Дейвид Балдачи
Клуб „Кемъл“ (37)

36

— Търсили сте ме, сър? — попита от вратата Том Хемингуей. Говореше се, че кабинетът на Картър Грей е единственото място в НРЦ, което не е обект на електронно наблюдение.

— Влизай, Том — покани го Грей. — И затвори вратата.

В продължение на половин час двамата обсъждаха няколко разузнавателни операции в Близкия и Далечния изток под прекия контрол на Хемингуей. След което разговорът премина на други теми.

— Какво стана с агентите на Сикрет Сървис, които ни посетиха днес? — попита Грей.

— Оказах им пълно съдействие, сър — отвърна Хемингуей. — Надявам се, че постъпих правилно, като ви отървах от тях.

— Естествено. А агентите, с които разговаряха преди това?

— Тайлър Райнке и Уорън Питърс са съвестни служители. Имат задачата да ни представляват в това разследване. Мисля, че са обработили някакви веществени доказателства по молба на Сикрет Сървис.

— Позволих си да подхвърля на президента за Форд и Симпсън. Мисля, че повече няма да се появят.

— Чух, че сте кръстник на Симпсън.

— Да. Джаки е единствената дъщеря на Роджър Симпсън. Бях поласкан, че той ме помоли да й стана кръстник, макар да не съм убеден, че съм особено подходящ за тази роля. Обичам я като собствена дъщеря — каза Грей, но явно се смути от признанието си и побърза да смени темата. — Заповядах вътрешно разследване във връзка със смъртта на Патрик Джонсън. С участието на ФБР.

— Добър ход — кимна Хемингуей. — Не вярвам от това да изскочи нещо, но ние сме длъжни да вземем необходимите мерки.

— А защо не вярваш, Том? — внимателно го погледна Грей.

— Къща и кола, които не може да си позволи? — вдигна рамене Хемингуей. — Дрога, открита в дома му? Всичко изглежда прекалено ясно и не се случва за пръв път.

— Но се случва за пръв път тук — поклати глава Грей. — Познаваше ли добре Джонсън?

— Толкова, колкото и всеки друг от обработващите данните. Нямам никакви забележки относно работата му.

— Какво ти беше мнението за него?

Хемингуей се замисли.

— От ограничените ни контакти останах с чувството, че амбициите му са по-големи от възможностите.

— Доста категорично заключение за човек, когото почти не познаваш — подхвърли Грей.

— То важи поне за половината от сътрудниците ни. Честно казано, те искат да станат като вас, но знаят, че няма как да го постигнат, и това ги измъчва.

— Внимателно проучих досието на Джонсън — рече с лека въздишка Грей. — Нищо в него не сочи, че е бил склонен да премине от другата страна. Съгласен ли си с мен?

Хемингуей кимна.

— Но такова е било заключението и за всички предатели, които по една или друга причина са се обърнали срещу родината си — отбеляза Грей.

— Има хора, които са познавали Джонсън по-добре от мен.

— Вече разговарях с тях. Срещнах се и с годеницата му. Тя е убедена, че тая работа с дрогата е нагласена.

— Едва ли е изненада, че го защитава.

— Том, доколкото си спомням, централизацията на разузнавателната информация приключи преди четири месеца. Прав ли съм?

— Да. С уговорката, че по-късно интегрирахме и базата данни на Агенцията за безопасност на транспорта, които получихме от техния Център за оперативна координация и контрол. Вероятно си спомняте, че програмата на АБТ е разработена много добре и обединява редица допълнителни инициативи, като например „Сигурност на полетите“, „Задължителна регистрация на пътниците“ и „Посещение в САЩ“. Последната е особено важна за нас, тъй като включва подробна биография, пръстови отпечатъци и снимки на чужденците, пристигащи в страната. До този момент тези данни бяха разпръснати между десетина ведомства със слаба координация помежду си. И това ги правеше практически неизползваеми.

— Точно такива провали доведоха до единайсти септември — мрачно каза Грей.