Валери Иванов
Поличба

Денят е миг. Нощта — безкрайна.

И нейде ще се съчетаят — без стон, без звук —

и в пълна тайна, без нашата да разберат дори.

Че нежното ми зрение си ти.

 

Като молитвен дъжд ме осени,

тъгата ми — до дъно пресуши.

Направи ме — обичан и щастлив!

Навярно Бог ще ти прости…

 

Напук на всички вчерашни табута —

една любов — разголена до свян,

поличбено красива, необута —

пътува към небесния талян…