Лиман Франк Баум
Страната на Оз (15)

Пленници на царицата

Когато наближили Изумрудения град, пътниците забелязали, че две момичета от бунтарската армия охраняват портите. Измъквайки куките за плетене от косите си, те заплашвали да прободат всеки, който наближи.

Тенекиеният дървар обаче не се страхувал.

— Най-много да одраскат новата ми никелировка — казал той. — Но и това няма да стане, защото лесно ще подплаша тези никакви войнички. Всички след мен!

И като развъртял пред себе си брадвата — от ляво на дясно и от дясно на ляво, — настъпил към портите, а другите го следвали непоколебимо.

Момичетата, изненадани от съпротивата, се разпискали пред острата лъскава секира и се втурнали в града. Тъй нашите пътешественици минали през портите и поели към двореца по зеления мраморен паваж на широката улица.

— Както върви, скоро ще видим негово величество отново на трона — подвикнал Тенекиеният дървар, радостен от лесната победа над стражите.

— Благодаря, друже Ник — казало Плашилото. — На доброто ти сърце и острата ти брадва нищо не може да устои.

Като минавали край къщите, учудено забелязали през отворените врати, че мъжете метат, бършат прах и мият чинии, а жените стоят на групички, приказват и се смеят.

— Какво е станало? — запитало Плашилото един тъжен мъж с рошава брада, препасан с престилка, който бутал количка с бебе по тротоара.

— Как какво — стана революция, ваше величество, нима не знаете? — отвърнал мъжът. — След като ни напуснахте, жените управляват, както на тях им е угодно. Добре, че сте решили да се върнете, та да сложите ред, защото да въртиш домакинство и да бавиш деца, е мъчна работа и скоро ще съсипе всички мъже в Изумрудения град.

— Хм! — замислило се Плашилото. — Ами щом е толкова трудно, жените как го вършеха с такава лекота?

— И аз не знам — тежко въздъхнал мъжът. — Може да са от желязо.

Никой не ги закачил, докато вървели по улицата, никой не се опитал да ги спре. Няколко жени млъкнали и с любопитство загледали нашите герои, но бързо се извърнали със смях или с подигравка и продължили да бъбрят. А като срещали девойки от бунтарската армия, войничките, вместо да се уплашат или да се изненадат, просто се отдръпвали от пътя им и ги пускали да минат.

Това притеснило Плашилото.

— Боя се, че влизаме в клопка — обадило се то.

— Ами! — самоуверено заявил Ник Секача, — тия глупачки вече са победени.

Но Плашилото поклатило глава, а Тип казал:

— Всичко върви прекалено лесно. Очаквай неприятности.

— Очаквам ги — отвърнало негово величество.

Безпрепятствено стигнали до царския палат и изкачили мраморните стъпала, които преди били гъсто украсени с изумруди, а сега малки дупчици показвали местата, от които скъпоценните камъни били безжалостно изчовъркани от бунтарската армия. Но ни една бунтовничка не ги спряла.

Тенекиеният дървар и другарите му прекосили сводестите коридори, влезли в тронната зала, а там, зад зелените копринени завеси, които се спуснали зад гърба им, ги очаквала странна гледка.

На искрящия трон седяла генерал Джинджър. Увенчана с втората по красота корона на Плашилото, тя стискала царския скиптър. Похапвала от кутията с карамелени бонбони в скута й и била като у дома си в тази царска обстановка.

Плашилото се изстъпило пред нея, Тенекиеният дървар се облегнал на брадвата, а другите се наредили в полукръг зад негово величество.

— Как смееш да седиш на трона ми? — гневно я запитало Плашилото. — Не знаеш ли, че това е държавна измяна и могат да те съдят?

— Тронът е на оня, който го завземе — отвърнала Джинджър и бавно сдъвкала още един карамелен бонбон. — Както виждаш, завзех го и сега аз съм царица, а който въстане срещу мен, извършва държавна измяна и трябва да се накаже по закона, който ти току-що спомена.

Тази неочаквана гледна точка смутила Плашилото.

— Какво ще кажеш, друже Ник? — обърнало се то към Тенекиения дървар.

— А, опре ли работата до закона, нищо не мога да кажа — отвърнал той, — защото законите не са правени да се разбират и всеки опит е безсмислен.

— Е, тогава какво да сторим? — объркало се Плашилото.

— Ожени се за царицата и си царувайте заедно — предложил Бръмбарът.

Джинджър свирепо изгледала насекомото.

— Прати я при майка й, там й е мястото! — обадил се Тиквоглавия.

Джинджър се намръщила.

— Затвори я в килера, докато поумнее и обещае да слуша! — посъветвал го Тип.

Джинджър гневно свила уста.

— Или вземи да я напердашиш! — подсказало Дървеното магаре.

— Не — спрял го Тенекиеният дървар, — не бива да сме груби с бедното момиче. Да й дадем колкото скъпоценности може да носи, и да я отпратим доволна и щастлива.

При тези думи царица Джинджър се изсмяла звучно, а после плеснала три пъти.

— Вие сте невероятни същества — възкликнала тя, — но ми омръзнахте и само ми губите времето с вашите глупости!

И докато монархът и приближените му смаяно слушали наглите й думи, станало нещо обезпокоително. Някой издърпал иззад гърба брадвата на Тенекиения дървар и той се оказал обезоръжен и безпомощен. В същия миг в ушите на сплотените приятели гръмнал весел смях и като се извърнали удивено, те се намерили обградени от въоръжените с куки за плетене бунтовнички, които изпълвали тронната зала. Плашилото и другарите му осъзнали, че са хванати в плен.

— Виждате ли, никой не може да се пребори с женската хитрост! — весело подвикнала Джинджър. — И случилото се доказва, че повелител на Изумрудения град трябва да съм аз, а не някакво Плашило! Но, повярвайте, не ви се сърдя, а за да не ми пакостите, ще наредя да ви унищожат. Естествено, не и момчето, което е на старата Момби и трябва да й го върнем. А другите и да изчезнат от света, не е страшно — те не са човеци. Магарето и тялото на Тиквоглавия ще бъдат нацепени за подпалки, от тиквата ще стане тиквеник. С Плашилото ще си накладем лагерен огън, а Тенекиения дървар ще го нарежем на парченца — за храна на козите. От Грамаданския Клатушкащ се Бръмбар…

— Високообразован, моля! — прекъснало я насекомото.

— …от него ще сварим супа! — решила царицата.

Бръмбарът потреперил ужасен.

— Не, не, май по-добре унгарски гулаш, задушен и с много подправки — жестоко се усмихнала тя.

Тази програма за унищожение била толкова страховита, че пленниците направо примрели. Единствено Плашилото не се поддало на отчаяние. То кротко стояло пред царицата и само дълбоките бръчки по челото му подсказвали, че мисли как да се отърват.

В този миг усетило, че сламата в гърдите му прошумолява. Изведнъж лицето му се разведрило, то вдигнало ръка и бързо разкопчало сакото си.

Струпаните наоколо момичета го забелязали, но никоя не подозирала какво ще последва. От гърдите му скочила на пода малка сива мишка и се шмугнала между краката на бунтовничките. След нея изскочила втора, после — трета и четвърта. Разнесли се ужасни крясъци — такива, че да разтопят и най-коравото сърце. Всички панически се втурнали навън.

Докато стреснатите мишки търчали из залата, Плашилото едва успяло да види как с развети поли и на подскоци, като се удряли и се блъскали в бесния устрем да избягат, момичетата направо излетели от двореца.

А пък царицата скочила върху възглавниците на трона и лудо затанцувала на пръсти. Изведнъж една мишка притичала по възглавниците, бедната Джинджър минала с гигантски скок над Плашилото и изчезнала през някакъв свод — спряла чак като излязла извън градските врати.

И тъй, по-бързо, отколкото ми е възможно да го изрека, в тронната зала останали само Плашилото и приближените му, а Бръмбарът с облекчение въздъхнал:

— Слава на Бога, спасени сме!

— Да, за известно време — отвърнал Тенекиеният дървар. — Но ме е страх, че враговете скоро ще се върнат.

— А сега да залостим всички входове към двореца! — наредило Плашилото. — И после да помислим какво да предприемем.

Всички освен Джак Тиквоглавия — все още здраво вързан за Дървеното магаре — се втурнали към многобройните врати на царския дворец и здраво ги залостили. А после, уверени, че бунтарската армия не би могла да разбие бариерите поне в близките дни, пак се събрали в тронната зала на военен съвет.