Вероника Хол
Девицата и звярът (21)

Глава двадесета

— Какво искаш да кажеш с това „Бюканън е все още жив“? — истерично попита Фейт.

Роджър Хартуел извърна очи към тавана. Тази кучка бе толкова тъпа, колкото и разпусната!

— В двора се говори само за покушението срещу граф и графиня Деран и за това как той осуетил грабежа, като се справил и с двамата разбойници. Изглежда, че шотландецът за пореден път провали нашите планове. Това копеле има дяволски късмет.

Фейт осъзна, че идиотът Хартуел се е провалил отново.

— Тъй като е в центъра на вниманието, мисля, че е по-добре да изчакаме, преди да ударим отново.

— Уплашен си — каза презрително тя.

Хартуел я сграбчи за китката и я стисна грубо.

— Не съм глупак, госпожо Белами — каза той през стиснатите си зъби. — Кралят изпрати неколцина от личните си стражи да се уверят, че Бюканън и жена му са пристигнали невредими. Би било безумие да рискуваме сега с друго покушение. След няколко месеца, когато…

— Няколко месеца? — възкликна Фейт. — Хората на Джейми Ковингтън вече започнаха да разследват случая. Бях принудена да сменя адреса си от страх, че ще ме разкрият.

— В такъв случай ти предлагам да напуснеш Лондон.

— С какво? — Фейт никога не би признала пред това гнусно създание, че предвидливо е спестила значителна сума. Това щеше да остане нейна тайна.

Хартуел наля в чашата си малко малвазия. Влажната мрачна атмосфера на пристанищната таверна подхождаше на целите им.

— Предлагам да си намериш жертва, която да заплати пътя ти, мила — каза той и пусна ръката й. — Имам да решавам мои си проблеми.

„Алчна, некадърна свиня!“ — помисли си тя.

— И не си позволявай повече да ме заплашваш — каза той, докосвайки с тлъстия си пръст бузата й. — Ще ти дам препоръчително писмо. Не мисля, че си особено прозорлива в това отношение, мила — продължи той снизходително. — Но не смей да ме обвиняваш, както и аз не смея, защото и двамата имаме твърде много за губене. Особено ти… ако Бюканън някога те открие жива. — Той й се усмихна, показвайки пожълтелите си зъби. — Не се свързвай с мен, ако няма нещо спешно. А сега — Хартуел се изправи, — трябва да вървя, вече закъснявам. Довечера в двореца ще има фантастичен бал с маски. О! — въздъхна той драматично, — ужасно е тежко с всичките тези вечери и балове в чест на нашата нова кралица. Ще вземе да се окаже, че нашият крал си е избрал упорита гълъбица за голям ужас на кралската курва Касълмейн.

Фейт го изпрати с поглед. Вече бе спала с един от младите му лакеи, момче с лице на сводник, и бе получила известна информация, която Хартуел мислеше, че не й е известна. Изглежда, че бе изоставил или засега поне отложил плановете да се ожени за наследницата на Фицджералд и вместо това възнамеряваше да се венчае за застаряващата дъщеря на един проспериращ овцевъд. Фейт не се съмняваше, че жената не ще има дълъг живот след сватбата — толкова алчен за пари бе Хартуел.

Знаеше и че той е способен да я предаде на кралското правосъдие. Снощи бе видяла ясно това в очите му. Тъй че трябваше да измисли свой собствен план. Хартуел не струваше нищо — също като безполезния си член, не бе способен да освободи нито себе си, нито нея от заплахата, наречена Камерън Бюканън.

Побиха я тръпки. Не можеше да поеме риска проклетият шотландец да открие местонахождението й, нито пък Хартуел да я използва като разменна монета, за да спаси самия себе си.

Стигна до извода, че трябва да се избави и от Хартуел, и от Бюканън незабавно. С крайчеца на окото си наблюдаваше лудориите на новопристигналите моряци, опитващи се да спечелят благоволението на дебелата келнерка. Тя ги разиграваше, опитвайки се да хване на въдицата мъжа с най-пълна кесия. Моряците се оглеждаха отчаяно да забършат каквото и да било, стига да е от женски пол — всички, с изключение на мълчаливия мъж, който пиеше сам на една маса. По дрехите му можеше да се съди, че също е моряк. Фейт придърпа качулката над лицето си и излезе от таверната.

Тръгна по тъмните улички, стиснала малкия си пистолет и скоро стигна невредима до новонаетата си къща. Затвори вратата и въздъхна облекчено. Лесно щеше да намери мъж, който да убие Хартуел. Бюканън бе по-опасен, но тя не можеше повече да се надява на никого, освен на самата себе си. Работата трябваше да се свърши веднъж завинаги. Смъртта на Бюканън щеше да я освободи и от страховете, и от спомените й.

 

 

Фейт Белами беше бясна, макар и да скри това от мъжа, който лежеше до нея и дишаше тежко. Допреди миг бе кокетна и мила, защото знаеше, че няма да й отнеме много време. Няколко изсумтявания и един-два тласъка бе всичко, от което той щеше да се нуждае, за да получи удоволствието си. Дори не й се наложи да се съблича, толкова много бързаше този глупак.

Затвори очи и се престори, че се наслаждава на неумението на партньора си. Той щеше да очаква няколко въздишки, тъй че тя бе задължена да му даде най-доброто, на което бе способна. Той далеч не бе най-яркия от мъжете, а тя търсеше точно това. Грижливо бе изработила първата им „случайна“ среща, след като го бе наблюдавала да идва и да си отива от местната таверна. Бе изиграла ролята на овдовяла дама, манипулираше го толкова умело, че той не бе имал никакъв шанс, след като се бе спряла на него.

Бе му харесало да играе ролята на услужлив кавалер, който помага на дама, изпаднала в беда. „Изкълченият“ й глезен свърши добра работа и привлече вниманието му. Нежното й потрепване от болка, смелата й решителност да продължи и да се върне в дома си въпреки навяхването го спечелиха. Прегърнал я през кръста с мускулестата си ръка, той й помогна да стигне до скромния си дом. Тя му бе толкова благодарна, че го покани, за да изрази признателността си.

Планът й бе прост. Тя щеше да му разказва малко по малко тъжната си история, привързвайки го все по-силно към себе си, за да не може той да узнае кога ще го хване в капана си. Тази вечер, когато се бе разплакала, след като му разказа подробностите за ужасното положение, в което се намирала, той ужасно се възмути, че чудесна жена като нея трябвало да понесе толкова нещастия.

Фейт би искала да може да се изчервява от момински свян, докато разказва историята си, но никога не се бе изчервявала, а и не бе нито свенлива, нито мома — това просто бе извън ограничения й репертоар. Вместо това сведе клепки и взе да стиска ръце в скута си, излъга го, че любимият й съпруг бил убит от могъщ мъж, който я желаел. Всичко се случило, когато отблъснала онзи мъж.

— Той искаше да ме направи своя любовница и аз, разбира се, отказах на това долно предложение. — Тя спря, за да постигне драматичен ефект. — Обичах съпруга си.

Все пак успя да подсмръкне, сякаш сдържа сълзите си.

— След два дни съпругът ми бе нападнат от разбойници, които обраха малкото ни пари. Същата нощ онова мръсно чудовище дойде в дома ми и настояваше, че щом мъжа ми го няма, ще имам нужда от закрилник. Зашлевих му шамар — каза тя убедително, — но нямаше полза. Той бе по-силен от мен.

— И ви изнасили?

Тя успя да потръпне.

— Моля ви, не ме карайте да говоря за това. Толкова ме е срам… — Тя стана, обърна се с гръб към него и допря кърпичка до сухите си очи. Дали пък навремето не бе трябвало да стане актриса?

Когато реши, че е изминало достатъчно време, Фейт продължи:

— Връща се отново и отново. Независимо колко често се местя, за да избягам от него, той винаги ме открива и се страхувам, че ще полудея. Разполагам със съвсем скромно състояние, което спечелих от работата си като шивачка, достатъчно да плащам наема си и да си купувам евтина храна. О — простена тя, — какво не бих дала този мъж да изчезне от живота ми!

Той отговори сякаш следваше ролята си: приближи се до нея, прегърна я и обърна лицето й към себе си. Целуна я и й прошепна, че ще й помогне.

— Ти си толкова добър, толкова мил — каза Фейт, щастлива, че планът й действа. — Как бих могла да ти се отблагодаря…

— Позволи ми да те любя — умоляваше я отчаяно той.

— Да — съгласи се тя, сякаш преодолявайки някаква забрана и го остави да я повали на дъсчения под.

Всичко свърши за няколко минути. И този моряк се мислеше за мъж над мъжете, за любовник над любовниците! Тя сподави прозявката си, докато той мачкаше тялото й. Щом се отървеше от него, щеше да вземе нещата в свои ръце и да си намери някаква утеха, защото бързото му съвкупление не я развълнува. Сега, докато той си почиваше, тя вече можеше да поработи върху него.

— Никога не съм знаела, че може да е толкова чудесно — каза тя и пое дълбоко дъх, сигурна, че той ще приеме лъжата й за истина.

Тъп задник! Каква самодоволна усмивка!

— Каза, че ще ми помогнеш — рече тя и го погледна невинно, сякаш забравила, че ризата и фустата й са набрани чак до шията й. — Той няма да ме остави на мира, докато е жив.

— Искаш да го убия ли? — попита морякът и посегна към бедрата й.

— Това е единствения начин — каза тя и погали мръсната му ленена риза. — Иначе ще трябва аз да се убия, за да сложа край на това унижение. Не мога да издържам повече!

— Тогава остави това на мен, Джейн — заяви той и премести ръката си по-нагоре.

— О, Титъс! — промълви Фейт и го възнагради със страстна целувка, доволна, че се бе сетила да му каже фалшиво име, защото каквато и беда да се случеше, той щеше да я познава само като Джейн Рейнолдс. — Ти наистина си прекрасен човек.

После посегна и върна малкия му отпуснат член към живот.

— Помогни ми да забравя злините му — помоли го тя.

Единственото, което искаше Титъс, бе да й се подчини.

 

 

Две седмици след срещата си с Хартуел, Фейт бе готова да започне изпълнението на плана си. Титъс Филдинг бе неин доброволен съучастник: смяташе, че спасява една бедна вдовица от злия й мъчител и изобщо не разбираше, че е въвлечен в интрига от една бивша куртизанка — жена, отдавна опитна в изкуството да управлява мъжете.

Тя му бе обещала, че ще обмисли предложението му за брак и ново начало в колониите. Следващото му плаване бе до Вирджиния. Там можели да купят евтино земя, пък и щели да оставят миналото зад гърба си.

Фейт мислено се засмя. Никога нямаше да напусне Англия, заради смрадливите колонии. Присви рамене, докато пишеше бележката до Хартуел, с която го вкарваше в клопката — Титъс Филдинг не биваше да знае това. Запечата писмото и въздъхна облекчено. Е, щяха да й липсват парите на Хартуел, както и информацията, която той можеше да й осигури, но в края на краищата човек трябва да гледа интереса си. А Фейт Белами винаги бе била много добра в това отношение.

 

 

На Хартуел му бе омръзнало да чака тази глупава курва. В писмото си го молеше да се срещнат в пристанищната таверна, защото имала важна информация за Бюканън. Е, тази среща трябваше да се състои преди часове. Къде по дяволите беше тази кучка? Той извади джобния си часовник и го погледна. Възнамеряваше да даде още само десет минути и да си тръгне. Каквото и да имаше да му съобщава, щеше да й се наложи да изчака завръщането му от сватбеното пътешествие. Макар че момичето, за което предстоеше да се ожени, щеше да увеличи състоянието му съвсем малко, той се нуждаеше от зестрата й, защото бе останал почти без пари. Освен това бракът нямаше да е много дълъг.

Титъс Филдинг се криеше в тъмнината до таверната, стиснал здраво пистолета. Дланите му се потяха. Никога досега не бе убивал човек — поне не хладнокръвно.

За да прогони тревожните си мисли, той насочи вниманието си към жената, заради която извършваше това. Не можеше да повярва в късмета си, не можеше да повярва, че съдбата му е дала жена като Джейн Рейнолдс. Бе попаднал в плен на магията й още щом се бе изпречила на пътя му онази първа вечер. Тя го бе накарала да разбере, че като й помага, поправя огромното злодеяние, извършено спрямо нея и съпруга й. Това бе справедливост, единствено справедливост — така му беше казала тя.

Титъс чакаше мъжа, който трябваше да излезе от таверната.

Време беше това копеле да плати за престъпленията си.

 

 

Фейт си наля чаша бренди и го изпи бавно, като се усмихваше все по-доволно. След тази вечер един от проблемите й щеше да бъде решен, ликвидиран изцяло. Оставаше само още един — Камерън Бюканън, този страхотен рус жребец. Човекът, чието тяло никога нямаше да забрави, а бе направила така, че да не я забрави и той.

„Тъпо шотландско копеле!“ — крещеше тя наум. Ах, ако Бюканън нямаше толкова силна воля! Щеше да й каже това, което искаше да научи. Но не го бе направил и я бе принудил да действа.

В дома й бе топло. Тя мразеше нощния въздух, особено гадните миризми, които се носеха в тази част на Лондон и затова всичките й прозорци бяха плътно затворени. Това със сигурност не бе красивия дом на Деран. Тя го бе посетила предишния ден, разпитвайки за графиня Деран… Облечен в ливрея лакей я погледна отвисоко и й съобщи, че графинята не си е у дома и ще отсъства няколко месеца. Фейт прехапа езика си и се усмихна сладко на лакея, настоявайки, че графинята щяла да иска да научи за благотворителната й дейност и грижите й за сираците. Слугата повтори, че графинята отсъства. Фейт попита дали може да изпрати на лейди Деран писмо, в което да й съобщи новините. Слугата каза, че в този момент графинята със сигурност е в имението си Фиц Хол в долината на Ус. Било вероятно писмото да я намери там. Фейт му благодари по възможно най-превзетия начин и си тръгна, потривайки радостно ръце.

А където бе отишла графинята, там би трябвало да бъде и графът.

Тя погледна малкия си часовник и се подготви да изкаже признателността си към моряка. Малкото легло вече бе оправено. Чаршафите бяха парфюмирани, тъй че миризмата на Титъс нямаше да дразни носа й. Тя отпусна робата си и леко напудри зърната на гърдите си.

Чу плахото почукване на вратата, завъртя се и слезе да отвори.

— Направи ли го? — попита тя, опитвайки се да скрие вълнението в гласа си.

Титъс кимна и влезе.

— Значи най-сетне съм свободна! — възкликна тя.

— Той повече няма да те безпокои, Джейн — каза доволно Титъс.

— Сигурен ли си?

— Човек с куршум в тялото и на дъното на Темза не може да ти направи нищо лошо. — Той се отпусна на стола. — Доказах, че любовта ми към теб е истинска.

Усмивката на Фейт изразяваше искрено — и злорадо — удовлетворение.

— О, мили мой! — промълви тя. — Нека докажа и моята любов.

Хвана го за ръката и го поведе нагоре по стълбите към спалнята си. На малката чамова масичка ги очакваха бутилка бренди и две чаши. Фейт му наля догоре, после вдигна своята чаша.

— За новия ни живот!

Титъс гаврътна силното питие.

— Да, прелестна моя, за новия ни живот, далеч от горчивите спомени.

И подложи чашата си за още.

Фейт свали робата си и застана гола пред него.

— Нека ти докажа и моята любов, скъпи Титъс — рече тя, отпусна се на леглото и разтвори крака. Малко време щеше да му трябва, за да съблече дрехите си и да се качи върху нея. Ако се престореше на заспала, той навярно щеше да си тръгне рано.

Титъс легна върху нея и потъна в плътта й колкото можеше по-бързо, за да изтрие всички останали съмнения.

Фейт затвори очи и започна да издава съответните звуци, копнеейки на мястото на Титъс Филдинг да е Камерън Бюканън, който бе яздил между краката й с мощното си оръжие, като се бе потапял и изплувал от тялото й. Той знаеше как да го прави. А единственото, което този урод тук успяваше да направи, преди да се отпусне отгоре й изтощен, бяха само няколко изсумтявания и един-два тласъка.

Само след няколко мига той захърка отвратително. Фейт се изплъзна изпод тялото му. Титъс никога вече нямаше дори да я зърне.

Тя го изгледа презрително, наля си още една чаша бренди и я вдигна в безгласна наздравица: „За Камерън Бюканън, звяра, който създадох аз, звяра, който ще унищожа!“.