Елин Пелин
Според мястото — и мярката

Един човек ходел с каручката си от село на село, продавал разни басми и се прехранвал.

Веднъж, като минавал през една гора, срещнали го разбойници.

— Стой!

Човекът спрял каруцата.

— Къде отиваш? — попитали го разбойниците, като уловили коня му.

— Ходя по селата, та продавам басми.

— Дай стоката да я видим!

Човекът извадил няколко топа басми.

— Как я продаваш? — попитали разбойниците, като харесали един топ.

— Десет лева метърът — отговорил продавачът.

— Добре! Отрежи ни пет метра — казали разбойниците.

Човекът извадил метъра и почнал да мери.

— Не, ние не признаваме твоя метър. Иди да отсечеш ей онзи прът в гората — посочили му те един дълъг прът — и с него ще ни отмериш.

Човекът нямало какво да прави — отишъл, отсякъл пръта и почнал да мери. Разбойниците гледали отстрана.

Човекът отмерил един прът, отмерил два пръта и току се засмял.

— Защо се смееш? — попитали разбойниците строго.

Човекът отговорил:

— Помислих си: на каквото място сте ме намерили — и тая мярка ми се вижда малка, затова се и засмях…