Дейвид Балдачи
Клуб „Кемъл“ (62)

61

Капитан Джак се облегна назад и се усмихна. Имаше прекрасен повод. Вече разполагаше с паролата, която му беше необходима за заключителната част от операцията. Пленникът издържа на мъченията неочаквано дълго въпреки безспорните умения на неговите севернокорейски партньори. Разбира се, в крайна сметка те успяха да го пречупят както всички преди него. Капитан Джак прочете арабския текст и се усмихна още по-доволно.

Вдигна слушалката на специалния телефон, регистриран на чуждо име, и проведе разговор на безупречен арабски език с идиоматични изрази. Накрая използва скъпоценната парола, благодарение на която човекът насреща се убеди, че кратката му декларация трябва да стане достояние на международните медии, при това незабавно.

Капитан Джак изключи телефона и щракна запалката си под листчето хартия. Ако Том Хемингуей си мислеше, че е смаял света със своето послание, трябваше да почака, за да чуе какво има да каже старият му приятел.

 

 

Министърът на отбраната Джо Декър беше седнал пред писалището на Хамилтън и го гледаше втренчено. Току-що бяха информирани за новото изявление по „Ал Джазира“ и бяха бесни.

— Нямаме друг избор, сър — промърмори Декър. — Просто защото не разполагаме с войски в региона, а дори да беше така, ситуацията бързо може да доведе до втори Ирак.

Държавният секретар Андреа Мейс обърна гръб на прозореца и се приближи до бюрото. Беше висока жена с едър кокал и посивяла коса.

— Предложението на министър Декър директно противоречи на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, сър — отсече тя. — Не можем да направим това.

— Можем! — не отстъпваше Декър.

— Как? — попита Хамилтън.

— Нашата страна е обявила, че всяко нападение на САЩ с оръжия за масово унищожение, независимо дали са биологически, химически или ядрени, автоматично я освобождава от спазването на този договор по отношение на страната агресор!

— Но Сирия не ни е нападнала! — възкликна Мейс.

— Отговорността за отвличането на президента е поета от групировката „Шария“, която е базирана в Сирия и се финансира от правителството й. Сирия на практика ни е нападнала чрез тази групировка, която е използвала химически вещества, за да упои нашия президент. А и разполагаме с информация, че неотдавна страната е възобновила програмата си за производство на оръжия за масово унищожение. Нямаме право да стоим и да чакаме да бъдем нападнати.

— Сирия не е в състояние да произвежда такива оръжия! — отчаяно тръсна глава Мейс. — Това е една разпокъсана страна, състояща се от кюрди, араби, сунити и разни религиозни малцинства.

— Които са враждебно настроени към САЩ! — отсече гневно Декър.

— Те просто не искат хаоса и насилието, които се ширят в Ирак. Сирийската общественост е критична към политиката на правителството си, опозицията набира сила. Тяхното управление ще се промени, но се изисква време. — Мейс млъкна за момент и погледна Хамилтън. — Вече четири години повтарям на Джеймс Бренан всичко това. Подобни промени се нуждаят от време. Не можем да изкореним хилядолетни представи за една нощ.

— Но повечето от дисидентските организации в Сирия са комунистически или поне леви — възрази Декър. — А ние не искаме отново да се тръгне в тази посока.

Хамилтън се обърна към директора на ЦРУ, който седеше пред камината.

— Алън, ти съгласен ли си с мнението на Джо?

— Да, макар да не съм въодушевен от него — отвърна той.

— Няма смисъл да губим време за внасяне на въпроса в ООН или да градим коалиции, сър — бързо вметна Декър. — Те държат нашия президент и ние трябва да действаме. Бързо и решително, без чужда помощ! — Очите му гневно проблеснаха. — За бога, сър! Предлагам да покажем, че сме единствената суперсила!

— Знаем ли нещо за Бренан? — попита Хамилтън.

— Ако все още е жив, както всички се надяваме, това вероятно е единственият начин да си го върнем!

Хамилтън помълча известно време, после кимна.

— Добре, господа. Свържете се с медиите и ми осигурете ефирно време. Мисля, че трябва да информирам обществеността. — Обърна се към Декър и добави: — Господ да ни е на помощ, ако бъркаме, Джо.

 

 

Алекс отвори вратата и изведнъж се озова очи в очи с Кейт и членовете на клуба „Кемъл“.

— О, по дяволите! — гневно възкликна той.

— Моля те, Алекс! — обади се Кейт. — Трябва да поговорим.

— Нещата се развиват зле, агент Форд — добави Рубън. — Много зле!

— За какво говорите? — втренчи се в него Алекс.

— Имаме новини — отвърна Стоун.

— Какви новини?

— Една терористична организация пое отговорност за отвличането — бързо рече Кейт. — Чухме го по радиото, докато пътувахме насам.

— Групировката „Шария“, тясно свързана със Сирия — добави Стоун.

— Къде ти е телевизорът? — попита Кейт. — След две минути започва официалното изявление на президента.

Алекс ги покани да влязат и пусна телевизора. Появи се мрачната физиономия на Бен Хамилтън, който направи кратко описание на развоя на събитията, след което обяви:

„Америка е толерантна нация. Ние винаги сме били съпричастни към проблемите на другите. В две световни войни сме помагали на съюзниците си. Войни, които бяха водени в името на свободата. Няма никакво съмнение, че ние сме добър и честен народ, който използва могъществото си в подкрепа на свободата по целия свят. В същото време обаче ние сме и народ, който умее да се защитава и винаги отвръща на удара. А настоящата ситуация без съмнение сочи, че срещу нас е нанесен удар. Отговорност за него пое организацията «Шария», която поддържа тесни връзки с правителството на Сирия — страна, известна с подкрепата си за терористичните групировки, действащи срещу САЩ и техните съюзници. — Замълча за момент, след което продължи: — Всички официални представители на Америка в тази страна са евакуирани по въздуха, а останалите наши граждани са предупредени да я напуснат по най-бързия начин.

В декларацията си групировката «Шария» признава, че Съединените щати имат пълното право да се защитават и да нанесат ответен удар на всяка страна, която е осъществила акт на агресия срещу тях. Но Америка няма да позволи на терористите да диктуват нейните действия. — Тук Хамилтън направи продължителна пауза. — И така, скъпи граждани на Америка, след като се консултирах с министъра на отбраната и Пентагона, аз взех решение като главнокомандващ на въоръжените сили.“

— О, по дяволите! — възкликнаха едновременно Алекс и Кейт, които ясно разбираха какво ще последва.

„Сега ние ще отправим своите искания към похитителите!“

— обяви Хамилтън, направи кратка пауза и изпъчи гърди.

„Ако президентът Джеймс Бренан не бъде освободен осем часа слез излъчването на тази декларация, ще заповядам ограничен ракетно-ядрен удар срещу Дамаск, Сирия. Единственият начин Дамаск да избегне тази съдба е да върне нашия президент в посочения срок. Ако президентът Бренан се намира в Медина, той трябва да бъде предаден на нашето посолство в Саудитска Арабия. След което изстрелването на ракетите ще бъде отменено. Силно се надявам, че похитителите бързо ще изпълнят нашето искане. Ако не го сторят, Господ да е на помощ на гражданите на Дамаск. Преговори няма да има. Обръщам се към членовете на организацията «Шария»: вие обещахте да върнете жив и здрав нашия президент. Направете го в рамките на срока, който определихме. В противен случай Дамаск ще плати за гнусното ви престъпление. — Хамилтън направи нова пауза, после добави: — Бог да ви пази, сънародници мои, Бог да пази Америка!“

Присъстващите в дома на Алекс посрещнаха декларацията на президента с гробно мълчание. Несъмнено подобно беше положението и в милиони американски домове, както и навсякъде по света.

Първа се обади Кейт.

— Това може да се окаже началото на края! — В гласа й звучеше отчаяние.

— Може би — спокойно отвърна Стоун. — Но ние лично няма да спечелим нищо, ако просто седим и чакаме отровната гъба над Дамаск.

— Какво можем да направим, Оливър? — нервно попита Алекс.

— Да открием президента! — решително изрече Стоун.

— Но как? Той е в Медина!

— Не го вярвам, надявам се, че и ти. — Обърна се към Милтън и каза: — Пусни му онзи диск!

Милтън отвори лаптопа си и поясни:

— Ще ви покажем видеозапис от проникването в дома ми, агент Форд.

— Какво общо има това, по дяволите? — нервно извика Алекс. — След осем часа Америка ще нанесе ядрен удар! Нима не си давате сметка какво става?

— Изгледай записа, Алекс — умолително рече Кейт.

Алекс отчаяно разпери ръце, след което се тръшна на пода и заби поглед в компютъра.

— Мамка му! — възкликна минута по-късно той. — Това са Тайлър Райнке и Уорън Питърс, агенти на НРЦ.

— И аз си помислих така — кимна Стоун.

— Защо?

— Защото те са хората, които убиха Патрик Джонсън.

— Какво?! — смаяно го погледна Алекс. — Защо са го направили?

— Защото той е фалшифицирал досиетата в архивите на центъра. И благодарение на това някои хора са били обявени за мъртви, докато всъщност са си живи и здрави. Според мен го е направил срещу голяма сума пари, но в хода на процеса е станал прекалено алчен или пък е допуснал грешка.

— Чакай, чакай. Нека повторим, за да не се получат недоразумения. Твърдиш, че Джонсън е променял досиета в архивите на НРЦ и в резултат е „убил“ хора, които всъщност са живи?

— Именно — кимна Стоун. — А ние имаме всички основания да вярваме, че точно тези хора са били използвани при атентата в Бренан. Според медиите нито един от убитите терористи там не е имал досие в НРЦ. Нещо, което е напълно изключено. Аз съм на мнение, че тези хора са били превърнати в машини за убиване и именно те са отвлекли президента Бренан. Ние проникнахме в дома на Райнке и открихме, че той е теглил огромни кредити и ги е инвестирал в ценни книжа, очаквайки сриването на финансовите пазари, което се наблюдава в момента.

— Нима твърдиш, че целият кошмар е имал за цел печалба, реализирана на борсата? — възкликна Алекс.

— Не — поклати глава Стоун. — Нещата са много по-дълбоки.

— А имаш ли представа кой стои зад всичко това?

— Някой, който заема висок пост в НРЦ — без колебание отвърна Стоун. — Далеч по-висок от този на Райнке и Питърс.

— Нека изгледам още веднъж записа — помоли Алекс.

Взря се в екрана с напрегнато внимание, без да пропуска нито едно движение на Райнке и Питърс. После посочи с пръст човека с маската, който извади от строя охранителя.

— Удари го толкова яко, че се наложи да провери пулса му — промърмори той.

Изведнъж Рубън изшътка, сложи пръст на устните си и кимна към прозореца. Щорите бяха спуснати, но едното крило беше отворено. В настъпилата тишина ясно се чуха стъпки.

Алекс и Стоун мълчаливо се спогледаха, после Стоун направи знак на Рубън да се присъедини към агента. Останалите подеха оживен разговор на безобидни теми, за да поддържат илюзията, че не подозират нищо, докато Алекс безшумно се насочи към вратата с пистолет в ръка. Тръгна да заобикаля къщата от едната страна, а Рубън от другата.

Миг по-късно се разнесоха писъци и шум от боричкане, после всичко утихна. Минута по-късно вратата се отвори и на прага се появи Алекс, следван от Рубън, който беше нарамил някакво тяло.

Джаки Симпсън не изглеждаше никак щастлива.