Елин Пелин
Сивчо и Жълтуша

Сдружили се вълк и лисица. Вълкът се викал Сивчо, лисицата — Жълтуша.

Тръгнали Сивчо и Жълтуша от дол в дол, от гора в гора — лов да ловят, сладко да се гостят.

Видели кокошка.

— Сивчо, Сивчо — завикала лисицата, — ето кокошка.

— Кокошка ли! По-голямо гледай, Жълтушо, по-голямо гледай, че ще те изтърбуша.

Вървят пак Сивчо и Жълтуша от дол в дол, от гора в гора, лов да ловят, сладко да се гостят.

Видели кон.

— Сивчо, Сивчо, гледай кон! — викнала Жълтуша.

— Ето на̀, за нас е кон — по прилика и по закон — казал Сивчо и попитал другарката си:

— Виж, кървави ли ми са очите?

— Кървави са, куме Сивчо.

— Е, ще си хапнем месце, кумичко Жълтушко.

Хвърлил се Сивчо, хванал коня — изяли го.

— Е, то било лесно — казала Жълтуша. — Защо пък вълк да ми заповядва. Аз ще си намеря лисица и о нея ще ходя, та аз да заповядвам.

Оставила Жълтуша Сивчо, намерила си другарка, жълта като нея, кръстила я Опашана и тръгнали от дол в дол, от гора в гора — лов да ловят, сладко да си хапнат.

Видели кокошка.

— Жълтушо, Жълтушо! — завикала Опашана. — Гледай кокошка!

— Кокошка ли!… По-голямо, по-голямо нещо гледай, Опашано-кокошано!

Тръгнали пак Жълтуша и Опашана от дол в дол, от гора в гора — лов да ловят, сладко да се гостят.

Видели кон.

— Жълтушо, Жълтушо, гледай кон!

— Виж за нас кон — по прилика и по закон — казала Жълтуша и попитала:

— Погледни кървави ли ми са очите, Опашано?

— Кървави са, кървави, Жълтушо.

— Е, тогава ще си хапнем месце, Опашано.

Хвърлила се Жълтуша и хванала коня за опашката. Той си вдигнал крака, ритнал я силно по муцуната и избягал.

Приближила Опашана, погледнала Жълтуша и рекла:

— Я гледай, я гледай! Одеве бяха ти кървави само очите, сега цялото лице ти е кърваво!