Дейвид Балдачи
Клуб „Кемъл“ (38)

37

Наетата от капитан Джак просторна къща в околностите на Бренан беше разположена далеч от главния път и наблизо нямаше други постройки. Тя беше обзаведена с домашно кино, от което наемателят се възползваше в момента.

Зареди DVD системата с диска, който бе получил от Хемингуей, и изчака гостите да заемат местата си. Всъщност те трудно можеха да бъдат наречени поканени на кино, тъй като нито се бяха заредили с пуканки, нито пък домакинът им предложи разхладителни напитки.

Капитан Джак огледа екипа си. Хората му бяха добри, подбрани много внимателно. Всички, без изключение, бяха имали труден живот, лишен от радостите, които мнозина приемат като задължителна част от него — храна, чиста вода, топло легло и сигурност, далеч от мисълта за внезапна и насилствена смърт. Тук се бяха събрали неговите най-близки помощници — майсторите на взривни устройства, стрелците, снайперистите, федаините, механиците и шофьорите. Но Джамила я нямаше. Нейната мисия беше напълно самостоятелна. А, честно казано, капитан Джак не беше сигурен как ще реагират хората му, ако на тази решаваща фаза от операцията присъства и жена. За нейното участие знаеха малцина и американецът предпочиташе нещата да останат така.

Във външния вид на хората му имаше големи промени. Брадите бяха избръснати, косите — подстригани или пуснати по-дълги. Някой бяха наддали на тегло, други — видимо отслабнали. Всички носеха западно облекло. Някои си бяха сложили очила, други бяха боядисали косите си. В базата данни на НРЦ вече не фигурираше нито един от „реалните“ образи, но операцията беше твърде важна, за да бъде провалена от дребни недоглеждания. Въпреки ловките компютърни промени на снимките, с които разполагаха в НРЦ, разпознаването на хората му пак беше възможно, най-вече от агенти, които бяха контактували с тях през последните години.

Насочи се към предната част на помещението и започна да ги поздравява по име в знак на уважение и приятелски чувства. Изслушваше докладите им, сбити и стегнати, издаващи задълбочени познания.

Тези хора бяха избрани един по един от капитан Джак, Том Хемингуей и още един човек, към когото и двамата питаеха безгранично доверие. Те не бяха най-големите бойци в групата, нито пък имаха славата на най-усърдни мюсюлмани. По иронията на съдбата бяха предпочетени поради качеството, на което в подготвителните лагери се обръщаше най-малко внимание — въздържанието. Но за целите на предстоящата операция именно то беше от решаващо значение.

Хората, отвлекли самолетите на 11 септември, имаха различни биографии. Четиринайсет от петнайсетте придружители на четиримата „пилоти“ бяха от Саудитска Арабия и произхождаха от обикновени семейства — нито особено активни в политическо отношение, нито ревностни мюсюлмани. Но въпреки това тези млади мъже бяха обърнали гръб на семействата и удобните си жилища, за да се присъединят към Ал Кайда. Там ги научиха да се придържат стриктно към изискванията на радикалния ислямски джихад и те изпълняваха с военна прецизност получените заповеди, надявайки се, че последните им полети ще ги отведат направо в рая. Участниците в атаките от 11 септември бяха освободени от бремето на самостоятелните решения, тъй като всичко беше планирано предварително. Докато ситуацията, която се оформяше в Бренан, беше коренно различна. Всеки от участниците в нея трябваше да даде своя принос за крайния успех.

По тази причина Хемингуей и капитан Джак имаха нужда от по-възрастни и по-образовани хора, които някога са водили нормален живот. Те не бяха обучавани в лагерите на Ал Кайда, не бяха рискували живота си в свещената война по начина, по който го правеха други, с по-фанатична нагласа. Разбира се, неколцина от тях бяха имали контакт с правоохранителните органи на Европа и Америка. В резултат им бяха направили досиета със снимки и пръстови отпечатъци. Но нито един от тях не беше получил онази известност, която води до снимки по вестниците и заповеди за международно издирване. Най-младият беше на трийсет години, а най-възрастният — на петдесет и две. Средната им възраст беше някъде около четирийсет и една. Всички, без изключение, имаха опит в отнемането на човешки живот, но никой не изгаряше от желание да го упражнява. Войните и въоръжените конфликти бяха погубили поне трима членове на семействата на всеки от тях, а шестима бяха изгубили всичките си близки. Бяха проявили желание да участват в операцията преди всичко защото смятаха себе си за войници, а не за терористи. Това беше задължителното изискване на Том Хемингуей към всеки от „свещените бойци“, вероятно защото то беше най-близко до собствените му виждания.

Капитан Джак огледа присъстващите и започна:

— Искам да не забравяте нито за миг, че докато седим в тази стая и обсъждаме детайлите на операцията, някъде другаде са се събрали много повече хора, които мислят как да ни спрат. Те са безупречни в своята работа, което означава, че ние трябва да сме още по-безупречни. Иначе казано, перфектни. — Замълча и надникна в очите на всеки един поотделно. — Една-единствена грешка някъде по веригата автоматично проваля цялата операция. Ясно ли е?

Мъжете мълчаливо кимнаха, а капитан Джак отново повтори детайлите на тържествената церемония. Армията и агентите на Сикрет Сървис несъмнено разполагаха с подробни инструкции за президентската визита, но техният отряд не можеше да си позволи подобен лукс. Една изгубена страница би била достатъчна за катастрофата. Следователно трябваше да запаметят подробностите.

— Преди президентът да се появи, в Бренан ще пристигне многоброен екип на Сикрет Сървис, който ще има задачата да охранява събитието и да организира появата и изтеглянето на най-сложната и най-добре охранявана автоколона на света. Обикновено тя се състои от двайсет и седем автомобила, включително ескорт на местната полиция, микробус за комуникации „Пътен бегач“, мобилен пресцентър, ВИП бус, линейка, автомобил на Отряда за борба с тероризма и два „Звяра“. Единият превозва президента, а другият е определен за агентите на Сикрет Сървис. Пътищата между летището и мястото на церемонията ще бъдат щателно проверени, а в деня на събитието — затворени.

На площада президентът ще се появи отдясно на трибуната, а след церемонията ще се оттегли от същото място. Речта си ще произнесе зад прикритието на блиндирано стъкло. Снайперисти ще заемат позиции по околните дървета, а придвижването на президента ще става при плътното обкръжение на агентите от личната му охрана, които ще покриват както фланговете, така и тила. Пространството непосредствено около него се нарича „мъртва зона“, а задачата на Сикрет Сървис е да не дава и пиле да прехвръкне около нея. Тълпата ще бъде голяма. Всички пропускателни пунктове към площада ще бъдат оборудвани с металотърсачи. Ние разполагаме с абсолютно същите, настроени на максимална чувствителност. — Замълча за миг, после добави: — Това означава, че всички стрелци могат да преминат безпрепятствено през тях.

Не бива да забравяте, че Сикрет Сървис ще наблюдава с особено внимание всеки, който се отличава от тълпата и няма отношение към празничната церемония. Най-вече хора с вашия външен вид, заради мургавата кожа и арабските черти. Те разполагат със сведения за всички евентуални убийци, изключително задълбочени, до последния детайл. Както знаете, вашите снимки вече не съществуват в техните архиви, а външният ви вид е достатъчно променен, за да не предизвиква подозрения. Но това не е повод за отпускане. Облеклото и поведението ви по време на церемонията ще бъдат контролирани изключително строго, а вие трябва да се съобразявате с всички указания. Ще присъствате в зоната според предварителните уточнения — като лекари, адвокати, учители, търговци, собственици на магазини и примерни граждани на своята втора родина.

Капитан Джак отново млъкна и внимателно огледа слушателите си.

— Сега ще ви покажа един видеоматериал, който ще ви илюстрира сериозността, с която Сикрет Сървис се отнася към своите задължения.

Натисна копчето на дистанционното и екранът зад гърба му оживя. Този материал беше осигурен лично от Том Хемингуей и демонстрираше някои от техниките, използвани от агентите на Сикрет Сървис при охраната на високопоставени обекти. В него бяха включени кадри от опити за покушение срещу такива обекти и кадри от тренировъчния център в Белтсвил, Мериланд.

Присъстващите с интерес изгледаха покушенията срещу Джералд Форд и Роналд Рейгън. Убийството на Джон Кенеди не беше включено в материала, защото президентите отдавна бяха престанали да пътуват в открити лимузини. А допуснатите в Далас грешки отдавна бяха отстранени.

— Забележете, че действията на агентите са едни и същи при всеки от инцидентите — отбеляза капитан Джак. — Правят жив щит около президента и по най-бързия начин го извеждат, бих казал, почти изнасят от мястото на покушението. Рейгън е напъхан в президентската лимузина за броени секунди и тя светкавично се изтегля от местопроизшествието. Когато на единайсети септември се получава съобщение, че един от отвлечените самолети се насочва към Белия дом, агентите на Сикрет Сървис моментално евакуират вицепрезидента от кабинета му. Говори се, че краката му изобщо не са докоснали земята, преди да бъде изведен на безопасно място. Бързината — това е всичко, което трябва да запомните. Тя се постига чрез тренировки и остава завинаги в съзнанието на тези агенти като задача номер едно. Действа се като на учение, механично и без време за размисъл. Нищо не може да бъде по-силно от този импулс, който е прост и ясен: да се спаси животът на президента независимо от цената. Те са готови да жертват всичко, включително и собствения си живот. Именно този факт трябва да имаме предвид. Едва ли можем да се сравняваме с тях по отношение на огневата мощ, живата сила, подготовката и техниката. Но пък можем да вникнем в психиката им и да я използваме в наша полза. Това е единственото ни предимство. Но ако действаме безупречно, то със сигурност ще бъде достатъчно.

Капитан Джак върна видеоматериала и започна да го пуска кадър по кадър. Целта беше хората му да запаметят и последния детайл. Възприе като добър знак многобройните им въпроси.

После на екрана се появи площадът, определен за церемонията. Използвайки лазерна показалка, капитан Джак пристъпи към разглеждането на всеки сектор поотделно, наблягайки на стратегически най-важните компоненти — местата за достъп и изтегляне, позицията на лимузините и другите автомобили в колоната.

— Забележете, че президентската лимузина винаги е паркирана така, че да има свободен достъп до най-близката точка за изтегляне. Това е от решаващо значение за нашия план.

После капитан Джак се зае с разпределянето на задачите. Мястото на всеки от присъстващите на площада беше отбелязано с номер.

— Първата и най-важна задача е да извадим от строя този автомобил — каза той и посочи линейката. — Определените за целта хора трябва да направят всичко необходимо, за да я постигнат.

На следващия кадър се появи слаб мъж с очила и побелели коси.

— Това е доктор Едуард Белами, личният лекар на президента, който го придружава при всички пътувания. Ще бъде на трибуната, в близост до шефа си. Той задължително трябва да бъде елиминиран пръв.

Кадърът се смени и на екрана се появи симулация на преградните въжета.

Капитан Джак плъзна пръст по очертанията им бавно и внимателно като хирург по време на първия разрез.

— Това е най-страшният кошмар на Сикрет Сървис. Ако зависеше от тях, те нямаше да го позволят, но политическата игра неизменно включва ръкостискане и целуване на бебета. Но именно тук, в близост до въжетата, президентът е най-уязвим. Разбира се, става въпрос за нож с две остриета, тъй като охраната е нащрек.

На следващия кадър се появи някогашният гвардеец, получил нова ръка от специалистите на капитан Джак. Беше облечен в парадна униформа. Снимката беше по-стара и на нея той все още беше с двете метални куки, прикрепени към китките.

— Няма да имаме възможност за комуникация на площада, където ще е пълно с уредби за прехващане и заглушаване на радиочестоти. Следователно ще действаме по стария и проверен начин, използвайки очите си. — Пръстът му се спря върху гвардееца. — Това е човекът, към когото трябва да насочите вниманието си. Но сред тълпата ще има и други хора с униформи, така че внимавайте. Всеки от вас ще получи копие от този диск в комплект с портативен DVD плейър. Искам да го изучавате най-малко по четири часа дневно, да запомните всяка подробност от лицето му заедно с всички други детайли. Задължително е да засечете точната позиция на този човек и да не го изпускате от очи. Организаторите са се погрижили всички ветерани инвалиди да бъдат на първа линия в знак на почит и уважение. Хубава идея на градската управа, която много ни устройва.

Очите му се насочиха към инженера и химика, които бяха осигурили протезата на бившия гвардеец.

— Вече е потвърдено, че желаният ефект се постига в рамките на две минути, нали?

Изчака кимането на специалистите и продължи:

— Когато това се случи, моментално пристъпваме към следващите фази на операцията: начало на стрелбата. Открива я федаин А, последван от федаин Б. Втора част: федаини В и Г откриват стрелба. Трета и финална част: огън по останалите цели. Добре знаете, че се стреля по предварително избрани обекти. В случай че някой от тях не бъде улучен, за него имат грижата следващите стрелци. Елиминирането на обектите е абсолютно задължително, изключения не се допускат. Всички агенти ще носят бронежилетки от последно поколение, вероятно и повечето полицаи. Ето защо трябва да се прицелвате в уязвимите точки. Ясно ли е?

Капитан Джак млъкна и отново огледа лицата на присъстващите. Беше твърдо решен да прибягва до този похват през цялата вечер. Мъжете закимаха.

— Тъй като оръжията ви са за близка стрелба, трябва да застанете в третата, а дори и във втората редица зад въжетата. Вижте позициите на схемата. Ще се появите на мястото на събитието достатъчно рано, за да успеете да ги заемете.

Нова пауза, ново вглеждане в лицата на присъстващите. Следващите му думи бяха особено важни.

— Всеки от вас трябва да е наясно, че най-вероятно ще бъде убит от снайперистите миг след като използва оръжието си. Това, че сте сред тълпата, може да ви даде някакъв шанс за укритие, но малък. По наша информация снайперистите ще използват стандартна пушка „Ремингтън 700“ с патрони .308-и калибър. Всички те са изключителни стрелци. Знаете, че куршумите, които ще ви улучат, ще ви пренесат направо в рая. И тази награда ще бъде напълно заслужена.

Последните две изречения бяха казани на арабски.

Очите му бавно обходиха лицата на федаините. Беше ги удостоил с тази титла, за да им засвидетелства уважение. Първоначалното значение на думата бе „авантюристи“, но с течение на времето то се беше променило. Днес тя вече означаваше „хора на саможертвата“ и с нея титулуваха всички мюсюлмани, които водеха въоръжена борба за каузата на исляма. Капитан Джак се обръщаше към хората си с нея, защото вероятността да бъдат избити до крак на площада беше твърде голяма.

Брифингът приключи и той ги поведе към приземието, където предишният собственик беше обзавел добре изолирано звукозаписно студио. То беше сред основните причини да се спре на тази къща, въпреки че специално подбраните им оръжия не бяха особено шумни. Мишените бяха окачени на далечната стена, а хората получиха оръжията и мунициите си. Следващите два часа бяха отделени на учебна стрелба, по време на която капитан Джак вмъкваше неочаквани елементи на разсейване, използвайки специалната аудио — и видеоапаратура. Това се налагаше, защото още след първите изстрели на площада със сигурност щеше да настъпи невъобразим хаос.

Въпреки че нямаше да участва пряко в операцията, Аднан ал-Рими настоя да присъства на брифинга, тъй като беше човек, който искаше да знае всичко за мисията, с която се е ангажирал. Той беше воювал рамо до рамо с капитан Джак и отдавна се радваше на пълното му доверие.

В момента Аднан се беше изправил зад гърба на иранеца Ахмед, който обитаваше апартамента срещу Мърси Хоспитал заедно с двамата афганистанци, отговарящи за транспортните средства. Той също нямаше да участва в операцията на площада, но подобно на Аднан беше настоял да присъства на днешната сбирка. Сега натискаше спусъка и си мърмореше нещо под нос. Една от фразите му привлече вниманието на иракчанина, който, без да показва изненада, му подхвърли нещо на арабски.

— Родният ми език е фарси — отвърна Ахмед. — Ако искаш да разговаряш с мен, използвай него.

Аднан не отговори, но изпита неприятно чувство от надменното желание на по-младия мъж. Отдавна беше стигнал до заключението, че иранците са друг, доста различен тип мюсюлмани. Обърна му гръб и се отдалечи, но не престана да го държи под око.

 

 

Половин час след като и последният от хората му си тръгна, капитан Джак се качи в колата си и се насочи към центъра на Питсбърг. Мъжът, с когото имаше среща, го чакаше във фоайето на най-скъпия хотел в града. По лицето му личеше, че след дългия полет страда от рязката часова промяна. Взеха асансьора и се качиха в един от апартаментите с прекрасна гледка към града.

Мъжът владееше английски много добре, но заговори на родния си корейски. Капитан Джак му отговори на същия език.

В хода на разговора с мъжа от Северна Корея в главата му изплуваха думите на един човек, на когото искрено се възхищаваше: „Опознай врага си и опознай себе си; тогава и в сто битки не те заплашва поражение.“ Това бе съветът на китайския генерал Сун Дзъ в „Изкуството на войната“. Макар и отпреди 25 века, той беше валиден и днес.