Айзък Азимов
Звезди като прах (20)

ГЛАВА XX
Къде е?

Докато претегляше внимателно качествата на четиримата, изправени срещу него, Саймък Аратап почувства, че го завладява вълнение. Предстоеше сложна игра. Всеки един от фактите постепенно заемаше своето място. Трябваше да бъде благодарен на майор Андрос, че вече не е с него и че и тиранийските крайцери ги няма.

Останал бе сам, със своя флагман и екипажа му. Но и това щеше да е напълно достатъчно. Не обичаше бъркотиите.

— Милейди и господа, позволете да ви изнеса кратка информация. Екипажът бе натоварен на кораба на Монарха и бе ескортиран до Тирани лично от майор Андрос. Хората на Монарха ще бъдат съдени по закона и в случай че бъдат признати за виновни в измяна, ще получат полагащото им се наказание. Те са най-обикновени конспиратори и като такива ги чака обичайната процедура. Но как да постъпя с вас?

Зад него стоеше Хинрик от Родиа, лицето му бе сгърчено в нещастна гримаса.

— Моля ви — обади се той, — не забравяйте, че дъщеря ми е само едно малко момиче! Била е подведена и е тръгнала с тях въпреки волята си. Артемизия, кажи им, че си…

— Вашата дъщеря — прекъсна го Аратап — вероятно ще бъде освободена. Доколкото ми е известно, на нея й предстои да се сгоди с един тиранийски благородник, заемащ висок пост. Естествено този факт ще бъде взет под внимание.

— Ще се омъжа за него само ако освободите всички останали — заяви Артемизия.

Байрън се надигна, но Аратап му махна с ръка да седне. След това тиранийският Комисар се усмихна и продължи:

— Но моля ви, милейди! Вярно, склонен съм към известни сделки, но аз не съм Великият Хан, а само негов скромен служител. Ето защо каквато и сделка да сключа, ще трябва да получа неговата благословия. И така — какво точно предлагате?

— Съгласието си за женитба.

— Но то не ви принадлежи! Баща ви вече го даде и това е напълно достатъчно. Имате ли нещо друго?

Аратап не бързаше, уверен, че времето само подкопава волята им. Фактът, че никак не харесва отредената му роля, не означаваше че няма да я изиграе докрай. Момичето например всеки момент щеше да избухне в сълзи, а това ще има благотворно влияние върху младежа. Без съмнение двамата бяха любовници. Запита се дали при тези обстоятелства Поханг все още би я желал. Вероятно да. Момичето беше доста привлекателно, а и сделката си е сделка.

Все пак Артемизия успя да запази душевно равновесие. Не беше се прекършила. Много добре, помисли си Аратап. Значи освен всичко имаше и силна воля. В края на краищата Поханг можеше и да съжалява за сключената сделка.

— Ще ходатайствате ли и за братовчед си? — обърна се Аратап към Хинрик.

Събеседникът му само раздвижи беззвучно устни.

— Не искам никой да моли за мен! — извика Джилбрет. — Не желая милост от тиранийците. Хайде, наредете да ме застрелят!

— Държите се истерично — укори го Аратап. — Знаете добре, че не мога да ви разстрелям без съд.

— Той е мой братовчед — прошепна Хинрик.

— И това ще бъде взето предвид. Така подчинените ви ще разберат, че дори вие не можете да се осланяте до безкрайност на ползата, която можем да извлечем от вас. Чудя се дали братовчед ви е научил този урок.

Аратап остана доволен от реакцията на Джилбрет. Ето поне един, който искрено желаеше своята смърт, неспособен да издържи на бремето на живота. Но остави ли го твърде дълго жив, той пръв ще се пречупи.

Комисарят спря замислен пред Рицет. Той беше дясната ръка на Монарха. При тази мисъл почувства леко смущение. Когато се впусна в преследване, беше изключил Монарха от кръга на заподозрените, основавайки се на собствената си логика. Е, полезно беше от време на време да се греши. Така се балансираше самоувереността, без да доближи опасно границата на високомерието.

— Значи ти си глупакът, който служи на предателя? — попита той. — По-добре да беше служил на нас.

Лицето на Рицет почервеня.

— Дори и да си притежавал някаква репутация — продължи Аратап — опасявам се, че вече си я изгубил. Ти не си благородник и няма кой да се застъпи за теб. Ще бъдеш съден публично и всички ще узнаят, че си бил оръдие в ръцете на друго оръдие. Жалко.

— Предполагам, че ще ми предложите някаква сделка? — запита Рицет.

— Сделка ли?

— Пълни признания пред Хана например. Разполагате само с косвени доказателства. Не ви ли интересува цялостният замисъл на бунта?

Аратап поклати леко глава.

— Не. Монархът е в наши ръце. Той ще ни разкаже каквото е нужно. Дори и без него можем да обявим война на Лингейн. Когато приключим, от бунтовническия замисъл няма да има и помен. Никакви сделки повече.

След тези думи той пристъпи към младежа. Оставил го бе последен, защото знаеше, че е най-умният и опасен противник. Но беше прекалено млад, а младите хора рядко представляваха заплаха. Не им достига търпение.

— Как ни проследихте? — заговори го пръв Байрън. — Той за вас ли работеше?

— Монархът? Не и в този случай. Нещастният глупак се опита да изиграе и двете страни, но нищо не спечели, както обикновено става с неопитните хора.

В този момент Хинрик го прекъсна, завладян от почти детински плам:

— Тиранийците притежават устройство, което позволява корабите им да бъдат проследявани през хиперпространството.

Аратап се извърна рязко.

— Ще помоля ваше превъзходителство за в бъдеще да избягва подобни подмятания — натъртено рече той и Хинрик се сви.

Не че това имаше значение. Никой от четиримата нямаше да представлява опасност, когато всичко свърши, но Аратап не искаше преждевременно да успокоява обърканите мисли на младежа.

— Добре тогава — продължи Байрън, — да говорим по същество. Не сте ни повикал тук, защото се обичаме. Защо не ни изпратихте на Тирани заедно с другите? Може би защото сте намислил да ни премахнете предварително? Двама от нас са от рода на Хинриадите. Аз съм Уайдмос. Рицет е известен офицер от лингейнския флот. Петият, когото заловихте, е вашият послушен предател — Монархът на Лингейн. Не можете да убиете нито един от нас, без да предизвикате възмущението на обитателите на кралствата. Принуден сте да сключите с нас сделка, защото друг изход просто нямате.

— Не сте далеч от истината — съгласи се Аратап. — Позволете да ви обясня как виждам нещата. Проследихме ви, няма значение как. Не обръщайте внимание на Управителя, той страда от прекомерно въображение. Спряхте край три поредни звезди, без да се слизате на планети. Приближихте четвъртата звезда и кацнахте на една от нейните планети. Ние също се приземихме и зачакахме, без да ви изпускаме от очи. Решихме, че някаква причина ви кара да се задържате тук, и познахме. Спречкахте се с Монарха и това спречкване бе излъчвано и от двама ви в ефира. Зная, направили сте го с определена цел, но тя послужи и на нас. Подслушахме целия ви разговор. Монархът сам призна, че оставало да посетите само още една планета в мъглявината и тя би трябвало да е бунтовническият свят. Много интересно, не мислите ли? Бунтовническият свят. Направо събудихте любопитството ми. И къде ли се намира тази пета и последна планета?

Той направи продължителна пауза, настани се в креслото и ги огледа безстрастно.

— Няма никакъв бунтовнически свят — каза Байрън.

— Значи сте търсили напразно?

— Не сме.

— Това, което твърдите, е смешно.

— Вие самият ставате смешен, щом очаквате друг отговор.

— Не забравяйте — продължи Аратап, — че споменатият бунтовнически свят е главата на октопода. Единствената причина, поради която все още ви държа живи, е, за да ми помогнете да го открия. Всеки от нас ще спечели по нещо. Милейди, вие ще се освободите от нежелания брак. Милорд Джилбрет, вие ще получите лаборатория, където ще се занимавате необезпокояван от никого. Да, знаем за вас много повече, отколкото си мислите. — Аратап побърза да премести поглед. Човекът срещу него бе сбърчил лице и всеки миг можеше да се разплаче. — Полковник Рицет, вие ще си спестите унижението на военния съд и присъдата, както и загубата на вашата репутация. Вие, Байрън Фаръл, отново ще станете Фермер на Уайдмос. Възможно е дори да отменим присъдата на баща ви.

— И да му върнете отнетия живот?

— Да му възвърнем отнетата чест.

— Честта му — отвърна Байрън — е неделимо свързана с действията, които доведоха до присъдата и екзекуцията му. Извън вашите възможности е както да му я отнемете, така и да я върнете.

— Един от вас четиримата — продължи Аратап — ще ми каже къде да открия света, който търсехте. Един от вас ще прояви достатъчно разум. Който и да е той, ще спечели обещаното от мен. Останалите ще бъдат омъжени, затворени, екзекутирани — тоест всеки ще си получи заслуженото. Предупреждавам ви, ако се наложи, мога да бъда жесток. И така, кой ще бъде пръв? Ако не го направите, може да ви изпревари човекът до вас. Тогава ще изгубите всичко, а аз пак ще получа информацията, която ми е нужна.

— Няма никакъв смисъл — заговори Байрън. — Замислили сте всичко много внимателно, но и това няма да ви помогне. Няма никакъв бунтовнически свят.

— Монархът твърди, че има.

— Тогава задайте този въпрос на него.

Аратап се намръщи. Младежът се държеше за своя блъф далеч отвъд рамките на разумното.

— Предпочитам да сключа сделка с един от вас — заяви той.

— Но вече сте сключвали подобни сделки с Монарха в миналото. Направете го и сега. Нищо от онова, което ни предлагате, не ни е нужно. — Байрън се огледа въпросително. — Прав ли съм?

Артемизия направи крачка към него и пъхна ръката си под лакътя му. Рицет кимна отсечено, а Джилбрет потвърди с тих глас.

— Значи взехте решението си — въздъхна Аратап и постави пръста си на предварително избраното копче.

Дясната китка на Монарха бе обездвижена с помощта на лека метална шина и фиксирана с магнитна закопчалка към металическия колан на пояса му. Лявата страна на лицето му беше подпухнала и посиняла, ако се изключи червеникавият разкривен белег. Стоеше неподвижно пред тях след онзи първи миг, в който бе издърпал с рязко движение здравата си ръка от хватката на въоръжения пазач до него.

— Какво желаете?

— Ще ви кажа след минутка — увери го Аратап. — Но първо бих искал да огледате внимателно присъстващите. Вижте кого сме събрали тук. Ето този млад човек например — толкова грижливо бяхте подготвили неговата смърт, ала той не само оцеля, но и съумя да разруши всички ваши планове, въпреки че вие сте Монарх, а той бе само един изгнаник.

Трудно беше да се каже дали лицето на Монарха потъмня, но нито едно мускулче по него не трепваше.

Аратап дори не го погледна, а продължи с тих, настойчив глас:

— До него стои Джилбрет фон Хинриад, човекът, който спаси живота на младежа и ви го доведе. А ето я и лейди Артемизия, която, научих, сте ухажвали с всички сили, но въпреки това тя ви предаде заради обичта си към младия човек. И накрая, полковник Рицет, вашият доверен военен помощник, който също ви предаде. Дължите ли нещо на тези хора?

— Какво желаете от мен? — повтори Монархът.

— Информация. Дайте ми я и отново ще бъдете пълноправен Монарх. Помощта, която и друг път сте ни оказвали, ще изиграе важна роля, когато въпросът ви се решава в двора на Хана. В противен случай…

— В противен случай?

— В противен случай ще науча, каквото ми е нужно, от някого от четиримата. Той ще се спаси, а вие ще бъдете екзекутиран. Затова ви питах дали им дължите нещо, защото ще им дадете възможност да си спасят живота с вашия глупав инат.

Лицето на Монарха се изкриви в мъчителна усмивка.

— Те не биха могли да се спасят за моя сметка — отвърна той. — Защото никой от тях не знае местоположението на света, който търсехме. Знам го единствено аз.

— Не съм уточнявал каква информация ми е нужна.

— Има само едно нещо, което би ви заинтересувало. — Гласът на Монарха звучеше дрезгаво, почти неузнаваемо. — Значи, ако реша да говоря, ще запазя поста си, така ли?

— И ще се радвате на нашата подкрепа — добави вежливо Аратап.

— Ако му повярваш — изкрещя Рицет, — ще прибавиш ново предателство към досегашните и накрая ще срещнеш смъртта си.

Пазачът пристъпи напред, но Байрън го изпревари. Той се хвърли към Рицет и се опита да го задържи.

— Не ставай глупак — прошепна Байрън. — Нищо не можеш да направиш.

— Не ме е грижа нито за поста, нито дори за живота ми, Рицет — произнесе Монархът. След това се обърна към Аратап: — А те ще бъдат ли убити? Това поне можете да ми обещаете. — Подпухналото му лице се изкриви в сатанинска гримаса. — И най-вече този — и посочи с пръст Байрън.

— Щом това е цената, която желаете.

— Ако ми позволите да бъда негов екзекутор, ще смятам сделката за приключена. За мен ще е достатъчна отплата, собственоръчно да натисна спусъка, който ще го изтрие от този свят. Но дори и да не ми разрешите, пак ще ви съобщя онова, което той толкова държи да запазя в тайна от вас. Ще ви кажа точните ро, тета и фи в парсеци и радиани: 7352.43, 1.7836, 5.2112. Тези три координати определят с математическа точност местонахождението на един свят в галактиката. Вече ги имате.

— Имам ги — отвърна Аратап, докато записваше цифрите.

— Предател! Предател! — извика невъздържано Рицет.

Заварен неподготвен от този неочакван изблик, Байрън изпусна ръката на лингееца, подхлъзна се и се подпря на коляно.

— Рицет! — извика безпомощно той.

С разкривено от гняв лице офицерът се вкопчи в пазача. Дотичаха още войници, но Рицет вече бе изтръгнал бластера от ръцете му. Той продължи да отблъсква нападателите с ръце и крака. Байрън се хвърли в плетеницата от тела и се включи в боя. Най-сетне успя да сграбчи Рицет за гърлото и го издърпа назад.

— Предател — изсъска сподавено офицерът, опитвайки да се прицели в Монарха, който се сви уплашено. Последва изстрел! Миг след това го разоръжиха и го събориха на земята.

Но дясното рамо на Монарха и половината от гърдите му бяха изпепелени. Само китката му се поклащаше зловещо на магнитната закопчалка. За един безкрайно дълъг миг очите на Монарха останаха вперени право напред, след това погледът му се замъгли и тялото му се свлече.

Артемизия изхлипа сподавено и зарови лице на гърдите на Байрън. Не без усилие на волята той хвърли последен поглед към убиеца на баща си, след това извърна глава. От ъгъла на стаята се чу обърканият кикот на Хинрик.

Единствено Аратап съумя да запази спокойствие.

— Изнесете тялото — нареди той.

Изпълниха заповедта му, а сетне обработиха пода с топлинни лъчи, за да го почистят от кръвта. Накрая останаха само изгорените следи по стените.

Помогнаха на Рицет да се изправи и още неотърсил се, той се нахвърли срещу Байрън.

— Какво правиш? Замалко да пропусна това нищожество!

— Рицет, не разбираш ли, че сам падна в капана на Аратап? — запита го с уморен глас Байрън.

— Капан ли? Но нали убих предателя!

— Това беше капан. Ти му направи услуга.

Рицет не отговори, а Аратап не си направи труда да се намеси. Слушаше разговора им с очевиден интерес. На младежа му сечеше пипето.

— Ако Аратап наистина е подслушал разговора, както твърдеше одеве, значи е знаел, че само Монархът притежава информацията, която му е нужна. Джонти сам го потвърди след нашия бой. Вече няма съмнение, че през целия разпит Аратап е целял само едно — да ни раздразни и да ни накара да предприемем някоя необмислена постъпка. Очаквал е да го сторя аз. А го направи ти.

— Да си призная — намеси се Аратап, — наистина се надявах вие да свършите тази работа.

— Ако бях аз — отвърна Байрън, — щях да се прицеля във вас. — Той отново се обърна към Рицет. — Не разбираш ли, че той не желаеше Монархът да остане жив? Тиранийците са като змии. Искал е единствено информацията, без да заплати обещаното за нея и без да рискува, като го убие собственоръчно. Ти го направи вместо него.

— Съвършено вярно — кимна Аратап. — И сега знам онова, което ми е нужно.

Някъде отдалеч се разнесе звън.

— Добре де — съгласи се Рицет, — и да съм му направил услуга, направил съм и на себе си.

— Не съвсем — поправи го Комисарят. — Защото нашият млад приятел не довърши разсъжденията си. Виждате ли, налице е ново престъпление. Ако въпросът опираше само до предателство, вашето премахване щеше да е проблематично от политическа гледна точка. Но сега, след като станахте съучастници в убийството на Монарха на Лингейн, вие ще бъдете съдени и екзекутирани според лингейнските закони и тиранийците няма да имат нищо общо с вашата присъда. Какво по-удобно за…

Той ненадейно се намръщи и млъкна. Зад вратата нещо изтропа. Аратап пристъпи към нея и я отключи.

— Какво става?

Застаналият на прага войник отдаде припряно чест.

— Обща тревога, сър. От складовите помещения.

— Пожар?

— Още не знаем, сър.

„Велика Галактика!“ — помисли си Аратап и се върна в стаята.

— Къде е Джилбрет? — попита той.

Едва сега останалите забелязаха изчезването му.

— Ще го намерим! — закани се Комисарят.

Откриха го в машинното отделение, свит сред огромните конструкции, и въпреки съпротивата го отнесоха обратно в стаята на Комисаря.

— Милорд, от този кораб не може да се избяга — посрещна го сухо Аратап. — Нямаше никакъв смисъл да задействате общата тревога. Никого не объркахте. Е, стига сме приказвали — продължи той. — И така, запазихме крайцера, който вие, Фаръл, отвлякохте, и ще го използваме, за да изследваме бунтовническия свят. Ще се отправим към мястото, чиито координати така любезно ни бяха съобщени от Монарха, веднага след като бъдат изчислени параметрите на следващия Скок. Чака ни приключение, каквото рядко се среща в обкръжаващия ни уютен и спокоен свят.

Кой знае защо, Аратап си спомни за своя баща, главнокомандващ космическа флотилия и завоевател на многобройни светове. Добре, че Андрос си беше отишъл. Сега самичък щеше да се наслади на приключението.

След разговора разделиха пленниците. Артемизия бе настанена при баща си, а Байрън и Рицет поведоха в различни посоки. Единствено Джилбрет крещеше и се съпротивяваше.

— Не искам да остана сам! Не мога да понасям самотата.

Аратап въздъхна. В не един учебник се възхваляваше величието на дядото на този човек. Колко тъжно бе да присъстваш на подобна жалка сцена!

— Отведете милорда при някого от останалите — нареди с отвращение той.

Поставиха Джилбрет при Байрън. Двамата не размениха нито дума, докато на кораба не настъпи „нощта“ и осветлението навсякъде бе намалено до минимум. Все пак в килията бе достатъчно светло, за да могат пазачите да ги следят с помощта на телевизионна камера, и същевременно достатъчно тъмно, за да заспят.

Но на Джилбрет не му беше до сън.

— Байрън — прошепна той. — Байрън!

— Какво искаш? — стресна се от дрямката си младежът.

— Байрън, успях. Всичко е наред, момчето ми.

— Опитай се да поспиш, Джил.

— Но не разбираш ли, че успях? Аратап може и да е хитър, но аз съм по-хитър. Не го ли намираш за забавно? Няма защо да се безпокоиш, Байрън. Успях да го направя. — Той се надигна отново, докато говореше трескаво.

— Какво ти става?

— Нищо. Всичко е наред. Аз се погрижих. — Джилбрет се усмихваше като малко момче, което е направило нещо много умно.

— Какво си успял да направиш? — Байрън скочи, сграбчи стареца и го притегли до себе си. — Отговаряй!

— Откриха ме в машинното. Помислиха, че се крия там. Но аз не се криех. Включих алармата в складовото помещение, защото исках да остана сам поне за няколко минути — само за няколко минути! Байрън, аз повредих хиператомните двигатели.

— Какво?

— Не беше никак трудно. Отне ми само минута. Но те не го знаят. Направих го страшно хитро. Няма да го узнаят, докато не извършат поредния Скок, и тогава цялото гориво ще се превърне чрез верижна реакция в чиста енергия, а след това корабът, Аратап, ние и информацията за местонахождението на бунтовническия свят — всичко ще се изпари в миг.

— И ти го направи? — Байрън отстъпи назад с разширени очи.

— Да. — Джилбрет зарови лицето си в шепи и се олюля. — Всички ще умрем. Байрън, не ме е страх от смъртта, щом не съм сам. Не съм сам. Трябваше да бъда с някого. Радвам се, че съм при теб. Исках, когато умра, до мен да има някой. Няма да почувстваме нищо — всичко ще свърши бързо. Няма да боли. Няма… да… боли.

— Глупак! — извика Байрън. — Побъркан! Ако не беше го направил, все още имаше надежда да спечелим.

Но Джилбрет не го чу. До слуха му достигаха само неговите собствени стонове. За Байрън нямаше друг изход, освен да заблъска с юмрук по вратата.

— Стража! — викна той. — Стража!

Часове ли им оставаха или броени минути?