Матю Райли
Експлозивно (10)

ЕПИЛОГ

Край остров Санта Инес, Чили

30 ноември

Островът беше малък, един от стотиците, разположени на юг от Магелановия проток — на самия край на света.

Само осемстотин километра го деляха от Южните Шетландски острови и Антарктида.

Момчето се казваше Хосе и живееше в рибарско селце на западния бряг на острова. То се намираше край залив, който стариците наричаха La Bahia de la Aguila Plata, „Заливът на сребърния орел“.

Местните легенди разказваха, че преди много години, огромна сребърна птица с огнена опашка паднала в морето до залива. Орелът, твърдяха стариците, обидил Господ с бързината и красотата си, затова Той го запалил и го хвърлил в океана.

Хосе не вярваше на такива истории. Вече бе десетгодишен и ги смяташе за приказки, предназначени да плашат малките деца.

Днес беше ден за гмуркане и Хосе се готвеше да вади стриди, за които баща му щеше да му даде малко джобни пари.

Момчето се гмурна в морето и заплува надолу. В този следобеден час океанските течения идваха към острова. Хосе се надяваше с тях да дойдат и стридите.

Стигна до дъното и бързо откри първата стрида, ала забеляза и още нещо.

Малко парче пластмаса.

Детето го взе и пое обратно нагоре. Когато изплува на повърхността, Хосе разгледа странния правоъгълен предмет. Буквите бяха избелели, ала успя да разчете името:

„НАЙМАЙЪР“.

Хосе се намръщи, пусна безполезното парче пластмаса във водата и продължи лова си.