Христо Пощаков
Закупена вечност

Манфред Баун скучаеше. Минералните бани му опротивяха още на първата седмица, около него се мотаеха безинтересни жени, евентуалната мъжка компания предпочиташе бирата и играта на карти. Той не харесваше тези занимания, а не му идваше на ум какво изобщо би му харесало.

Изпълнен с досада, предприе кратка разходка из улиците на курортното градче. Мина край някакво магазинче, стоките на витрината му се сториха интересни и реши да влезе вътре.

Посрещна го мрачен тип със заострена брадичка и коса, която се спускаше до раменете му. Все пак субектът направи усилие да изобрази нещо като усмивка и произнесе дрезгаво:

— Заповядайте, с какво мога да бъда полезен?

— Нека да поогледам — заяви Манфред.

— Елате, ще ви покажа нещо интересно — покани го мрачният продавач. — Ето тук в ъгъла.

Неестествено дългият му пръст, завършващ с остър, мръсен нокът, посочи блестящ предмет, разположен в края на рафта.

— Може ли да го разгледам? — попита Манфред.

— Разбира се — отвърна собственикът на магазина. — Разгледайте го по-близо до светлината.

Предметът изглеждаше стъклен и тежеше. В прозрачната му вътрешност се забелязваха няколко дребни човечета, застинали в неестествени пози. Невероятно бе, че изглеждаха като живи.

„Какъв технически напредък! Сигурно са стерео-изображения, но са изработени съвършено!“ — помисли Манфред и неочаквано поиска да стане притежател на странния предмет.

— Колко струва? — попита.

— Само петдесет марки. Но това, че го показах, не означава, че трябва да го купите.

— Не разбирам?!

— Необходимо е добре да помислите наистина ли искате да го купите. Предметът е свързан с вечността, но тя е опасна за притежание.

„Не е с всичкия си“ — каза си Манфред, извади портофейла си и отброи исканата сума.

— Не може да се каже, че не ви предупредих, но щом настоявате… — промърмори продавачът и в следващия момент лицето му невероятно се уголеми, а малките човечета в стъклената маса порастнаха до нормален размер. Едно от тях се оказа съвсем близо до Манфред — бе солиден господин с тъжен поглед. Зад него стоеше красива млада жена и Манфред изпита неволно желание да й махне с ръка, но тя не можа да помръдне. Едва сега осъзна жестоката истина — бе станал един от ТЯХ!

Огромната ръка на мрачния тип взе предмета и го върна на рафта, след това почеса още по-огромната си глава. Гигантския кичур коса, който се отмести, откри грамадно заострено ухо, обрасло с дебели като въжета косми. Манфред поиска да извика от ужас, но вече не можеше.