Бренда Джойс
Пътуване към рая (28)

27

Това наистина бе нелепо, но докато Браг слизаше от коня пред къщата, усещаше как сърцето му ще се пръсне, сякаш току-що бе пробягал маратонското разстояние или бе участвал в продължителна битка. Той прехвърли юздите на коня през коневръза и мълчаливо се заизкачва по стълбите на верандата. Бе подранил доста за сватбата — тя щеше да е чак вдругиден.

Почука на вратата, сякаш бе непознат и зачака. Тя се отвори и лицето на Джон разцъфна в широка усмивка.

— Дерек! Разбойник такъв! Тревожехме се, че няма да успееш да дойдеш! — той сърдечно го потупа по гърба. — Защо стоиш на верандата ми? Да не си мръднал? Виж цветята — добави той гордо.

Естествено Браг бе забелязал красивите лехи с диви цветя още отдалеч. Те бяха насадени покрай очертаната с камъни пътека и около къщата и верандата.

— Това е дело на Миранда — възкликна Джон. — Всъщност тя сама ги засади. Мисля, че сега е отзад в зеленчуковата градина. Заповядай.

Браг го последва вътре, като незабавно забеляза къде се е намесила тя. В дневната имаше не само свежи цветя във вазите, но и пердета на прозорците, а един яркосин килим с рози и лози по края покриваше по-голямата част от пода. Диванът бе изчезнал, но в стаята имаше други мебели — малки масички, канапе, маса за карти и два стола.

— Диванът го претапицират — рече Джон, като посочи към голото място. — Ще ида да доведа Миранда. — Той се завтече навън, като ходеше малко сковано, но вече не използваше бастуна.

Сърцето на Браг се ускори и той се обърна, за да погледне през прозореца. Забеляза, че мебелите на верандата са белосани и снабдени с весели щамповани възглавнички и че освен това има саксии и сандъци с цветя. Той си зададе нелепия въпрос какво ще стане с възглавничките, когато завали дъжд или сняг. Някой трябваше да се сети да ги прибере вътре.

Чу леките й, бягащи стъпки и се обърна, когато тя влетя в стаята, няколко крачки пред годеника си. Изражението на лицето й накара сърцето му да замре. Очите й бяха грейнали от радост и тя се усмихваше щастливо, а страните й бяха поруменели от удоволствие. — Дерек!

За момент очите на Браг го издадоха, като засияха от огромно удоволствие. После внезапно заглуши чувството, което тя бе събудила, като внимаваше да не се издаде и си мислеше, че малката глупачка показва емоциите си прекалено явно и всичко живо може да ги види — тя изглеждаше така, сякаш милее за него. По лицето на Джон си пролича, че той е изумен и поглеждаше ту към годеницата си, ту към най-добрия си приятел, а в очите му се забелязваше, че започва да загрява. Бианка влезе с гръм и трясък.

— Сеньор Браг! — тя се спря, грейнала.

Браг не се бе усмихнал и кимна хладно към Миранда, обзет от непреодолимо желание да я прегърне. Той погледна към Бианка и й отправи замислена, но при все това обезоръжаваща усмивка, която накара лицето й да засияе. Браг погледна нехайно към Миранда и видя, че тя е като поразена, а обидата й прозираше в огромните й, наранени очи и треперещата уста. Изглеждаше готова да заплаче.

— Как ти се отразява семейният живот, Джон? — рече спокойно Браг, като се мразеше, задето й причинява болка.

Джон бе овладял собственото си изражение, но сега изглеждаше мрачен.

— Страхотно — отвърна той кратко. — Сигурно си уморен.

Бианка, погрижи се за нуждите на Дерек.

— Вана, сеньор? Нещо за ядене?

— Чудесно — отвърна Браг. — Вана. В стаята ми.

Тя се усмихна, загледана в очите му с нетърпеливо очакване и погледна към Джон.

— Да ви донеса ли нещо за пиене тук?

— Само ако Миранда иска нещо — рече рязко Джон.

Миранда бе пребледняла, а очите и изглеждаха влажни.

— Не — отвърна сковано тя. — Радвам се, че успя да дойдеш, капитане — промълви тя, като се насили да се усмихне.

— Не бих пропуснал такова нещо — излъга Браг, като му се прииска да е някъде другаде.

— Ако нямаш нищо против — обърна се тя към Джон. — Уморена съм от плевенето.

— Върви, скъпа — рече той.

Браг едва не потръпна при това обръщение и нарочно не я погледна, когато тя се заизкачва по стълбите, вирнала глава с достойнство. Той се надяваше да не я разплаче. Защо тя толкова се зарадва, като го видя, по дяволите?

Джон наля и на двамата по една здравословна доза бренди и те мълчаливо пресушиха чашите си. Той веднага ги напълни отново. Тишината бе напрегната, тежка.

— За вас с Миранда — рече Браг.