Валери Иванов
Мадона

На Ив…

Не знам къде, кога и как —

разбрах, че някой ме обикна…

Залитнал бях, преплитах крак,

опитвах се със себе си да свикна.

 

Но вече знам — това е Тя —

това е образът й дожадуван —

от плът и кръв, като съдба,

насън — наяве пророкуван…

 

Коя, каква — двуполюсна Мадона на мечтите…

И треска нощна в утринта —

жена,

с на Богородица очите…

 

Но свършва ли с това животът?

Нима е щастие да си щастлив,

щом всеки миг е точна нота

и щом светът е тъй фалшив…

 

Суетно е да вярвам в чудесата.

Банално е да бъда вече влюбен.

А може би, досущ като децата —

в душата си откривам замък буден…

 

Да бъде тази сребърна луна.

И нека кучетата лаят — може!

Това е неизбежната межда,

в която чувствам, че Те има, Боже!