Валери Иванов
Земетръсна зона

Тук, Слава Богу — няма фереджета!

Макар да пее ходжата,

по обед

са пълни всички кафенета —

с непредани мъже

и дами похотливи.

Развинтват своята фантазия сирашка,

на пръв поглед — видимо щастливи…

На чашка —

интелигенти бистрят политика.

И сочат с пръст шизофреника,

кандидатирал се за депутат

и таз година…

На улицата — просякиня

от благороден минувач

петаче взима!

Метачките стотинките премитат.

Избягали от часовете

ученици —

в компютърните зали скитат…

И слънцето изпира дъждовете!

Решетките отточни — пак отмъкнати!

Едно момиче снощи — в шахта счупи крак…

Данъкоплатците,

дълбоко бръкнати,

се питат за пореден път:

„Защо?“ и „Кой?“, и „Как?“.

Затворените

в топли канцеларии

блюстители на право и култура —

въртят в ленивите си мозъци

варианти за поредната халтура…

Медиците проклинат занаята.

Учителите — ниската заплата.

Наемните работници — наемника.

А ел. техниците — приемника…

С престъпници, крадци и рекетьори

полицията —

ден и нощ се бори!

Нахалост!

И седнали по български — мохамедани,

прощават се с традициите —

/в баирите/ —

от лани…

А на пазара:

дивотия,

гюрултия,

зевзеци,

зарзават,

цветя,

търговци,

прекупвачи,

романия,

кючеци анадолски,

нашенски хора…

Отвред гъмжи от стока и сергии!

/В пазарен ден е много живописно!/

Отвред —

народ,

пари

и шмекерии.

И пенсионери по опашки виснат.

Това е част от зрелищния град

и от живота му — стандартно непонятен:

поети български не се четат,

почти не ходим на концерти и театър,

на гости вкъщи — на познат…

ЖИВОТЪТ ВСЪЩНОСТ Е — ОБРАТЕН!

В действителност се връщаме — назад!

Човеци сме — от дъжд на вятър…

На кметската управа не й пука, доволни ли сме да живеем тук…

А в тази земетръсна зона — чарк по чарк,

аз чувствам как убива ме озона —

съвсем професионално, методично, садистично!

И все пак ще цитирам Кенет Кларк:

Не гледам непременно с радост

на бъдещето,

но ОПТИМИСТИЧНО!

 

/Из стихосбирката „Смарагди в пепелта“, 1998 г./