Шарл Бодлер
Отричането на Свети Петър

Какво е сторил бог за своите Серафими,

заливани с потоци от клетви, ругатни?

Преял, препил тиранин — той спи по цели дни

сред наште стонове и хули нетърпими.

 

Плачът на мъченици, на жертви — вой след вой! —

опива го като симфония могъща;

макар в насладите кръвта ни да поглъща,

все още небесата не е наситил той.

 

— Спомни си, о, Христе, Градината с маслини! Ти

молеше се, паднал в прахта — за сетен път, —

но Онзи всеки гвоздей, забиван в жива плът,

очакваше засмян сред небесата сини.

 

Като видя да храчат по твоя образ свят слуги и

стражници, от долна страст обзети,

и остри шипове по черепа усети,

там, дето беше вместил несвършващия Свят;

 

когато тялото — грамада окачена —

до скъсване изпъна ръцете и кръвта

по челото ти бръчки солени очерта,

и ти за присмеха превърна се в мишена,

 

как фарисеите от храма си господен,

размахал смело бича, прогони ти без жал?

Кажи, преди в ребрата върха да бе опрял,

от Угризение не беше ли прободен?

 

— О, този свят, Мечтите сразил с Реалността!

Щастлив си тръгвам от земята още грешна,

как тук да вдигна меч и меча да посрещна?

И Петър се отрече — и с право! — от Христа…