Валери Иванов
Шарада

Обичам твоя светъл поглед,

        безмерно нежните очи

                и тяхната тръпчива болка,

                        че влюбена и в мен си ти,

                                а аз по теб безкрайно чезна —

                                        междинна гара ти не си…

                                                ти сякаш си дълбока бездна,

                                                        единствена — в която ме гори

                                                                сълзата на метежното летене,

                                                                        където чувствам се щастлив,

                                                                                ъгливо мое противостоене,

                                                                                        понеже с теб съм още жив,

                                                                                                а твоето присъствие е огън…

                                                                И огнена е нашата любов, нали,

                                                                в която аз — без теб не мога,

                                                                а също и без мене — ти…