Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Оз (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wonderful Wizard of Oz, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2009)

Издание:

Лиман Франк Баум. Вълшебникът от Оз. Страната на Оз

2006

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Вълшебникът от Оз. Страната на Оз. от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за книгата на Л. Ф. Баум. За Вълшебната страна вижте Страната на Оз.

Вълшебникът от Оз. Страната на Оз.
The Marvelous Land of Oz
АвторЛиман Франк Баум
Първо изданиеюли 1904 г.
Оригинален езиканглийски език
Жанрдетски роман
ПоредицаВълшебникът от Оз
НачалоIN the Country of the Gillikins, which is at the North of the Land of Oz, lived a youth called Tip.
Вълшебникът от Оз. Страната на Оз. в Общомедия

Страната на Оз е втората книга от поредицата за приключенията на Вълшебникът от Оз написана от Лиман Франк Баум. Тази и следващите 34 книги от поредицата са илюстрирани от Джон Нийл. Части от романа са екранизирани през 1985 във филма на Дисни Завръщане в Страната на Оз.

Сюжет

Главният герой във втория роман и момче на име Тип, което живее от както се помни при злата магьосница Момби. Тъй като злата магьосница иска да превърне момчето в мраморна статуя, той решава да избяга от нея, като ѝ открадва животворната пудра, с която Момби съживява Джак Тиквоглавия (плашилото, което Тип изработва). Двамата герои тръгват към Изумрудения град, а Тип използва животворната пудра, за да съживи Дървения кон и Джак да може да го язди. Скоро момчето се среща с Плашилото и компанията се насочва към замъка на Тенекиения дървар, когото да повикат на помощ срещу армията на генерал Джинджър и да освободят Изумрудения град. По пътя към тях се присъединява и високо-образованият бръмбар Клатуш-Бръмб. Следват безброй приключения и премеждия, а много скоро с помощта на добрата магьосница Глинда нашите приятели научават, че Тип е всъщност Принцеса Озма, която Момби превръща в момче, още докато е бебе. С помощта на добрата магьосница, Тип приема новата си съдба и повежда своите приятели към спасяването на Изумрудения град. След победата Тенекиеният дървар, Плашилото и Джак Тиквоглавия се завръщат в Царството на мигащите, Глинда се прибира у дома, Клатуш-Бръмб остава под наставничеството на Озма, а Дървеният кон става личен кон на принцесата.

На български език

На български език книгата е издавана от издателство „Пан“ (1998), „Отечество“ (1992), „Хермес“ (1999), и „Труд“ (2006).

Далеч на Юг

Дороти горчиво плака, когато пропадна надеждата й да се върне у дома, в Канзас. Но когато премисли, остана доволна, че не бе отпътувала с балона. И тя, и спътниците й много съжаляваха, че Оз не е с тях.

Тенекиеният дървар дойде при нея и й каза:

— Наистина бих бил много неблагодарен, ако не съжалявах за човека, който ми даде прекрасно сърце. Искам малко да си поплача за Оз, ако ще бъдеш толкова добра и избърсваш сълзите ми, за да не ръждясам.

— С удоволствие — каза Дороти и веднага донесе една голяма кърпа.

Тогава Тенекиеният дървар плака няколко минути, а момиченцето внимаваше къде капят сълзите, и веднага ги избърсваше. Когато престана да плаче, той сърдечно й благодари и грижливо се смаза с украсената със скъпоценни камъни масльонка.

Сега Плашилото бе господар на Изумрудения град и въпреки че не бе вълшебник, народът се гордееше с него. „Защото, казваха те, няма друг град в света, който да се управлява от чучело“. И доколкото им бе известно, бяха съвсем прави.

На другата утрин, след като Оз отлетя, четиримата пътници се събраха в тронната зала, за да поговорят. Плашилото седна на големия трон, а другите се наредиха почтително пред него.

— Няма от какво да се оплакваме — каза новият владетел, — тъй като този дворец и Изумруденият град са наши. Можем да правим каквото си искаме. Като си спомня, че до неотдавна стърчах на един кол в житната нива, а сега съм владетел на този прекрасен град, съм напълно доволен от съдбата си.

— И аз — добави Тенекиеният дървар — съм много доволен от новото си сърце. Всъщност това бе единственото нещо, което желаех.

— За себе си ще кажа, че съм доволен, като зная, че съм толкова смел, колкото кой да е друг звяр, ако не и по-смел от всички други — каза смирено Лъвът.

— Само Дороти да се съгласи да остане в Изумрудения град — продължи Плашилото, — и бихме били много щастливи всички заедно.

— Но аз не искам да живея тук — възрази тя, — искам да се върна в Канзас и да живея при леля Ем и чичо Хенри.

— Добре, но какво можем да направим? — попита Дърварят.

Плашилото се замисли и толкова се задълбочи в мислите си, че иглите и карфиците почнаха да избиват от главата му. Накрая заяви:

— Защо не повикаме крилатите маймуни и да им заповядаме да ви пренесат отвъд пустинята?

— Не ми е хрумнало — зарадва се Дороти. — Тъкмо това трябва да направим. Отивам веднага за златната шапка.

Тя донесе в тронната зала шапката и изрече магическите слова. Веднага отрядът крилати маймуни долетя през отворения прозорец и застана пред нея.

— За втори път ни викате — каза Царицата на маймуните и се поклони пред малкото момиче. — Какво желаете?

— Искам да ме отнесете в Канзас — заповяда им Дороти.

Но Царицата на маймуните поклати глава:

— Това е невъзможно. Ние принадлежим само на тази страна и не можем да я напускаме. Никога досега в Канзас не е имало крилата маймуна и предполагам, че не ще има. С радост бихме изпълнили всяко ваше желание, което е според нашите възможности. Но не можем да прелетим през пустинята. Сбогом.

След като отново се поклони, Царицата на маймуните разпери крила и отлетя през прозореца, последвана от своя отряд.

Разочарована, Дороти без малко щеше да се разплаче.

— Този път магическата сила на златната шапка отиде напразно, тъй като крилатите маймуни не могат да ми помогнат.

— Наистина много жалко — каза Дърварят с нежното сърце.

Плашилото наново се замисли и главата му така страшно се поду, че Дороти се уплаши да не би да се пръсне.

— Да повикаме войника със зелените мустаци — предложи Плашилото, — за да се посъветваме с него.

И така, повикаха войника. Той влезе боязливо в тронната зала, защото по времето на Оз никога не му позволяваха да прекрачва прага на тази стая.

— Това малко момиче — обърна се Плашилото към войника — иска да прекоси пустинята. Как да стори това?

— Не зная — отвърна войникът, — защото никога никой не е прекосявал пустинята освен може би Оз.

— Няма ли кой да ми помогне? — тъжно попита Дороти.

— Глинда може — посъветва ги войникът.

— Кой е Глинда? — заинтересува се Плашилото.

— Магьосницата от Юг. Тя е най-могъщата от всичките магьосници. Тя владее Страната на квадратните. Освен това дворецът й е до самата пустиня, така че тя може би знае как да я прекоси.

— Глинда е добра магьосница, нали? — попита момичето.

— Квадратните казват, че е добра — обясни войникът, — и тя наистина е добра с всички. Чувал съм, че е много красива и че знае тайната, как да остава млада въпреки дългия си живот.

— Как мога да отида до двореца й? — настояваше Дороти.

— Пътят е право на юг. Но казват, че пътниците срещали хора, които не обичали чужденци да прекосяват страната им. По тази причина никой от квадратните не е идвал никога в Изумрудения град.

След тези думи войникът си отиде и Плашилото каза:

— Струва ми се, че въпреки опасностите най-добре ще бъде Дороти да отиде в Южната страна и да помоли Глинда да й помогне. Защото, разбира се, ако остане тук, тя никога не ще се върне в Канзас.

— Навярно пак си се задълбочавал в мислите си — отбеляза Тенекиеният дървар.

— Вярно е — потвърди Плашилото.

— Аз ще отида с Дороти — заяви Лъвът. — Дотегна ми вашият град и зажадувах за горите и за простора. Всъщност, както знаете, аз съм див звяр. Освен това Дороти се нуждае от защита.

— Така е — съгласи се Дърварят. — Моята брадва може да й бъде полезна. Така че и аз ще отида с нея в Южната страна.

— Кога тръгваме? — попита Плашилото.

— И ти ли ще дойдеш? — учудиха се всички.

— Разбира се. Ако не беше Дороти, никога нямаше да получа мозък. Тя ме свали от кола сред житната нива и ме доведе в Изумрудения град. Така че на нея дължа щастието си. Никога няма да я изоставя, докато не се уверя, че е тръгнала за Канзас.

— Благодаря ви — каза признателната Дороти, — много добри сте с мен. Но аз бих искала да тръгна час по-скоро.

— Тръгваме утре заран — реши Плашилото. — Да отидем сега да се приготвим, защото ни предстои дълъг път.