Вероника Хол
Девицата и звярът (26)

Глава двадесет и пета

Кам се събуди със странното усещане за топъл дъх върху плътта си. Жена му лежеше в ръцете му, главата й почиваше на широката му гръд, косата й се разливаше по тялото му. Любимата му съпруга.

Колко сладка беше тази нощ! През изминалите часове той бе открил истинското богатство на любовта. Мариса му бе върнала част от самия него, част, която мислеше, че е загубил много отдавна. Като странстващ рицар в поход, тя успешно бе разрушила стените на гордостта му, за да открие вътре мъжа, за да счупи оковите на самотата, обкръжавала го през тези изминали години. Нежният й поглед бе срутил затвора на болката му и го бе накарал да се опълчи срещу демоните, които го преследваха. Кам разбираше, че се бе лутал безцелно — тя му бе показала светлината.

Той я прегърна по-здраво, радвайки се на усещането на меката й гола кожа. С нея всичко бе възможно. Би изпълнил всяка нейна молба, независимо от цената. Заради нейната любов би минал с боси крака през портите на Ада, би изтърпял всяко мъчение или обида, само за да бъде с нея.

С любовта на Мариса той си бе върнал живота, наслаждаваше се на красотата му и приемаше грозотата му. Сякаш се бе родил отново — най-сетне бе открил душата си. Това бе Мариса.

И винаги щеше да остане Мариса.

Мариса чу силното биене на сърцето му до ухото си. Лениво, спокойно доволство я накара да остане там, където си беше, отпусната върху мускулестото му тяло.

Победата не бе само нейна, но и на Камерън. Бе разчитала сърцето му да повярва в любовта й, да я допусне до тайните покои на душата му — така и бе станало.

Мракът и страхът се бяха разпръснали с отминаването на нощта. Мариса се почувства свързана с предците си, които бяха рискували всичко заради любовта, които бяха притежавали достатъчно смелост, за да се борят за мечтите си. Страстната им кръв течеше във вените й, могъща и гореща.

Силата на любовта й към този мъж я развълнува. Някога си бе мислила, че победата се крие в капитулацията. Ленива усмивка се плъзна по устните й. Сега знаеше, че не е така. Взаимната им капитулация бе доказала грешката й.

Мариса извърна глава и устните й потърсиха плътта му. Тя обсипа с целувки широката му гръд, устата й прокара пътека по тялото му. После тя се изви и се излегна до съпруга си, гърди до гърди, лице до лице. Погледна го. Черната превръзка отново бе на мястото си, здраво завързана на главата му. Мариса го бе избавила от притеснението му преди няколко часа, като му я бе върнала. Преди да стори това обаче тя бе взела превръзката в ръка, бе докоснала с връхчетата на пръстите си гладката кожа, която прилепваше до плътта му и я бе поднесла към устните си.

Бе разбрала, че символичната й лечебна целувка не е отишла напразно: в езерно синьото му око бе блеснала единствена сълза.

Тя се приведе към устата му, сякаш да го целуне, сетне промени решението си. Ръцете й се протегнаха, за да потънат в гъстите му коси, и подобно на собственото й котенце, облизващо млякото от паничката си, устните й се разтвориха и тя прекара език от брадичката му до върха на устните му.

Езикът на Камерън също овлажни устните й, вкусвайки сладостта им.

Тя бързо прие негласната покана и разтвори уста.

Сляха се в дълбока, интимна целувка, която ги задъха.

С бързо движение Кам се обърна и привлече Мариса под тялото си. Краката й се разтвориха, за да го приемат, обвиха се около бедрата му… и той проникна дълбоко, сливайки тялото си с нейното във върховен екстаз.

Когато възвърна достатъчно силите си, за да се движи, Мариса стана. Все още дишаше неравномерно, но сърцето й вече забавяше ускорения си ритъм. Колко ограничен и празен би бил животът й, ако не бе изпитала никога тази „малка смърт“. Тя се опита да си представи какво би станало, ако споделяше тялото и сърцето си не с Камерън, а с друг мъж. Картината във въображението й бе мрачна и празна — земята на чувствената пустош.

„Vous et nul autre, скъпи“ — отекна в главата на Мариса. Вие и никой друг. Знаеше, никога няма да обича друг така, както Камерън.

Лявата ръка на Кам се обви около рамото й. Ръцете на Мариса прегърнаха силната му гола ръка, брадичката й се опря на широката му длан.

— Исках да донеса нещо за пиене, милорд. Желаете ли нещо друго?

Кам целуна шията й и промълви:

— Да, мила. Теб.

— Ненаситен си — възпротиви се Мариса.

— Имам да наваксвам години празнота — отвърна той.

— Целия ден ли ще прекараме тук? — попита тя, а в гласа й се усещаше нежеланието да напусне сигурността на спалнята. Тук, в неговите ръце, те бе спокойна и сигурна, обичана и уважавана.

Той въздъхна.

— Колкото и да ми се иска, не мисля, че е разумно.

Мариса сви рамене.

— И аз мисля така — съгласи се тя.

— Да не си мислиш, че наистина искам да оставя това легло? — попита той. — Или да те оставя да се изплъзнеш от ръцете ми? — Устните му прокараха огнена пътека по шията й. Мариса потръпна от удоволствие, затваряйки очи в чувствено очакване. — Ако бяхме сами, щях да те държа в тази стая поне месец.

— Само месец? — възкликна тя.

— По-дълго би било вулгарно — отговори той с иронична тържественост.

— А не подхожда на граф да го смятат за вулгарен, така ли?

— Да, любов моя, така е — отвърна той. — Тъй че трябва да изпълним дълга си и да правим компания на гостите.

— По дяволите дългът! — въздъхна тя.

Кам повдигна русата си вежда.

— Правилно ли чух, скъпа? Моята съпруга да бяга от дълга си?

Мариса се усмихна и извърна глава, за да го погледне.

— Съвсем правилно, любов моя — каза тя и устните им се срещнаха в буйния огън на страстта, заплашваща да ги хвърли отново в пламъците на любовта.

Когато се откъснаха един от друг, Кам й прошепна на шотландски:

— Gradh mo chridhe. — Сетне повтори на английски: — Съкровена моя любов.

Напитката, която Мариса искаше да донесе, бе забравена и двамата се потопиха в нова целувка. Бяха толкова погълнати от страстната си любов, че когато Чарити почука на вратата, дори не я чуха.

Прислужницата изобщо не бе подготвена за гледката, която я очакваше. Господарката й, графиня Деран, съвсем гола, бе в прегръдките на съпруга си, графа, който също нямаше нищо на себе си. Бяха в леглото и се целуваха буйно. От изненада Чарити изпусна подноса и ги стресна.

— О, моля да ме извините, миледи — каза тя и се наведе, за да събере парчетата от счупените съдове. Лицето й бе почервеняло от притеснение. — Нямах представа, че ще спите тук… — Тя замълча, лицето й почервеня още повече. — Искам да кажа, че графът… — Думите й секнаха, тя вдигна глава, сетне пак бързо я наведе, смъкна бялата си престилка и започна да бърше разлятото кафе. — Да ви донеса ли друго кафе?

Усмихната, Мариса отвърна:

— Да. А също и вода, за да се изкъпя.

— Както наредите, миледи.

Чарити вдигна сребърния поднос и със сведени очи напусна стаята.

Щом Чарити затвори вратата, Мариса избухна в кикот.

— О, Камерън, опасявам се, че я шокирахме.

— В такъв случай — каза Кам, намествайки Мариса в скута си, — ще й се наложи да свикне с това да бъде шокирана. Защото отсега нататък ще спим заедно.

Дългите му, ловки пръсти омагьосваха тялото й и я караха да потръпва. Отдадена на чудесните му докосвания, Мариса забрави и за Чарити, и за всичко останало.

 

 

Браяна никога не бе мислила, че може да бъде толкова щастлива. До нея спеше мъжът, който й бе показал чудесата на любовта. Тя се вслуша в равномерното дишане на Джейми — гледаше го, сякаш очакваше да изчезне всеки момент.

После стана от леглото и наметна робата си. Отвори един от прозорците, наслаждавайки се на свежия въздух и на аромата на разцъфналите цветя. Почудата й я караше да изглежда като дете. През новия й поглед всичко беше различно, защото в живота й бе влязъл Джейми.

Щеше отново да живее. И да сподели любовта му. Погледна през рамо и видя, че мъжът, който изпълваше мислите й се събужда.

— Джейми — повика го тя, — ела тук, любов моя.

Джейми се събуди окончателно от веселия глас на любимата си. Отметна одеялото и навлече брича и ризата си. Кафявите му очи се впиха в жената, застанала пред отворения прозорец. Обожаваше я. И в най-бурните си фантазии не си бе представял невероятната наслада от споделената си любов.

— Не е ли най-прелестното утро, което си виждал? — попита го Браяна и протегна ръка към неговата. Златистокафявите й очи блестяха като кехлибар.

— Дори да завали и да стане потоп — каза той и я целуна по шията, — нямам нищо против, щом те имам.

— О, сигурен ли си, че във вените ти не може да се открие дори и капка ирландска кръв? — попита го Браяна. — Думите ти говорят за противното.

— Не, това е самата истина — отвърна Джейми.

— Няма значение, защото денят наистина е подходящ за възхвала на Бога. Той ме обсипа с много дарове.

— И мен също — съгласи се Джейми. — Сега не си ли доволна, че не ти позволих да се върнеш в Ирландия?

Браяна кимна и каза меко:

— Мислех си, че пълното щастие е завинаги загубено за мен. Че единственото, което мога да очаквам и което съм заслужила е мрак.

— Глупости — увери я Джейми, — заслужаваш цялата Божия благодат.

Браяна продължи изповедта си:

— Бях решила да се върна у дома и да вляза в манастир. Там щях да имам време за размисъл и щях да намеря покой. — Тя поднесе ръцете му към устните си. — Но Бог пожела да дойдеш при мен.

— Бог и братовчедка ти — каза усмихнат Джейми.

— Братовчедка ми? Какво общо има Мариса с това?

— Тя ми каза, че ако не искам да загубя онова, което ценя над всичко друго, трябва да побързам да дойда в стаята ти.

— Наистина ли?

— Да, писмото й беше изключително убедително.

— В такъв случай трябва да благодаря на нея.

Джейми я погали по косата и я прегърна през кръста.

— Наистина ли си благодарна?

— Повече, отколкото можеш да си представиш! — Тя се притисна към него.

— И ще се омъжиш за мен?

— Нищо не би ми доставило по-голяма радост, отколкото това да стана твоя жена — призна откровено тя.

— Значи всичко е уредено? — попита с надежда Джейми.

— Ще се омъжа по моята вяра — добави Браяна.

— Щом мога да се венчая за теб — заяви Джейми, — ще го направя както, когато и където поискаш. В Англия или в Ирландия, със свещеник или без, когато искаш.

— Няма да отлагаме, Джейми. Искам да стана твоя жена колкото е възможно по-скоро. — Браяна знаеше, че нарушава традиционната година на траур. Но не можеше без Джейми, не можеше да продължава да лицемерничи. Донал бе мъртъв. Господ й бе пратил Джейми и тя не можеше да прахосва любовта си, заради фалшивото благоприличие.

— Тогава нека говоря с графинята и да видим как могат да се ускорят нещата. — Джейми нежно я целуна по устните и си тръгна.

 

 

Мариса седеше в градината и се наслаждаваше на топлия ветрец. Наблизо бе Елзбет, дъщерята на Камерън, която си играеше с Лайънхарт. Слънцето огряваше красивите руси коси на малкото момиченце. „Какво чудесно дете!“ — помисли си Мариса.

Докосна стомаха си с длан. Дали бе възможно друго дете на Камерън да расте в нея в момента? Братче на Елзбет? Или може би сестриче, със същия цвят на косата? Тази сутрин бе отправила специална молитва, любовта от миналата нощ да й донесе нова награда. Детето, заченато от такава страст, сигурно би трябвало да е двойно благословено.

— Мога ли да говоря с вас, миледи?

Мариса извърна глава и видя Джейми Ковингтън. Обикновено флегматичното му лице бе загрижено. Тя се запита дали е успял навреме да попречи на братовчедка й да извърши постъпката, за която Мариса бе сигурна, че е фатална грешка.

— Разбира се, Джейми — каза усмихната тя. — Елате, седнете до мен.

Джейми се приближи до дървената пейка в розовата беседка, седна и загледа детето.

— Това е Елзбет, нали?

— Да, дъщерята на Камерън — отвърна Мариса и добави гордо: — А вече и моя.

— Радвам се за приятеля си, че можете така лесно да приемете незаконороденото му дете. Малко жени биха го направили.

— Елзбет не е виновна за раждането си. Тя е плът от плътта на съпруга ми и затова ми е много скъпа.

— Обичате го, нали?

Мариса се усмихна и очите й заблестяха от дълбочината на чувствата й.

— Много.

— Камерън го заслужава — рече Джейми. — Вие сте смела и имате голямо сърце, графиньо. Две качества, без които не може да се обича мъж като приятеля ми Камерън.

Мариса се изчерви от комплимента на Джейми.

— Благодаря ви за добрите думи — рече тя, — но нещо ми подсказва, че имате друга причина да ме потърсите днес.

— Точно така, миледи — съобщи й Джейми. — Искам да се оженя за братовчедка ви, лейди Браяна. — Той замълча, давайки й възможност да осъзнае значението на думите му. — От вчерашната ви предупредителна бележка, за която ви благодаря извънредно много, заключавам, че одобрявате нашия брак.

— С цялото си сърце, щом братовчедка ми е щастлива.

— В такъв случай ще повикаме свещеник да ни венчае без отлагане.

— Искате да се ожените тук, във Фиц Хол?

— Да, ако не възразявате.

— Съпругът ми и аз бихме били много щастливи да ви организираме сватба, която да съперничи дори и на венчавките в кралския двор.

— Мисля, че бихме предпочели нещо много по-скромно.

Мариса кимна.

— Навярно така ще е най-добре — съгласи се тя. — Ще изпратя някой прислужник в Рос-он-Ус да намери свещеник.

Джейми стана, пое ръката й и я поднесе към устата си.

— Благодаря ви от името на моята годеница и от мое име, миледи.

— Казвам се Мариса — напомни му тя. — Щом скоро ще се сродяваме, трябва да се обръщате към мен по име. Повторете, настоявам.

— А когато тя настоява — обади се един дълбок глас зад тях, — смятам, че никой не би могъл да й устои.

— Камерън — каза Мариса, изричайки името му като благослов.

Камерън се приближи до тях и седна на току-що освободеното от Джейми място. Целуна Мариса по бузата, вдиша дълбоко аромата на парфюма й. Спомни си мириса на кожата й, останал по завивките, върху които бяха правили любов. Слабините го заболяха от желание. Чувстваше се като жаден човек, който никога няма да се насити. Само един живот не би бил достатъчен да й покаже колко много я обича.

Подобни мисли се въртяха и в главата на Мариса.

Искаше да сподели с Камерън живота и отвъдното. Бе се подготвила да жертва собственото си щастие заради сигурността на наследството си, заради верността на семейството си към монарха. Сега, тя вече знаеше, щеше да жертва всичко, заради съпруга си. Любовта, която бе почувствала към този мъж, ставаше все по-дълбока и по-истинска.

Мълчаливо гледаше как Джейми се отдалечава. Елзбет, с котето в малките си ръчички се приближи, за да се присъедини към баща си и втората си майка и помоли Кам да я вдигне на ръце заедно с котето. Камерън се съгласи. Мариса видя лекото колебание преди съпругът й да вземе детето и да го сложи в скута си. На Кам все още му бе трудно да повярва, че Мариса го разбира. Защото прекалено дълго бе претеглял всяко решение — заради болката, която би могло да му донесе предателството.

Мариса се закле, че любовта й ще бъде лечебният мехлем, от който имаше нужда Кам. Щеше да изличи цялото страдание, което бе изпитал, като му покаже, че вече не е сам на света. Тя бе редом с него, сега и завинаги. Обичаше го и заедно щяха да устоят на всичко, докато пазеха вярата в своята любов.

 

 

Ангъс бе застанал до сина си. Камерън нареждаше на коняря да изведе няколко коня, за да ги огледа.

— Жена ми възнамерява да кръстоса жребците с кобилите, които докара от Ирландия — поясни Кам на баща си, когато доведоха двата бели жребеца от конюшнята и даде на животните от една ябълка. — Съвършени са — рече той гордо, поемайки юздата на Ромул от коняря. Хвана се за гривата на жребеца, качи се на гърба му, дръпна юздите и изправи коня на задните му крака. Мъжът и животното се разбираха отлично помежду си.

Кам слезе от жребеца, потупа го по хълбока и пусна юздите.

— Съпругата ти разбира от коне — заключи Ангъс, като разгледа три от ирландските кобили.

— Така е — съгласи се Кам.

— Твоята графиня е рядко красива, сине — жизнерадостно призна Ангъс. — Когато кралят те извика си помислих, че те е оженил за някоя млечнобяла англичанка, по-студена от гърдите на вещица. — Ангъс поглади гъстата си брада и се засмя. — Обаче сега нямам нищо против да ти призная, че съм сбъркал.

Кам също се разсмя.

— Чарлз Стюарт ми даде едно от най-скъпоценните английски съкровища, татко. Не мога да си представя живота без нея. — Кам се загледа в минаващите покрай тях млекарки с пълни догоре ведра в ръцете. Отиваха към кухнята. Фриволна усмивка се появи в ъгълчетата на устата му. В богатото си въображение видя Мариса в медната вана, пълна с прясно мляко. Ваната, разбира се, би трябвало да е достатъчно голяма за двама.

Бе толкова погълнат от фантазиите си, че не видя пронизващия поглед, който хвърли към него едната от млекарките, нито пък злобната усмивка на устните й.