Валери Иванов
Защото да си жив…

Защото да си жив е лудост — в света на гаснещи слънца…

 

Защото няма утре, няма бъдно,

щом заедно сме с теб сега —

не вярвам в никакво отвъдно,

но вярвам на Любимата жена!

 

Изгарят ме съмнения и клетви!

Една е болката след урагана.

Когато си готов на саможертви,

зараства и най-дълбоката ти рана!

 

Греховна не е обичта ни, знай,

щом винаги се вслушваме в сърцето,

което с чуждата вина ридае.

И няма да ни съдят на небето.

 

Щастлив съм, че си още тук,

че крах и горест надживя.

Бъди до мен — сълза на друг,

бъди до мен — най-предана Жена!