Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(март 2009 г.)
Издание:
Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том пети.
Издателство „Български писател“, София, 1978
Под редакцията на: Тодор Боров, Кръстьо Генов, Пеньо Русев
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Изворът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Изворът | |
| The Fountainhead | |
_-_Ayn_Rand.jpg) Роман за човек, който не живее според разбиранията на другите | |
| Автор | Айн Ранд |
|---|---|
| Първо издание | 15 април 1943 г. САЩ |
| Издателство | Bobbs Merrill |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | Философски роман Научна фантастика |
| Вид | роман |
| Преводач | Божидар Маринов |
| ISBN | ISBN 954-91541-5-7 |
„Изворът“ (на английски: The Fountainhead) е роман от 1943 г. на американската писателка Айн Ранд. Романът е нейният първи голям литературен успех, чиито приходи от права и кино екранизации ѝ донасят световна слава и финансова сигурност.
Още при публикуването си романът предизвиква световен интерес и одобрение, както с оригиналната си литературна визия – съчетание на философски роман с романтична любовна интрига, така и с новата философия, въплътена в сюжета и образите на главните герои – философията на обективизма.
Книгата излиза на българския книжен пазар през 2006 г., публикувана от издателска къща МаК [1] и издателство Изток-Запад [2].[3]
Сюжет
Главен герой на романа е архитектът Хауърд Роурк, който вярва, че човешкият индивидуализъм е основна „движеща сила“ за постигането на чисто изкуство. Това е точно противоположно на колективното вземане на решения от комисии и съвети, които водят до компромисни решения и посредственост и „удавят“ визията на силния творец-индивидуалист. Романът пресъздава триумфа на индивидуализма над бавната стагнация на колективизма. Без да се кланя на авторитетите, Роурк успява да получи признание, макар че отначало е неизвестен архитект и дори е изключен от училище, защото не се подчинява на догмите.
Счита се, че Ранд е моделирала героя си въз основа на Франк Лойд Райт.[4] Други намират черти на характера, засегнати в по-ранните и работи и свързани с убиеца Уилям Едуард Хикман.[5]
Роурк проектира много и забележителни сгради в непрекъсната борба с конвенционалното. Книгата проследява неговата битка, в която той защитава правото си да създава модерна архитектура, напук на общественото мнение, което цени повече традиционната архитектура. Взаимоотношенията на другите персонажи с Роурк ни откриват различни други типове човешки характери, които са междинни варианти между Роурк, идеалният според авторката независим и честен творец, и тези, които тя нарича вехтошари („second-handers“). Едни от тях му помагат, други спъват прогреса му. Комплексните връзки между героите позволяват на романа да бъде едновременно романтична драма, описваща експлозивната любов на Роурк към Доминик Франкън – изискана красива жена, страстно влюбена в Роурк, но омъжена за най-големия му враг – и философско произведение, описващо безкомпромисната битка на твореца срещу статуквото.
Това е роман за архитектура, морал и почтеност. Той описва как едно фанатично разярено, вкопчено в статуквото общество, може да отрича великия творец. Основната идея на романа: посредствената маса се опитва да смачка надарения индивид, но колкото по-голям е натискът върху него, толкова по-високо той вдига глава.
„Изворът“ е роман за човека – какъвто може и трябва да бъде, и за живота – какъвто може и трябва да бъде.
Чрез своя герой Айн Ранд противопоставя индивидуализма на колективизма, собственото Аз на безличието. Така тя лансира една от най-предизвикателните идеи в художествената литература – човешкото его е изворът на човешкия прогрес.
Вижте също
Източници
- ↑ „Изворът“, Издателска къща МаК[неработеща препратка]
- ↑ „Изворът“, Издателство Изток-Запад[неработеща препратка]
- ↑ Данни за книгата в COBISS // Посетен на 2023-08-17.
- ↑ ((en))Essays on Ayn Rand's The Fountainhead by Robert Mayhew
- ↑ Burns, Jennifer. Goddess of the Market: Ayn Rand and the American Right. New York, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-532487-7. OCLC 313665028.
Външни препратки
| |||||||||||||||||||||||||
Една сутрина се срещнали трима пътници при един извор, над който стоял следният надпис: „Имайте ме за пример!“
И пътниците заговорили и запитали какво значат тия думи.
— Този извор — подел първият, — тече през дълга и широка поляна; тече през езера, прибира потоци и реки в себе си и тъй става най-сетне голяма река. Надписът ни учи неспирно да работим, за да спечелим.
— Аз — прибавил вторият, — друг смисъл намирам в надписа. Изворът, без да иска награда или отплата за това, угасява жаждата на всекиго, който се приближи до него. Неговият пример ни учи да се стараем да бъдем полезни на близките си.
Третият слушал, без да каже нещо. Но когато го замолили и той да каже какво мисли, отговорил без одумки:
— Ние пием от водата на извора само когато тя е бистра и чиста. Замътена, тя е отвратителна, дори и животните не я пият. Ако искаш да те почитат, бъди бистър и чист!