Айзък Азимов
Океаните на Венера (17)

16. ВРАГЪТ?

— Опитвате се да… — успя само да каже Морис, а гласът му заскрибуца и пресекна.

— Не правя никакво определено изявление — рече спокойно Лъки. — Направих само едно предположение.

Морис безпомощно се огледа. Той се обърна подред към всеки един от останалите четирима мъже и видя как всеки чифт очи среща неговите като хипнотизиран.

— Тоаа е лудост — каза той със задавен глас. — Абсолютно безумие. Аз бях първият, който съобщи за цялата тази… тази неприятност на Венера. Намерете първоначалния рапорт в Щаба на Съвета. Под него стои моето име. Защо ще се обаждам на Съвета, ако аз съм… А моят мотив? Е? Какъв е бил моят мотив?

Членът на Съвета Евънс се чувствуваше неловко. От бързия поглед, който хвърли към Търнър, Бигман отгатна, че тази вътрешна за Съвета, кавга пред един външен човек не му харесваше.

— Това обяснява усилието на Морис да ме дискредитира — каза все пак Евънс. — Аз бях външен човек и можех да попадна на истината. Със сигурност открих половината от нея.

Морис дишаше тежко.

— Отказвам някога да съм правил подобно нещо — заяви той. — Цялата тази работа е някакъв вид заговор срещу мен и накрая ще се стъжни на всеки от вас, който се присъедини към него. Правдата ще възтържествува.

— Намеквате, че ще поискате Съветът да заведе дело? — попита Лъки. — Да пледирате вашия случай на събрание на членовете на Централния комитет на Съвета ли искате?

Лъки споменаваше, разбира се, за предвидената процедура в случай на съдебен процес срещу членове на Съвета, обвинени в предателство спрямо него и Слънчевата конфедерация. В цялата история на Научния съвет нито един човек не беше стоял пред такъв съд.

При споменаването на това, всички опити на Морис за овладяване на чувствата, които изпитваше, изчезнаха. Той скочи с вик и се хвърли заслепен от ярост към Лъки.

Лъки бързо скочи през облегалката на стола, на който седеше и същевременно даде на Бигман уговорения знак.

Бигман това чакаше. Той последва инструкциите, които Лъки му беше дал на борда на „Хилда“ при преминаването им през шлюза на купола на Афродита.

Чу се изстрел от бластер, който беше с ниска интензивност, но неговото йонизиращо излъчване произведе във въздуха остър мирис на озон.

За момент всички движения бяха преустановени. Морис, с опряна на преобърнатия стол глава, не направи опит да стане. Бигман замръзна неподвижен като малка статуя, държейки бластера все още на хълбока, сякаш бе замръзнал в момента на стрелбата.

А целта на бластерния изстрел лежеше разрушена на пода.

Лу Евънс първи дойде на себе си, но само да възкликне остро:

— Какво направихте? — прошепна Лиман Търнър. Морис, който дишаше тежко вследствие на неотдавнашното си усилие, не можа да каже нищо, но мълчаливо обърна очи към Бигман.

— Добър изстрел, Бигман — похвали го Лъки, а Бигман се усмихна.

Черното куфарче-компютър на Лиман Търнър лежеше разбито на хиляди парчета.

— Моят компютър! Идиот такъв! — повиши тон той. — Какво направихте?

— Само това, което трябваше, Търнър — рече строго Лъки. — Сега всеки е спокоен.

Той се обърна към Морис и му помогна да се изправи.

— Моите извинения, доктор Морис — каза Лъки, — но аз трябваше да съм сигурен, че вниманието на Търнър е насочено в напълно погрешна посока. Трябваше да използувам вас, за да го постигна.

— Искате да кажете, че не ме подозирате за… за… — заекна Морис.

— Нито за миг не съм ви подозирал — отвърна Лъки.

— Тогава, предполагам, че ще обясните поведението си, Стар — каза Морис, който се бе отдръпнал настрана и го гледаше с гневен поглед.

— Преди тази конференция — поясни Лъки — никога не бих посмял да кажа на когото и да е, че според мен зад В-жабата стои човек. Не можех дори да изложа доводите си в моето съобщение до Земята. Струваше ми се очевидно, че ако бях направил това, истинският враг ще изпадне в достатъчно силно отчаяние, за да предприеме някакви действия, като например, да потопи някой от градовете и да ни изнудва с възможността да потопи и друг. Докато не знаеше, че съм минал отвъд В-жабата в моите подозрения, аз се надявах, че той за известно време ще се въздържи от действия или най-малко ще се опита да убие само моите приятели и мен. На тази конференция аз можех да говоря по тази работа, защото вярвах, че въпросният човек ще присъствува. Обаче не посмях да предприема някакво действие срещу него без подходяща подготовка от страх, че той би могъл да ни постави под контрол, въпреки наличието на въглеводород и че действията му след това могат да бъдат драстични. Първо трябваше напълно да отклоня вниманието му, за да бъда сигурен, че поне за няколко секунди той ще бъде погълнат от повърхностните действия на групата и няма да открие чрез своите В-жаби силните емоции, които биха могли да изтекат от съзнанието на Бигман и от моето. За по-сигурно в сградата нямаше В-жаби, но той можеше също така добре да използува В-жабите от другите части на града, както и тези на океанската повърхност, отдалечени на мили от Афродита. Тогава, за да отвлека вниманието му, аз обвиних вас, доктор Морис. Не можех да ви предупредя, защото исках емоциите да са автентични и те бяха точно такива. Вашето нападение върху мене беше всичко, което бе нужно.

Морис измъкна от един джоб голяма носна кърпа и избърса лъщящото от пот чело.

— Това беше много смело, Лъки, но мисля, че разбирам. Значи, Търнър е човекът, нали?

— Той е — потвърди Лъки.

Търнър беше коленичил и се ровеше в остатъците от своя уред.

— Вие унищожихте моя компютър — каза той, вдигайки изпълнен с омраза поглед към Лъки.

— Съмнявам се това да е било компютър — възрази Лъки, — Беше твърде неразделен ваш спътник. Когато ви срещнах за пръв път, вие бяхте с него. Твърдяхте, че го използувате за изчисляване на здравината на вътрешните прегради на града срещу заплахата от наводнение. Бях запланувал да ви задам само някои въпроси, които не изискват изчисления и вие знаехте това. Обаче все пак го донесохте със себе си. Не склонихте да го оставите в съседната стая. Той трябваше да бъде с вас, в краката ви. Защо?

— Компютърът беше моя собствена конструкция — отвърна отчаяно Търнър. — Бях привързан към него и винаги го носех със себе си.

— По моя преценка той тежеше поне двадесет-двадесет и пет фунта. Бе твърде тежък дори за привързаност. Не беше ли това използуваният от вас уред за постоянна връзка с В-жабите?

— Как мислите да го докажете? — попита внезапно Търнър. — Казахте, че самият аз съм жертва. Всички тук са свидетели и могат да го потвърдят.

— Да — съгласи се Лъки. — Човекът, който въпреки своята неопитност така експертно се беше барикадирал в шлюза на купола, е получил информацията за това от вас. Открадната ли е била тя от вашето съзнание или вие доброволно я подарихте?

— Нека поставя въпроса пряко, Лъки — намеси се гневно Морис. — Отговорен ли сте или не за епидемията на мисловен контрол, Търнър?

— Разбира се, че не съм! — извика Търнър. — Вие не можете да предприемете нищо само въз основа на казаното от един млад глупак, който мисли, че като е член на Съвета може да приписва своите догадки на другите.

— Кажете ми, Търнър, спомняте ли си онази нощ, когато в един от шлюзовете на купола седеше човек с лоста в ръката си? Спомняте ли си добре това?

— Много добре.

— Спомняте ли си, че дойдохте при мен и ми казахте, че ако шлюзовете бъдат отворени, вътрешните транзайтови прегради няма да издържат и градът ще бъде залят с вода? Вие бяхте много уплашен, почти в паника.

— Да, бях. И още съм. Това нещо е за паника, щом не си смелият Лъки Стар — каза той, свивайки презрително устни.

Лъки игнорира това.

— Не дойдохте ли вие при мен с тази информация, за да добавите още малко към вече съществуващия хаос? Не искахте ли да се подсигурите, че всички ние ще бъдем объркани достатъчно дълго време, за да успеете да изкарате Лу Евънс от града и за по-голяма безопасност да го убиете в океана? Евънс беше труден за манипулиране и знаеше твърде много за В-жабите. Може би вие се опитвахте и мен да изплашите и изгоните от Афродита и Венера?

— Всичко това е смешно — отвърна Търнър. — Вътрешните прегради са наистина недостатъчно здрави. Попитайте Морис.

— Опасявам се, че Търнър тук е прав — съгласи се неохотно Морис.

— Няма значение — кака Лъки. — Нека разгледаме спокойно този случай. Имаше реална опасност и Търнър оправдано беше в паника… Вие сте женен, Търнър.

— Е и? — попита Търнър като погледна неспокойно Лъки в лицето и после отново отмести погледа си.

— Жена ви е хубава и е значително по-млада от вас. Вие сте женени вече от цяла година.

— И какво доказва това?

— Че вие вероятно сте силно привързан към нея. Веднага след сватбата сте се преместили в скъп апартамент, за да й доставите удоволствие. Позволили сте й да го декорира според нейния вкус, въпреки че той се различава от вашия. Вие сигурно не бихте се отнесли небрежно към нейната безопасност, нали?

— Не разбирам за какво говорите.

— Мисля че разбирате. Единствения път, когато срещнах вашата жена, разбрах от нея, че тя е спала по време на цялото вълнение през миналата нощ. Беше много разочарована, че го е проспала. Тя се похвали също в колко хубав апартамент живее. Каза, че в него има дори „камера“. За нещастие, тогава това не означаваше нищо за мен, иначе щях да разбера истината още в същия момент. Разбрах я по-късно на дъното на океана, когато Лу Евънс случайно спомена тази дума и ми обясни какво означава. Думата „камера“ се използува на Венера за означаване на специални укрития, които са изградени така, че да могат да противостоят на цялата сила на океана в случай, че венеротресение разруши купола. Сега разбирате ли за какво говоря?

Търнър мълчеше.

— Ако сте бил уплашен от застрашаваща целия град катастрофа тази нощ — продължи Лъки, — защо не сте помислили за вашата жена? Вие говорехте за спасяване на хора, за напускане на града. Нито за миг ли не си помислихте за безопасността на жена си? В сутерена на вашия жилищен блок има камери. Две минути и тя щеше да бъде в безопасност. Трябваше само да й се обадите и я предупредите. Но вие не го направихте. Оставихте я да спи.

Търнър измърмори нещо.

— Не казвайте, че сте забравил — това е съвсем невероятно. Можете да забравите за всичко друго, но не и за безопасността на жена ви. Позволете ми да предложа едно алтернативно обяснение. Вие не се безспокоехте за вашата жена, защото сте знаел, че не я заплашва реална опасност. Вие сте знаел, че шлюзът на купола никога няма да бъде отворен. — Гласът на Лъки беше твърд и гневен. — А сте знаел, че няма да бъде отворен, защото сам сте упражнявал умствен контрол над човека при лоста. Издаде ви голямата привързаност към жена ви. Вие не бихте обезпокоили нейния сън, само за да направите фалшивата тревога по-правдоподобна.

— Няма да кажа нищо повече без адвокат — каза внезапно Търнър. — Това, което имате, не е доказателство.

— Но все пак е достатъчно основание за пълно разследване от Съвета — каза Лъки. — Доктор Морис, бихте ли арестували Търнър в подготовка за пътуване под охрана към Земята? Бигман и аз ще отидем с него. Ще имаме грижата да пристигне там невредим.

 

 

— Марсиански пясъци, Лъки — каза с безпокойство Бигман, когато се върнаха отново в хотела, — не виждам как ще намерим доказателство срещу Търнър.

Лъки, с една топла вечеря от мая в стомаха, бе за пръв път в състояние да се отпусне, откакто с Бигман бяха проникнали през облачната бариера, която обгръщаше Венера.

— Не мисля, че законното доказателство или екзекутирането на Търнър ще бъде главното, от което ще се заинтересува Съветът.

— Лъки! Защо не? Този човек…

— Зная. Той е няколкократен убиец. Определено има диктаторски амбиции, така че е също и предател. Но по-важно и от двете неща е фактът, че е създал гениален уред.

— Имаш пред вид неговата машина ли?

— Да, разбира се. Ние унищожихме може би единствения екземпляр, а се нуждаем от него, за да направи друга. Има много въпроси, които бихме желали да му зададем. Как Търнър управляваше В-жабите? Инструктирал ли ги е подробно, когато е искал да убие Евънс? Казвал ли им е всяка стъпка от процедурата, заповядвайки им да доведат гигантското петно? Или просто е казал „Убийте Евънс“ и е оставил В-жабите да свършат своята работа като добре дресирани кучета по начин, който те решат, че е най-добър? Освен това, можеш ли да си представиш ползата от един такъв уред? Той би могъл да ни предложи съвсем нов метод за атакуване на душевните болести и нов начин за борба с криминалните подбуди. Накрая би могъл дори да предотврати бъдещи войни или да побеждава бързо и безкръвно враговете на Земята, ако я нападнат. Точно както този уред беше опасен в ръцете на един завладян от диктаторски амбиции човек, той може да бъде много полезен в ръцете на Съвета.

— Мислиш ли, че Съветът ще го убеждава да направи друг уред? — попита Бигман.

— Така мисля, но с подходяща охрана за безопасност. Ако му предложим извинение и реабилитация с алтернатива доживотен затвор без шанс дори да види жена си отново, мисля, че ще се съгласи да ни помогне. И, разбира се, една от първите задачи на уреда ще бъде да изследва собственото съзнание на Търнър, помагайки му да се излекува от неговото ненормално желание за власт и да спаси за служба на човечеството един първокласен мозък.

На следващия ден те щяха да напуснат Венера и да се отправят отново към Земята. Лъки мислеше с носталгия за красивото синьо небе на своята родна планета, за въздух на открито, естествена храна и селския живот.

— Запомни, Бигман, лесно е да „защитиш обществото“ като екзекутираш един престъпник. С това няма да върнеш жертвите му. Много по-добре ще бъде, ако той може да бъде излекуван и използуван, за да направи живота на обществото по-добър и по-весел!