Дейвид Балдачи
Клуб „Кемъл“ (69)

68

— Слава богу! — каза Симпсън и тръгна към кръстника си. Но Грей беше насочил вниманието си към Хемингуей.

— Президентът беше в хеликоптера, с който ме върна, нали? — процеди през зъби той. Не очакваше отговор, а и не го получи. Поклати глава и мрачно добави: — Фалшифицира моите файлове, събра армия от мъртъвци и отвлече държавния глава!

— Президентът е добре, Картър — обади се Симпсън. — Само са го упоили.

— Слава богу — кимна Грей и направи знак на хората си. — Оттук нататък го поемаме ние.

— Чакайте! — извика Хемингуей. — Той трябва да бъде върнат както аз съм го планирал! Иначе ще излезе, че всички онези хора, които бяха избити в Пенсилвания, са умрели напразно! Но те се жертваха за един по-добър свят!

— Ти се ненормален! — изгледа го с отвращение Грей, овладя се и бавно се обърна към Стоун. — Здравей, Джон. Едва ли можеш да си представиш в какъв шок изпаднах, когато разбрах, че си жив! — Очите му се изместиха към проснатия на пода капитан Джак, който продължаваше да притиска окървавените си крака. — Същото важи и за този твой стар приятел. Възкръсването май ще се окаже шлагерът на двайсет и първи век.

— Не бях готов да умра според твоята програма, Картър — отвърна Стоун.

— Хей, за какво говорите?! — смаяно извика Симпсън, местейки очи от единия към другия.

— Времето изтича! — напрегнато се обади Алекс. — Трябва да уведомим Белия дом, за да спрат изстрелването!

Но Грей не му обърна внимание.

— Джаки, ела — нареди на Симпсън той.

— Какво?! Не чу ли какво казва Алекс? Трябва да спрем изстрелването!

— Ние с теб ще напуснем това място заедно, а ти ще забравиш всичко, което си чула и видяла тази вечер! Ясно ли е?

Погледът на Симпсън бавно се плъзна по лицата на присъстващите.

— Едва ли можеш да разчиташ, че тези хора ще премълчат факти, които поставят под заплаха сигурността на страната — поклати глава тя.

— Те не ме интересуват, Джаки. В момента съм загрижен за теб.

— Ти си единствената, която ще излезе жива от това подземие, агент Симпсън — отчетливо произнесе Стоун, хвърли кос поглед към Грей и добави: — В компанията на президента, надявам се…

— Какво говорите?! — извика Симпсън, погледна втренчено кръстника си и веднага разбра, че думите на Стоун са безпощадната истина. Ръката й се стрелна към безжизненото тяло на Бренан. — Това тук е президентът на Съединените щати!

— Знам — кимна Грей. — Но в момента Овалният кабинет се обитава от един друг човек, който е не по-малко способен да управлява страната.

Симпсън се извърна към въоръжените мъже, придружаващи Грей.

— Той се готви да ликвидира президента! — извика тя. — Трябва да му попречите!

— Ако тези хора не ми бяха предани, едва ли щяха да са тук — каза Грей.

— Картър, моля те! — проплака Джаки. — Шест милиона човешки същества ще умрат, ако не се свържем с Белия дом!

— Шест милиона сирийци! — натъртено отвърна Грей. — Имаш ли представа колко са терористичните организации, подпомагани от любимата ти Сирия? Там е главният център за набиране на атентаторите, които се взривяват в Ирак. Отдавна трябваше да пуснем бомба над тази проклета страна!

— Господи, ти си се побъркал! — погледна го с отчаяние Симпсън.

— Не става въпрос за отделен човек, Джаки — спокойно отвърна Грей. — Става въпрос за нещо далеч по-важно — за войната между доброто и злото и това трябва да бъде ясно на всички. Но за да стане така, са нужни саможертви, включително от страна на президента. — Замълча за момент, после добави: — Сигурен съм, че баща ти прекрасно разбира това.

— Глупости! — изкрещя като обезумяла Симпсън. — Той ще бъде първият, който ще те прати в затвора!

— Ела насам, Джаки! — заповяда Грей. — Веднага!

— Не! — отсече тя. — Ще се наложи да ме убиеш с другите!

— Моля те, не ме принуждавай да го правя.

— Пазете се! — внезапно изкрещя Алекс и се хвърли към президента.

Но някой се оказа по-бърз от него.

Екна изстрел. Разнесоха се писъци, тропот на крака и звън на метал в метал. После настъпи тишина.

Джаки Симпсън подгъна колене и бавно се срина върху студения бетон. Куршумът, предназначен за Бренан, беше пронизал сърцето й. Грей изкрещя от ужас и се втурна към капитан Джак, който беше стрелял срещу президента с малък револвер, скрит в кобура на глезена му. Но Симпсън се беше изпречила на пътя му.

Алекс приклекна до тялото, провери пулса й и поклати глава.

— Джаки! — проплака Грей, вперил очи от мъртвата си кръщелница.

— Бет! — замаяно прошепна Оливър Стоун.

Възклицанието му бе доловено единствено от Алекс, който учудено вдигна глава. Бет?!

Грей насочи пистолета си към капитан Джак, но гласът на Стоун го спря.

— Ако го застреляш, губиш връзката със заговорниците от Северна Корея! — изкрещя той.

Пръстът на Грей остана на спусъка, но не го натисна.

Стоун видимо трепереше, когато каза настойчиво:

— Трябва да закараме президента в Медина, каквито бяха плановете на Хемингуей.

— Това е напълно изключено! — отсече Грей.

— Напротив, това е единственият ти ход, Грей! Не можеш да причиниш смъртта на шест милиони невинни човешки същества!

— Невинни ли? — кипна Грей и рязко се завъртя. — Тези мръсници ме лишиха от семейство! Те ми отнеха всичко скъпо на този свят!

— Моята страна ми причини същото — отвърна Стоун.

Изправени един срещу друг, двамата се гледаха с пламтящи очи. Останалите безмълвно ги наблюдаваха. Накрая Стоун сведе поглед към мъртвата Джаки и глухо добави:

— И аз изгубих всичко, точно като теб…

— Не бих могъл да пренеса президента в Медина — поклати глава Грей. — Нямаме достатъчно време.

— Мисля, че Хемингуей има предвид една Медина, която се намира доста по-близо — отвърна Стоун.

Очите на всички се насочиха към Том.

— Имаш ли хеликоптер? — обърна се той към Грей. Шефът на разузнаването кимна. — В такъв случай ще стигнем до моята Медина за по-малко от два часа, доста преди крайния срок.

— Да речем, че приема — въздъхна Грей. — Но какво пречи да се обадя от хеликоптера и да кажа, че съм открил президента в тази тъй наречена Медина?

— Трябва да си там, за да отговориш на въпросите, с които ще бъдеш засипан. Медиите и обществеността ще настояват за тези отговори, и то с всички подробности.

— Дава ти се възможност дори да обереш лаврите, Картър — обади се Стоун. — Ще се превърнеш в национален герой.

— А как точно ще стане това?

— Ти си умен човек, ще измислиш нещо по време на полета.

— Но този човек остава на мое разположение! — остро каза Грей, сочейки капитан Джак.

— Няма проблем — кимна Стоун. — Сигурен съм, че ще изстискаш от него цялата информация, с която разполага.

— Хемингуей също! — постави следващото си условие Грей.

— Хайде да тръгваме! — нетърпеливо извика Алекс.

Всички се насочиха към изхода. Стоун изостана, наведе се над Джаки и погали косите й. Грей се обърна тъкмо навреме, за да види как хваща все още топлата ръка на младата жена и я обръща с дланта нагоре. Белегът във форма на полумесец си беше там, непроменен от годините. Видя го за пръв път в онзи не много далечен ден, когато се наведе да събере монетите. По бузите му се търкулнаха сълзи — сълзите от кошмарния сън, в който бе изгубил дъщеря си. Но сега беше още по-лошо, защото кошмарът се беше превърнал в действителност. Наведе се и нежно я целуна по бузата.

Когато се изправи, срещна погледа на Грей, който пристъпяше от крак на крак и мълчеше.

— Направи всичко необходимо да прибереш тялото й за достойно погребение! — прошепна той.

Грей кимна.

Стоун мина покрай него и се насочи към изхода.

Скоро всички излязоха навън и се насочиха към хеликоптера, който чакаше на близката поляна.

Пилотът надникна от кабината и извика:

— Накъде?

— Към Медина — извика в отговор Хемингуей.

— Какво?!

— Адресът е в джобчето на ризата ми.

Един от въоръжените мъже посегна към джоба му и измъкна лист хартия. Прочете съдържанието му и озадачено погледна Хемингуей. Изправил се зад него, Стоун успя да зърне адреса и кимна. Беше се оказал прав.

Хемингуей спокойно зае място в задната част на кабината, но в следващия миг главата му се заби в лицето на агента до него. Строши носа и дясната му скула. После с все сила ритна седалката отпред. Тя се откъсна от основата си и полетя напред, а агентът в нея заби глава в предното стъкло. В следващата секунда Хемингуей тичаше към гората, забравил за раната в крака си.

Алекс веднага се втурна след него, преодолявайки с мъка клоните и шубраците по пътя си. Как е възможно да не мога да настигна един човек, ранен в крака? — с отчаяние се запита той. Протяжен вик някъде отпред го накара да увеличи темпото. Изскочи от храстите и заби пети в меката пръст, с мъка удържайки инерцията си. Пред него зейна дълбока пропаст, чието дъно се губеше в мрака. Можеше да разчита единствено на слуха си, тъй като не виждаше абсолютно нищо. Задъханите мъже от охраната се изправиха до него миг след като се чу някакъв приглушен плясък. Алекс посочи черната пропаст и мълчаливо поклати глава.

Том Хемингуей беше мъртъв.