейство.

Влезли в къщата. Тя била кръгла и куполеста както всички сгради в Страната на Оз.

Момби наредила на момчето да запали свещта, а тя оставила кошницата в долапа и окачила наметката си на гвоздея. Тип бързо се подчинил, защото се боял от нея.

Като запалил свещта, Момби му заповядала да накладе огън и докато Тип се занимавал с това, старицата се навечеряла. Когато огънят се разгорял, момчето поискало своя дял от хляба и сиренето, ала Момби му отказала.

— Гладен съм! — примолил се Тип.

— Няма да е за дълго — отвърнала Момби заканително.

Момчето се разтревожило от тези думи, защото прозвучали като заплаха. Ала си спомнило, че в джоба му има орехи, счупило си няколко и ги изяло, а в това време старицата се надигнала, изтърсила трохите от престилката си и окачила над огъня опушеното чайниче.

Отмерила равни части мляко и оцет и ги изляла вътре. После измъкнала няколко пакетчета с билки и прахове и започнала да изсипва в чайника по малко от всяко. От време на време приближавала до свещта и препрочитала от пожълтяло листче рецептата на сместа.

Тип я наблюдавал и притеснението му растяло.

— Това за какво е? — попитал той прималял.

— За тебе е! — отсякла Момби.

Тип се размърдал на стола и вперил поглед в чайника, който започвал да къкри. Поглеждал крадешком и към строгото сбръчкано лице на вещицата и му се искало тя да е всякъде другаде, само не в тази мъждива и опушена кухня, където дори сенките, хвърляни от свещта, го карали да трепери от страх. Така изминал цял час, в който тишината се нарушавала само от бълбукането на чайника и съскането на огъня.

Накрая Тип пак се обадил:

— Аз ли трябва да изпия тази гадост?

— Да — отговорила Момби.

— И какво ще ми стане от нея?

— Ако е приготвена, както трябва — обяснила Момби, — ще те преобрази в мраморна статуя.

Тип изохкал и обрал с ръкав потта от челото си.

— Не искам да ставам мраморна статуя! — опънал се той.

— Няма значение, аз пък искам — викнала старицата и го изгледала свирепо.

— За какво ще ти бъда тогава? — попитал Тип. — Няма да има кой да ти слугува.

— Ще ми слугува Тиквоглавия — заявила Момби.

Тип отново изохкал.

— А не е ли по-добре да ме превърнеш в козел или в пиле? — тревожно й подсказал той. — Мраморната статуя е нещо безполезно.

— О, напротив — възразила Момби. — Идущата пролет ще си направя цветна градинка и ще те сложа по средата за украса. Как не ми е хрумнало досега! Ти от години само ме нервираш!

При тези ужасни думи Тип усетил, че тялото му се облива в пот, но седял като закован, треперел и с ужас поглеждал към чайника.

— А може и да не подейства — прошепнал той с немощен и отчаян глас.

— Ще подейства, ще подейства! — ведро отговорила Момби. — Аз рядко греша!

И пак се възцарило мълчание — толкова дълго и мрачно, че когато Момби най-сетне свалила чайника от огъня, наближавало полунощ.

— Ще го изпиеш чак когато изстине — заявила старата вещица, която въпреки забраната все пак се занимавала с магии. — Сега и двамата ще си легнем, а като се съмне, ще те повикам и веднага ще те превърна в мраморна статуя.

Като казала това, тя изкуцукала до стаята си с чайника в ръка и Тип я чул да затваря и да заключва вратата.

Момчето не си легнало, както му било наредено, а останало вторачено в жаравата на гаснещия огън.