Лей Грийнууд
Айрис (21)

Глава двадесет и първа

Не искаше да живее повече!

Спомни си как се бе държала, какво бе говорила, и се надяваше никога повече да не се срещне с хората, които бе познавала досега. Особено Монти. Не искаше никога повече да се вижда с Монти.

— Не разбирам. Сигурна съм, че б-баща ми — не можа да произнесе спокойно тази дума — не би разкрил това на никого.

— Твоят старец се е опитал да изнуди Ричмонд. Казал, че ще разкрие истината на всички в Остин и Сан Антонио, ако Ричмонд не му плати двайсет хиляди долара. Хелън била склонна да накара съпруга си да плати, но Монти я отървал от изнудвача. Никой не можа да разбере защо го е направил, особено след като Хелън започна да флиртува с Джордж.

— Не ти вярвам — изкрещя младото момиче. Всяка дума й причиняваше непоносима болка и тя залитна. — Ти ме лъжеш! Защо? Какво искаш да постигнеш?

Нито едно от тези неща не можеше да бъде истина! Всичко бе толкова отвратително.

— Не си ли чувала за онзи бой в Мексико, когато Монти е убил един човек?

О, господи! Монти е убил баща й, за да не позволи да разкаже на всички, че тя е копеле! А през последните два месеца тя го бе обвинявала в какви ли не незначителни прегрешения. И то след като той бе рискувал живота си, за да защити честта й.

Струваше й се, че ще потъне в земята от срам.

Какво ли си мисли за нея Монти? В неговите очи тя беше една разглезена и повърхностна жена, която иска само да задоволи капризите си. Тя му бе казала, че иска да се омъжи за някого, който ще бъде безумно влюбен в нея и ще изпълнява всичките й желания. Той бе чул как бе казала на Карлос, че иска голяма къща, красиви дрехи и забавления — всичко това, което една глупава, празноглава жена предпочита пред почтеността, моралната закрила и мъжеството. Сама си беше виновна.

А и онази нощ във вигвама! Тя бе искала Монти да я люби.

Всъщност сама го бе помолила за това. Младото момиче потръпна при този спомен. Навярно той бе решил, че тя е готова на всичко, дори и да се опозори, само и само да постигне целта си. Майка й и баща й бяха постъпили по същия начин. Защо тя трябваше да бъде по-различна?

Девойката горчиво въздъхна, обърна коня си и препусна напред. Не спря, преди да достигне канадските тополи и храстите, разпръснати край потока. Скочи от коня и започна да се разхожда като замаяна сред дърветата. Политна и се подпря на едно дърво, за да не се строполи на земята.

Сякаш целият й живот се срути пред очите й. Тя беше просто една мошеничка, лъжкиня като всички пияници и скитници, които бе срещала. Не беше нещо по-добро от онези невежи мексикански слуги, които майка й винаги бе презирала. Не само че бе копеле, но и дъщеря на един изнудвач.

И Монти е знаел всичко това!

Отново й прилоша и стомахът й се сви на топка. Никога досега не бе падала толкова ниско и не можеше да си представи как отново ще го погледне в очите.

Най-после конвулсиите престанаха да разтърсват тялото й и тя се изправи. Конят й бе изчезнал. Младото момиче тръгна бавно към лагера, но забеляза Бети и Тайлър, които приготвяха обяда, и само мисълта да застане лице в лице с тях я ужаси. Не можеше да се върне в лагера. Ако досега всички я избягваха, сега щяха открито да я презират. Препъвайки се, Айрис се завтече към конете. Като обезумяла се спусна към първия кон и се метна на седлото.

— Не трябва да яздиш Джон Хенри — извика Зак. — Това е един от конете на Монти. — Момчето удари главата си, докато изскачаше изпод фургона с провизиите, и изруга.

Айрис скочи от коня, тъй като се уплаши, че братът на Монти ще се нахвърли върху нея. Избра един петнист кон, който беше прекалено дребен и грозен, за да принадлежи на братята Рандолф. Хвана го здраво за гривата и се метна на гърба му. Насочи се към въжето и смушка коня в ребрата. Конят се стрелна напред, прескочи ниското въже и препусна в галоп.

 

 

Монти бе радостен. Оставаха само два дни път до Додж. Най-тежката част от пътуването бе вече зад гърба им. Беше се разплатил с команчите и ги бе изпратил обратно в индианското селище, натоварени с достатъчно месо за зимата. Тъй като Додж имаше славата на град, в който никой не зачита законите, Монти възнамеряваше да изминат още двайсетина километра на запад. Затова бе изпратил напред Хен и Соления със задачата да наемат нови каубои и да купят достатъчно храна, за да стигнат до Огалала.

Обаче веселото му настроение всъщност се дължеше на съвсем друга причина.

Най-после бе престанал да се колебае. Бе решил, че е прекалено глупаво да избягва срещите с Айрис. Нямаше друг изход. Дори подозираше, че е влюбен в нея. Тази неочаквана мисъл го изплаши до смърт и едновременно с това го изпълни с решителност. Все още не знаеше какво трябва да очаква от живота, ала бе уверен, че не иска да живее без Айрис. И сега нямаше търпение да я види час по-скоро.

— Не ти ли каза къде заминава? — попита той. За негова изненада Айрис бе напуснала лагера. Колко пъти я бе предупреждавал да не тръгва никъде сама из тези пусти и опасни равнини.

— Нищо не ми каза — отвърна Зак, като внимаваше да не се приближава прекалено до брат си, особено когато е така побеснял от ярост.

— Това не е типично за нея.

— Не мога с нищо да ти помогна. Само се метна на петнистия кон и се втурна напред като подгонена от пантера.

— А имаш ли представа накъде може да е тръгнала? — обърна се Монти към Бети Крейн.

— Не. Стори ми се, че е разстроена, но не ми каза нищо.

— Ти знаеш ли защо? — Монти погледна към Тайлър.

— Не е било заради Хен — отвърна брат му. — Той не би направил нищо лошо.

— Знам. — Независимо какво бе казал Хен пред него, Монти бе уверен, че брат му няма да каже нито дума пред никой друг.

— Индианците наблизо ли са? — разтревожено попита младата жена. — Аз дойдох от онази посока.

— Ние напуснахме земите на индианците. Преди колко време замина?

— Не много отдавна — отвърна Зак.

Монти изглеждаше доста притеснен.

— Ако не се върне до обед, ще отида да я потърся — рече той. Всички се втренчиха в него.

— Не можеш да направиш това. — Зак изгледа брат си, сякаш бе полудял. — Ти си най-опитният сред нас и отговаряш за всичко.

— Не можем да я оставим сама — възрази Монти. — Вие познавате Айрис. Ако е тръгнала към Додж, може да сбърка посоката и да навлезе в земите на индианците. Може да я нападнат и да я убият.

— Предполагам, че скоро ще се върне — намеси се Тайлър. — Може да не се ориентира добре, но тя е разумно момиче.

— Като пристигнем в Денвър, май ще трябва да си купиш очила — подхвърли Зак към Тайлър.

— Нямам нужда от очила.

— Трябват ти, щом казваш, че Айрис е разумно момиче.

Монти дори не се опита да прикрие гнева и тревогата си. Обикаляше като бесен от лагерния огън до конете и обратно. Ругаеше, без да спре. Никога не го бяха виждали толкова ядосан. Тайлър не му обръщаше никакво внимание. Бети го наблюдаваше с безпокойство. Зак гледаше да стои по-настрана от брат си. Никой не посмя да го заговори.

Младият мъж не знаеше какво да прави. Трябваше да намери Айрис. Но ако го направеше, щеше да пренебрегне задълженията си. Трябваше да избере едно от двете.

Нямаше време да изпрати някого да доведе Хен и Соления от Додж, а другите не бяха достатъчно опитни, за да им повери стадото. В този миг дори съжали, че бе изгонил Франк.

Сега можеш да разбереш колко си увлечен. Хен каза, че тази жена ще те погуби. Защо не изпратиш някой друг да я търси? Защо не изпратиш Карлос?

Ала не можеше да стои спокойно в лагера, без да знае какво се е случило с Айрис. Можеше да минат няколко дни, преди да я открият.

Какво ли я бе накарало да тръгне така внезапно? Айрис бе много своенравна девойка, но досега не бе вършила глупости. Знаеше какви опасности крие прерията. Ала от това съвсем не му ставаше по-леко. Каквото и да я бе накарало да тръгне, явно е било доста сериозно.

Усещаше, че се върти в омагьосан кръг. Трябваше да тръгне да я търси, а не можеше да остави стадото без надзор. Младият мъж отново изруга и закрачи още по-бързо.

После внезапно спря. Нямаше какво да решава. Всъщност от самото начало знаеше, че няма да се сдържи и ще се втурне по следите й. Защо тогава изгуби толкова време да обмисля решението си!

Почувства се, сякаш камък падна от плещите му. После внезапно си спомни думите на Роуз, и от тях му олекна още повече: „Всеки мъж може да се справи, когато лесно може да се намери изход от положението. Въпросът е как да намери изход от някоя наистина трудна ситуация“. Е, ето че бе настъпил такъв труден момент, може би дори най-трудният в неговия живот, но за него имаше само един изход. И щом той можеше да се справя със стадото, навярно и останалите ще могат да го заместят, макар и само за няколко дни.

След като взе решение, младият мъж се успокои и се отправи към Тайлър, за да му съобщи, че е повишен от готвач във водач на стадото.

— Но аз не съм молил за такова нещо — възрази брат му. — Аз съм тръгнал като готвач и нямам намерение да поемам отговорността за това пътуване.

— Нека аз да бъда водач — помоли се Зак. — Аз мога да се справя.

— Карлос ще ти помага — продължи Монти към Тайлър, без да обръща внимание на Зак. — Айрис ми каза, че ще му даде половината от стадото си.

Няколко погледа, изпълнени с любопитство и интерес, се насочиха към Карлос. Тайлър не обърна внимание на Карлос и остро изгледа брат си:

— Няма защо да правиш това и сам го знаеш.

— Карлос може да отговаря за стадото — намеси се Джо.

Монти студено го изгледа:

— За това пътуване може да отговаря само някой от семейство Рандолф и никой друг!

— Дори и ако този Рандолф е готвач? — скептично попита Бети.

— Не се оставяй Тайлър да те заблуди — рече Монти. — Може да изглежда като калугер, но е в състояние да се справи с всичко.

— А какво ще кажеш за мен? — попита Зак.

— Ти си упорит като магаре, но все още имаш много да учиш. Приготви ли ми някаква храна? — Монти отново се обърна към Тайлър, който му подаде две издути торби. — Какво си сложил?

— Боб и пушена сланина — отвърна брат му. — И сам можеш да си ги сготвиш.

— Надявам се, че мога. — Монти леко се ухили. — Сигурен съм, че Айрис няма да може.

— Не можеш ли да почакаш, докато дойдат Хен и Соления?

— Дори и веднага да изпратя някого да ги повика, Хен едва ли ще може да дойде преди полунощ. Не мога да оставя Айрис сама през нощта.

— Можеш да изпратиш някой от мъжете — предложи Бети.

— Аз трябва да отида да я потърся — намеси се Карлос. — Тя е моя сестра.

— Да, мисля, че и той трябва да дойде с теб — подкрепи го Джо. — Аз мога да върша и неговата работа.

Монти изгледа двамата мъже. За своя изненада не се ядоса, че някой оспорва решението му. Нито пък почувства гняв, че Айрис го бе заставила да приеме тези двама мъже, които не уважаваше и на които не вярваше. Той вече бе решил какво да прави и всички останали бяха длъжни да се съобразят с това.

— Аз отивам да търся Айрис, а Тайлър ще отговаря за стадото вместо мен. Който не е съгласен, може да се махне оттук. Разбра ли, Карлос?

— Да, но всичко това не ми харесва.

— Ти ще отговаряш за приятеля си — продължи Монти, без да поглежда към Джо, и се метна на Найтмеър. — Не знам кога ще се върна. Вероятно утре следобед Хен и Соления ще бъдат тук. Ако имам късмет, може да се върна и преди тях.

— А какво ще стане, ако не я намериш? — попита Бети.

Монти въобще не се бе замислял за този вариант. Не можеше да допусне такава възможност.

— Ще я търся, докато я открия!

 

 

Не бяха минали дори и пет минути, когато младият мъж чу зад гърба си тропот от галопиращ кон. Обърна се, видя Карлос и го изчака с озадачено лице.

— Разбрах защо Айрис е изчезнала — извика Карлос, щом се доближи до мястото, където Монти го чакаше.

— Защо не ми каза по-рано? — ядосано попита Монти.

— Тогава още не го знаех.

— Кое не си знаел?

— Джо й разказал за баща й. За истинския й баща.

Гняв разтърси душата на Монти. Едва успя да се удържи да не обърне коня си, да се нахвърли върху коварния Джо Риърдън и да го пребие до смърт. Сега вече на всяка цена трябваше да открие Айрис. В това състояние тя бе способна на всичко.

— Благодаря ти — промълви Монти. — А сега се върни обратно. Риърдън е твой приятел, но можеш да му предадеш, че ако го заваря, щом се върна, той ще отговаря пред мен за подлата си постъпка.

— Джо не е искал да…

— Може също да му кажеш, че не ме интересуват подбудите му, каквито и да се те.

Монти отново пришпори коня си, тласкан от още по-голяма тревога. Не знаеше как Хелън бе възпитавала Айрис, но бе готов да заложи дори стадото си, че е втълпила на дъщеря си какво голямо значение имат произходът и положението в обществото за нейното щастие. И когато е научила, че не е дъщеря на този, когото досега е смятала за свой баща, Айрис така се е отчаяла, че можеше да е извършила нещо непоправимо.

 

 

Монти я настигна половин час след падането на нощта. Тя яздеше успоредно на хребета на близкото възвишение. Нежният й силует се очертаваше на фона на притъмнялото небе и се забелязваше много ясно отдалеч. Нямаше съмнение, че орловите очи на индианските съгледвачи също можеха да я видят от километри.

Целият следобед се бе тревожил за нея и нервите му бяха опънати до скъсване. Стомахът му се бе свил на топка. Прекара осем кошмарни часа, като си представяше какви ужасни неща можеха да й се случат: да я ухапе гърмяща змия, да падне от коня и да си строши врата… Когато я видя в далечината, изпита неописуемо облекчение и едновременно с това гняв, че бе постъпила така лекомислено.

Айрис се беше отбила от пътеката и се бе замислила така дълбоко, че не го забеляза, преди да се доближи на петдесетина метра. Обърна се и сякаш в първия момент не го позна, извика и пришпори коня си.

По дяволите! Защо трябваше да бяга от него? Не разбираше ли, че бе дошъл да й помогне? Найтмеър поглъщаше разстоянието между тях с невероятна бързина.

— Махай се! Остави ме сама! — извика девойката, когато той се изравни с нея.

Младият мъж посегна, хвана юздата на коня й и го спря толкова рязко, че тя едва не изхвръкна от седлото. Айрис се опита да измъкне поводите от ръцете му, но не успя, плъзна се от коня си и хукна да бяга сред гъстата трева. Той подкара коня си след нея, настигна я, наведе се от коня, сграбчи я през кръста и я метна на седлото.

— Пусни ме веднага и се махни оттук! Не искам да говоря с теб! — Младото момиче започна да го удря с юмруци, но не можа да се освободи от ръцете му.

— Спри, по дяволите! — изръмжа той и здраво я притисна към себе си. — Трябва да поговорим, но не мога да разговарям с теб, като се мяташ така.

— Няма какво да разговаряш с незаконната дъщеря на един изнудвач — изхлипа тя, но спря да се бори с него и отпусна глава на гърдите му. — Вие, от семейство Рандолф, нямате работа с такива като мен!

— Това само показва колко малко ме познаваш — рече Монти и я притисна още по-плътно. — Обичам червенокоси красавици, независимо от произхода им.

— Не можеш да ме харесваш, не и след като знаеш какъв е бил баща ми!

Младият мъж горчиво се изсмя:

— Когато се напиеше, моят баща се превръщаше в истински звяр: можеше да загуби на комар всички пари на семейството, освен това е съблазнил безброй жени, убил е един мъж на дуел и се носи слух, че е откраднал половин милион долара по време на войната — заплатите на войниците. В сравнение с него твоят баща е невинно момченце.

— Наистина ли баща ти е убил човек? — попита младото момиче и спря да плаче.

— Съблазнил е сестрата на най-добрия си приятел, а след това го предизвикал на дуел.

— Но все пак ти не си извънбрачно дете, нали?

— Предпочитам да бях незаконен син на един честен каубой, отколкото потомък на този кучи син. Откъде мислиш, че съм наследил този дяволски нрав? Откъде мислиш, че Хен е наследил склонността си към убийства? Всичко е от проклетата кръв, която тече във вените ни.

Искаше й се да му повярва, но това не беше всичко.

— Джо ми каза и още нещо.

— Какво още ти каза? — Той спря коня и учудено я погледна.

— Отнася се за майка ми. И Джордж.

Монти въздъхна. Знаеше, че тази тема не можеше да се избегне.

— Предполагам, че рано или късно щеше да научиш.

— Значи е истина?

— Не знам. Зависи какво ти е казал Джо.

— Каза ми, че майка ми се е опитала да съблазни Джордж. Каза ми също, че ти си убил истинския ми баща.

Той се върна назад, за да прибере коня й:

— По дяволите! Това копеле е издрънкало всичко!

О, господи! Значи беше вярно! А тя толкова се надяваше, че Джо е излъгал. През целия ден се опитваше да убеди себе си, че поради някаква причина Джо я е излъгал. Но той бе казал истината. Реакцията на Монти го доказваше.

Младият мъж отново въздъхна и започна разказа си:

— Преди няколко години аз се бях увлякъл по Хелън. В това няма нищо чудно — всеки мъж, който я зърнеше, се влюбваше в нея.

Айрис се вцепени от ужас. Как може да обича мъж, който бе харесвал майка й?

— Нима си бил влюбен в нея?

— Господи, не! — извика той.

Младото момиче изпита огромно облекчение. Никога не бе очаквала, че ще е първата жена в живота му, но не можеше да понесе мисълта, че той е харесвал майка й.

— Ала Хелън не спря да ме преследва. Непрекъснато ме разпитваше за ранчото, за Роуз и Джордж. Какъв глупак съм бил. Въобще не съм разбирал каква е била целта й.

— Какво е искала?

— Хелън отдавна знаеше, преди всички други, че баща ти е почти разорен. Оглеждаше се за нов съпруг и бе спряла погледа си на Джордж.

Лицето й пламна от унижение. Разумно е било да се омъжи за Робърт Ричмонд, за да осигури баща на дъщеря си, обаче съвсем друго бе опитът на Хелън да прекъсне щастливия си брак, за да се омъжи за някой богаташ.

Монти взе поводите на коня й, привърза ги към седлото си и продължи разказа си:

— Роуз винаги е искала да има много деца. Затова, когато преди няколко години разбра, че отново очаква бебе, тя беше безкрайно щастлива. Но още отначало сякаш всичко тръгна накриво. Повръщаше непрекъснато. Бебето се роди прекалено рано и умря. Роуз го преживя много тежко, почти цяла година не можа да се съвземе. Тя никога не е била толкова красива, колкото Хелън, но тогава направо се беше стопила от мъка. Предполагам, че Хелън си е казала, че Джордж ще бъде лесна плячка, щом Роуз е толкова болна и съсипана.

Девойката се запита дали има още нещо в живота на родителите й, от което да се почувства така унизена.

— Хелън идваше често в къщата под предлог, че ще се грижи за Роуз, но всъщност се усукваше около Джордж. Ала не постигна никакъв успех. За Джордж никога не е съществувала друга жена, освен Роуз, но Хелън каза някои неща, които причиниха силна болка на Роуз. Когато един ден се върнах и я заварих обляна в сълзи, така се разгневих, че бях готов да извия врата на майка ти. Отидох у вас и й казах, че ако още веднъж разплаче Роуз, ще обясня на Робърт какви ги върши съпругата му. Какъв глупак съм бил! Мислех, че тя ще се засрами и ще престане с интригите си. Едва бях свършил да говоря, когато тя се разкрещя пронизително, сякаш я бяха нападнали апахите. Всички се струпаха около нас. Тя каза на съпруга си, че съм се опитал да я изнасиля там, в салона, и бедният глупак й повярва. Грабна пушката и ме изгони. Заплаши ме, че ако още веднъж се появя в къщата му, ще ме застреля.

— Какво стана след това?

— Нищо. Аз повече не стъпих в къщата ви, а Роуз постепенно се съвзе.

— А какво стана с баща ми?

Младият мъж я изгледа смутено:

— Никога не съм познавал баща ти. Когато налетях на него в Мексико, за мен той беше просто един непознат, който си търсеше боя. И сигурно нямаше да го ударя толкова силно, но той наговори един куп ужасни неща за Роуз и Джордж. Два дни по-късно напуснах Мексико. Точно тогава той е бил убит в някакъв ръкопашен бой. Хелън с удоволствие разправяше наляво и надясно, че аз съм го убил, защото съм бил безумно влюбен в нея. Някои хора все още вярват в това.

Младото момиче изпита угризения на съвестта, като си припомни, че веднъж го бе обвинила, че е убил човек. Всичко, което му бе казала, сега придобиваше нов, още по-зловещ смисъл.

— Едва сега разбирам защо толкова време не ме харесваше.

— Винаги съм те харесвал. — Думите сами се изплъзнаха от устата му. Сега бе просто един мъж, който искаше да докаже чувствата си към любимата жена.

— Тогава защо онази вечер, на празненството, избяга от мен?

Той отново се почувства неловко и извърна поглед:

— Страхувах се, че си същата като майка си. Толкова много приличаш на нея. — Айрис го изгледа недоумяващо. — Единствената Айрис, която познавах, бе онова палаво момиченце, което непрекъснато вървеше по петите ми. Нямаше нищо от него във фаталната жена, която видях онази вечер.

Сега бе неин ред да извърне поглед. Родителите й го бяха оскърбили, тя се бе опитала да се възползва от него, но въпреки всичко той продължаваше да се тревожи за нея. Дори бе зарязал стадото си, за да я намери. А тя досега не бе направила за него нищо друго, освен да му създава неприятности.

— Имаш ли още въпроси?

Тя поклати глава.

— Тогава те моля да забравиш за всичко това — въздъхна той. — Всичко е минало.

— Как бих могла да забравя? Баща ми се е опитал да те убие, а майка ми е искала да разбие семейството на брат ти. Ти сигурно ме мразиш.

— Не ми трябваше много време, за да открия, че ти не приличаш на родителите си. Всеки път, когато се сблъскваше с някаква трудност, ти постъпваше така, както Хелън никога не би постъпила.

Ако можеше само да бъде сигурна, че той не казва всичко това единствено за да я успокои. Никога не бе смятала, че Монти е прекалено любезен с нея — напротив, той винаги бе доста груб и рязък — но сега подозираше, че е прекалено внимателен от съжаление към нея. Сега разбра, че той от самото начало е бил само любезен към нея. Бе твърде заета със себе си, за да го забележи.

Нищо не се е променило. Ти все още мислиш само за себе си, а той все още е готов във всеки момент да зареже стадото си, за да се грижи за теб.

— Трябва да си отидеш и да ме оставиш сама да продължа към Уайоминг — промълви Айрис. — Аз само ти създавам неприятности.

— Мислех, че ще искаш да се върнеш в Сейнт Луис.

Думите му я изненадаха. Толкова отдавна не се бе сещала за Сейнт Луис, че дори бе забравила за намерението си да се върне в този град.

— Вече свикнах с пътуването. Исках да докажа на себе си, че не съм по-неспособна от останалите. — Айрис си помисли за Ан и Джейн, Лойд, Том и Калвин — всички тези хора, на чието мнение държеше само до преди девет месеца. Те едва ли биха одобрили идеята за това пътуване, нито пък факта, че е прекарала една нощ с Монти. Тя не съжаляваше за онази нощ в индианския вигвам. — Вече не мога да живея както преди. Разбрах го след онзи разговор с Карлос, който ти неволно си подслушал. Няма смисъл да се връщам в Сейнт Луис. Никой в този град няма да пожелае да разговаря с мен, след като разбере кой е бил истинският ми баща.

— Това няма значение.

— Не, има.

— За мен няма значение.

Младото момиче искрено желаеше да му повярва, ала Монти никога не бе живял в град. Не разбираше какво означава да изгубиш доброто си име в обществото. И нямаше представа какво значение отдаваха хората на произхода. Нямаше представа, че да си незаконородена, е почти същото, както да те мислят за уличница.

— Може би сега мислиш така, защото на стотици километри оттук няма никакъв град — продължи тя, — но твоето семейство няма да е на същото мнение. Нито пък самият ти, когато стане дума за твоята съпруга или за децата ти.

— Няма да е зле да научиш нещо важно за семейство Рандолф — отвърна той.

Те навлязоха в една долина между два хълма. Айрис видя, че отвсякъде бяха заобиколени от храсти. Зад близките дървета се чуваше ромоленето на някакъв поток. Очевидно Монти имаше намерение да нощуват тук, вместо да се върнат в лагера.

Запита се какво смята да прави той. Вече бе доста тъмно и тя не можеше да си представи как ще намерят пътя до лагера.

— Ние, от семейство Рандолф, никога не сме обръщали внимание на хорските приказки. Джордж се ожени за Роуз, макар че нейният баща се е бил на страната на янките и всички го убеждавахме да се отърве от нея. Мадисън се ожени за Фърн, въпреки че знаеше, че няма да може да се върне в Бостън.

— А ти?

— Никога не ме е интересувало какво говорят другите.

Сенките се сгъстиха. На запад небето все още леко розовееше, но в долината вече се бе смрачило. Около тях постепенно тревата ставаше все по-гъста. Шумът от потока се усили. От близкото дърво излетя подплашена птица. Листата на тополите се поклащаха леко в спокойната вечер.

Девойката се облегна на ръката му. Той се опита да остане спокоен, но не успя. Поиска му се да забравят за останалия свят. Толкова хубаво беше да я усеща в прегръдките си.

За пръв път от онази нощ, когато се бяха любили, Айрис се почувства спокойна. Младият мъж искаше да я утеши и да й предложи подкрепата си, ала тя знаеше, че това е само временно желание и че този миг нямаше да продължи вечно. Дори и Монти не можеше да я предпази от целия свят.

— Какво ти каза Бети за мен?

— Не знаеше къде си отишла. Никой не знаеше.

— Но как разбра, че съм научила истината за баща си?

— Карлос ме настигна и ми каза малко след като бях напуснал лагера.

— Но след като не си знаел, защо си тръгнал да ме търсиш?

Той учудено я изгледа:

— Не можех да те оставя така. Прекалено опасно е.

— Но аз бях съвсем сама. Наоколо няма жива душа.

Спуснаха се съвсем ниско в долината. По пясъчното дъно растяха само няколко дървета, а между тях лъкатушеха два потока, които се събираха в един вир. Въздухът беше доста хладен и сравнение с нагорещената прерия. Девойката потръпна. Монти скочи от Найтмеър, подаде й ръка и тя слезе на земята.

— Не отговори на въпроса ми.

Тя го погледна в очите и се запита защо толкова дълго не бе разбрала, че го обича. Всички тези години, през които бе флиртувала със съученици или млади богаташи, нито веднъж не бе изпитвала любов към някого, защото не можа да забрави Монти. Може би те са били по-богати или по-добре облечени от него, много по-добре възпитани и изискани, но нито един от тях не можеше да й предложи такава сигурност и доверие. Ако изпаднеше в беда, никога не би потърсила някого от тях. Щеше да се сети само за Монти.

Сега бяха съвсем сами. На десетки километри нямаше жива душа. Монти продължаваше да я гледа с очи, замъглени от страст. Девойката дори забрави за въпроса си, на който така и не получи отговор. Ако можеше да остане с него тук завинаги, сгушена в топлите му обятия, никога нямаше да го пита повече за миналото.

Обаче знаеше, че това е невъзможно. Ще трябва отново да се върнат сред хората и отново бъдещето пред нея ще помръкне. Вече всичко бе свършило за Айрис Ричмонд. Въпреки пламенната любов на Монти, пропастта между тях не можеше да бъде запълнена. Сега му бе много благодарна за закрилата и грижите, ала дори и той не можеше нищо да промени. Тя не го заслужаваше и той рано или късно щеше да се сбогува с нея.

Монти все още не я пускаше. Разкъсвана от желанието да притисне глава на гърдите му, Айрис затаи дъх.

— Най-важното, заради което препуснах по следите ти — задъхано промълви той, — беше желанието ми да ти кажа, че те обичам повече от всичко на света.