Шарл Бодлер
Слепците

Погледай ги, душа — нима не са ужасни?

На плашила приличат, направо са за смях;

кошмарни, сомнамбули — вървят напред без страх;

в какво ли стрелкат все очите си безстрастни?

 

Да, отлетяла е божествената искра!

Но сякаш виждат ясно, незнайно докъде —

лице към свода са обърнали; не иска

в горчиви мисли никой глава да наведе.

 

Те прекосяват мрака безкраен — този брат

на тишината вечна… Додето ти, о, град,

и пееш, и крещиш, и веселиш тълпите,

 

в болезнени наслади затънал и в разврат,

виж — в тъпа скръб се влача и аз! Но казвам с яд:

„Какво ли търсят по Небето те, слепците?“