Валери Иванов
Кръговратно

Искам да се прибера.

Искам да се върна у дома.

Напоследък съм изненадан

от грубите вмешателства в моя чий живот.

Понеже е чужд,

същевременно — личен,

защото се лутам в тълпите

като някакъв персонаж — абсолютно гномичен,

бих казал:

станах почти безразличен към какво ли не…

Дори към псувните и свадите пошли.

Посрещам зората с очи кокоши.

И ми е лошо,

твърде лошо от летене,

от което клепачи болят

и ти се вие свят,

че си роден

и още млад —

на такъв точно кръстопът.

За последен път изпадам в смърт…

И не искам да се прераждам повече.