Валери Иванов
Новите трупове

Съвършено е да свършиш!

Един изстрел пушечен.

Стъпкваш сълза на поет самодоволно в нозете си.

И в шемет,

пропътувал всички ширини,

пространства

и измерения,

кръстосал рапира, като Сервантес, с вятъра —

се завръщаш —

авантюрист,

фалирал бедняк.

И като почтен глупак

ще си тръгнеш —

боговъзпрян,

дрогиран до срам

или мъртвопиян —

от утробата майчина,

за да прогледнеш в очите бащини

и да съзреш отново себе си.

Страшно бият на заран тъпани.

Кръв от рани капе в душите тъпи.

Надменно прасета колят палави гангстери.

Вият на село дъртите псета.

И гордите твари се схлупват.

Внесете новите трупове!