Метаданни
Данни
- Серия
- Клуб „Кемъл“ (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Camel Club, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Клуб „Кемъл“
Издателство „Обсидиан“, София, 2005
Редактор: Димитрина Кондева
Художник: Николай Пекарев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN 954-769-111-2
История
- —Добавяне
- —Редакция от Mandor според хартиеното издание
27
Точно в пет сутринта Джамила стана от леглото в апартаментчето си в покрайнините на Бренан, Пенсилвания. Малко след изгрев слънце се отдаде на първата си молитва за деня. Преди това се събу, изми се и покри главата си. Застана на молитвеното килимче и изрече основното послание на исляма шахада: „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед, неговия пратеник“, после прочете първата сура от Корана. След като приключи с молитвата, тя се преоблече във всекидневните си дрехи за работа и седна да закуси.
Очите й обиколиха малката кухня, докато си припомняше вчерашния разговор с мисис Франклин. Беше излъгала работодателката си, макар че тя нямаше как да го разбере. По паспорт се водеше саудитка — факт, който й беше осигурил безпрепятствено влизане в Америка, дори и след 11 септември. Но всъщност Джамила беше иракчанка и една от сунитите, преобладаващата част от мюсюлманите в света. В Ирак обаче сунитите бяха малцинство. Първите сблъсъци между тях и заклетите им врагове шиитите бяха възникнали по въпроса за наследника на пророка Мохамед, но с течение на времето различията им непрекъснато се задълбочаваха.
Шиитите вярваха, че зетят на Мохамед Али ибн Абу Талиб, също и негов братовчед, четвърти правоверен халиф, е единственият наследник на пророка по кръвна линия. Докато сунитите твърдяха, че Мохамед не е посочил свой наследник, а халифите идват един след друг, за да продължат делото му. Сунитите и шиитите бяха единодушни, че никой от халифите не се е издигнал до нивото на пророк, но насилствената смърт на трима от четиримата първи халифи доказваше колко разделена е била мюсюлманската общност по този въпрос.
Светският режим на Саддам Хюсеин разрешаваше на Джамила да кара кола — нещо, което в Саудитска Арабия беше невъзможно. Тамошните управници стриктно се придържаха към шариата, законодателството, основано на исляма. Жените трябваше да бъдат плътно забулени, нямаха право да гласуват, а дори и да излизат от дома си без позволение от съпрузите си. За спазването на тези закони следеше специално създадената религиозна полиция, която не се колебаеше да използва камшици и други санкции срещу нарушителите на шариата.
В центъра на Риад се намираше и прословутият Площад на екзекуциите, където всеки петък се извършваха публични наказания. Веднъж и Джамила се оказа сред зрителите, наблюдавайки с ужас как петима души изгубиха ръцете си, а двама — главите си. Далеч по-изтънчено беше наказанието фалага — бичуването по стъпалата, причиняващо неистова болка и неспособност да се движиш дни наред.
Останалата част от света предпочиташе да си затваря очите, особено след като крал Ибн Сауд — завоевателят на Арабия, бе завзел пустинния полуостров, бе го нарекъл на свое име и бе наел геолози да търсят вода сред пясъците; те обаче бяха попаднали на огромни запаси от петрол. С една четвърт от световните запаси на черно злато Саудитска Арабия получаваше привилегията да прави каквото си иска без страх от санкции.
Всъщност в лъжата на Джамила имаше и известна доза истина. Живеейки в Багдад, тя действително беше носила дрехи по свой избор и беше получила добро образование. Но въпреки това ненавиждаше деспотизма на Саддам Хюсеин с цялата си душа. Беше изгубила приятели и роднини, изчезнали безследно след изказвания срещу диктатора. Първоначално тя и семейството й посрещнаха американците и съюзниците им като герои, които им връщат свободата. Ала нещата бързо се промениха.
Един ден Джамила се върна от пазар, но къщата й я нямаше, превърната в руини от погрешно насочен въздушен удар. Под тези руини остана цялото й семейство, включително двете й малки братчета. След трагедията тя замина да живее при роднини в Мосул, но не след дълго те станаха жертва на кола бомба.
Джамила се премести при своя братовчедка в Тикрит, но войната я прогони и оттам и тя се присъедини към група бездомници, които често попадаха между ударите на бързо нарастващата армия бунтовници и американските войски. Там срещна човек, който говореше открито срещу американците, които били алчни за петрол империалисти. Този човек призоваваше мюсюлманите да се обединят срещу враговете на исляма.
Подобно на повечето правоверни мюсюлмани, Джамила познаваше единствено великия джихад — стремежа към стриктно спазване на ислямските канони. Но онзи мъж очевидно имаше предвид другия, „по-малък“ джихад, наричан още свещена война. Тази идея бе възникнала в исляма през седми век. Отначало Джамила смяташе призивите на този човек за безумство, но тъй като участта й ставаше все по-злочеста, започна да се вслушва в тях. И не след дълго объркването и безнадеждността в душата й започнаха да се превръщат в гняв.
Така попадна в Пакистан, а после и в Афганистан, където премина през обучение в неща, които до този момент не беше и сънувала. Малко след това вече пътуваше за САЩ с фалшиви документи като много други, изгаряща от желание да отмъсти на врага, който беше разбил живота й. Бяха успели да й внушат, че всичко американско е лошо. Че западните ценности и начин на живот са напълно противоположни на мюсюлманската вяра и крайната им цел е пълното унищожение на исляма. Нима беше възможно да остане встрани от битката срещу това чудовище?
Цял живот беше мечтала да отиде на хаджилък в Мека, родното място на Мохамед. Още като дете беше слушала разказите на близките си за това най-велико събитие в живота на всеки мюсюлманин. И си беше представяла как стои в кръга от поклонници около голямата джамия „Ал Харам“, отдадена на горещи молитви.
Като момиче Джамила най-много харесваше разказите за четиридневните празненства след посещението в Мека — Ид ал-Адха, Празника на жертвоприношението, наричан още Курбан байрам. За съжаление тя така и не тръгна за Мека, тъй като страната й бе изпепелена в пожара на войната. Сега вече се съмняваше, че това е възможно. Всъщност беше напълно убедена, че ще се върне в родината си единствено в ковчег.
Взе чантата си и слезе на паркинга. Преди да седне зад волана, очите й бързо пробягаха по задната част на микробуса. Там беше монтирано едно допълнително приспособление, което производителите не биха си и помислили да предложат.
Капитан Джак подписа документите за покупката на новата си придобивка — автосервиз в центъра на Бренан. Облечен в елегантен костюм, солидно изглеждащият „предприемач“ пое ключовете, благодари на продавача и неговия брокер, след което величествено потегли със спортното си ауди кабрио. Двамата мъже бяха преброили парите и му бяха пожелали късмет. На вас също, отвърна им мислено той. Както и на град Бренан, който положително ще се нуждае от него.
Няколко минути по-късно паркира на една тиха уличка, отвори лаптопа си и влезе в чата. Днес обсъждаха „Магьосникът от Оз“ — филм, който беше гледал като дете. И за разлика от повечето зрители беше симпатизирал на поробените летящи маймуни. Набра посланието за среща в парка и изключи компютъра.
Автосервизът беше един от ключовите елементи на предстоящата операция. На тази фаза щеше да се присъедини и жената. Ако тя не се появеше, всичките му усилия отиваха на вятъра. Защото имаше неща, които не можеха да се осъществят с помощта на безличните имейли — за тях бе необходима човешка воля.
Денят беше мрачен и хладен, а паркът пустееше. Капитан Джак седна на една пейка, разтвори вестника си и отпи от картонената чаша с кафе. В продължение на половин час бе оглеждал терена, без да слиза от колата си. Шансовете да е под наблюдение бяха съвсем малки, но не биваше да се пренебрегват. Човек с неговата професия не можеше да оцелее, ако се препъваше в незначителните, но решаващи детайли.
Първите страници бяха запълнени с важни новини: след вчерашния спад цените на акциите на фондовата борса изненадващо бяха тръгнали нагоре. Първенството по американски футбол беше в разгара си. Люти битки на терена, които местните наричаха „война“. Е, поне онези от тях, които нямаха понятие от истинското значение на тази дума. Капитан Джак научи шокиращата новина, че някаква кинозвезда напуска съпругата си заради друга кинозвезда. Следваше възмутителното разкритие, че известен рок музикант е пял на плейбек по време на концерт на живо. Кола бомба бе отнела живота на трима израелци в онази безкрайна война. Официалните власти обещаваха жестоки ответни мерки. Капитан Джак не се и съмняваше в това. С израелците трябваше да се внимава. Той беше смел човек, кален в безброй битки, но все пак предпочиташе да стои по-далеч от тях.
От вътрешните страници научи, че пандемията от СПИН убива милиони африканци. В друга статия се уточняваше, че повече милиони измират в гражданските войни на този континент. Следващ материал съобщаваше, че половината свят живее в крайна бедност. Всеки ден от глад измираха хиляди деца.
Капитан Джак остави вестника на пейката до себе си. Не беше моралист. Ако не за друго, то поради факта, че през живота си беше убил много хора. Прекрасно знаеше къде ще попадне, ако наистина се окажеше, че има Рай и Ад. Но да пееш на плейбек?!
Долови детските гласове, но не се обърна. Чу скърцането на въртележката, която постепенно се засили. Възторжените писъци на малчуганите го накараха да се усмихне.
Накрая детската врява утихна и наоколо отново настана тишина. Изминаха няколко минути, после до слуха му достигна захлопването на автомобилна врата, последвано от приближаващи се стъпки. Спокойни и равномерни стъпки, които спряха зад него. Лекото поскърцване му подсказа, че някой сяда на съседната пейка, залепена с гръб към неговата, и той побърза да вдигне вестника.
— Мисля, че тази година „Стийлърс“ ще стигнат до върха — каза той.
— Аз залагам на „Пейтриътс“ — отвърна жената.
— Сигурна ли си?
— Винаги съм сигурна в това, което казвам. Ако се съмнявах, просто щях да замълча.
Паролата беше точна и капитан Джак премина към същността.
— Как вървят нещата около семейство Франклин?
— Всичко е наред — отвърна Джамила.
— По рутинния начин, без изненади?
— Животът им е все един и същ, той непрекъснато работи, а тя само се забавлява.
Доловил остротата в думите й, той вдигна глава.
— Така ли мислиш?
— Не мисля, а знам. — Замълча за момент, после добави: — Американците ме отвращават!
— И сега ли?
— Те са свине. Мръсни гадове, без изключение!
Той произнесе една дума на арабски и Джамила замръзна.
— Слушай ме внимателно! — рече твърдо капитан Джак. — Има лоши американци, има и лоши мюсюлмани. Но огромното мнозинство искат да живеят мирно и щастливо, да създадат дом и семейство, да се молят на своя бог и да умрат с достойнство.
— Те унищожиха родината ми! Твърдят, че Ирак е свързан с Ал Кайда и талибаните! Това е пълна лудост, защото Хюсеин и Бен Ладен бяха смъртни врагове — всеизвестен факт. Петнайсет от всичките деветнайсет похитители на единайсти септември бяха саудитци, но въпреки това американските танкове не са в Риад, а в Багдад!
— Знам, знам. Те отидоха там, за да свалят човека, когото сами бяха издигнали на върха. Но за разлика от саудитците Ирак не притежава част от Америка. Освен това всички „велики“ цивилизации унищожават онези, които се изправят на пътя им. Спомни си за индианците, а ако искаш пример за жестокостта на мюсюлмани към мюсюлмани, погледни кюрдите.
— Защо ми го казваш? Защо ми го казваш сега?!
Отговорът на капитан Джак беше изречен спокойно, но твърдо:
— Защото гневът у теб, който погрешно приемаш за страст, е единственото нещо, което може да унищожи всичко, градено досега. Искам да се концентрираш и да прогониш омразата. Защото тя ще те тласне към ирационално поведение, а аз не търпя такова поведение! Разбра ли какво ти казвам?
Мълчание.
— Разбра ли?
— Да — неохотно промълви Джамила.
— Добре. Планът претърпя известна промяна. Искам да ме слушаш много внимателно. След това започваш да тренираш новата схема, за да я усвоиш до съвършенство. И от сън да те вдигнат, трябва да знаеш какво правиш.
Джамила изслуша новите инструкции и кимна.
— Прав си, че е по-лесно. Така ще отида при семейство Франклин.
— Именно. Но трябва да държим сметка за всичко. Ако на този ден рутината на семейство Франклин претърпи някакви промени — нещо напълно възможно, защото президентите не идват тук всеки ден, — при теб ще се появи човек за помощ. Помниш ли какво трябва да му кажеш?
— „Наближава буря“ — отвърна Джамила. — Макар да съм убедена, че това няма да бъде необходимо.
— Но ако стане необходимо, трябва да бъде направено!
Тази фраза беше изречена настойчиво на арабски.
Тя се поколеба, после вдигна глава.
— А ако бурята наистина дойде?
— Ще направиш това, за което си изпратена тук. А ако случайно те хванат… — Капитан Джак замълча за миг, после добави: — Ще бъдеш възнаградена като фидая…
Джамила вдигна глава към слънцето, което се опитваше да пробие облаците, и на лицето й грейна щастлива усмивка. Никой досега не я беше наричал фидая.
Когато капитан Джак си тръгна, тя продължи да се взира в малкото островче светлина сред облаците.