Христо Пощаков
Сделка с дявола

Ервин Кунтцке беше обикновен чиновник, обладан от натрапчивата мисъл да стане известен. За да постигне това, бе готов на всичко, дори да се свърже със Сатаната. Манията за слава го бе накарала да открие в себе си прилика с великия Салвадор Дали и той се постара да я увеличи. Пусна си същите мустаци като неговите, но придобитите аксесоари по лицете му не помогнаха на допълнителните му занимания, които смяташе за най-важното нещо в живота си.

Опитваше се да рисува, дори си беше направил доста прилично ателие. След като няколко пъти показа произведенията си на познати и някои от тях се изхилиха неприлично, реши повече да не прави това.

Собствената му безизвестност тежеше като воденичен камък и тровеше ежедневието му. Един ден Ервин не издържа на събралото се нервно напрежение и реши да потърси помощта на тъмните сили, за да излезе от състоянието си. Вече се бе сдобил с адреса на някаква съмнителна старица, която имаше славата на вещица.

Беше събрал смелост и почукал на вратата на неподдържаната къща, разположена в краен квартал. Отвори я възрастна дама, стрелна го с насмешлив злобен поглед и го покани да влезе. Ервин се настани в полутъмен хол, а нейното сбръчкано като печена ябълка лице изчезна в съседното помещение. Обстановката около него изглеждаше странна. По стените висяха изсушени крила на прилепи и изсъхнали кожи на змии, по лавиците на олющена библиотека бяха подредени буркани, напълнени с мъртви скорпиони и паяци. Докато той се чудеше дали наистина е попаднал на вещица, старицата отново се появи. Носеше стъклена гарафа с някаква течност, протегна ръка и му я подаде.

— Ще ви струва двеста марки. Смятайте въпроса за уреден — каза тя.

Ервин едва не подскочи от изненада, изглежда тя бе разбрала за намеренията му.

— И какво трябва да направя? — попита.

— Нищо особено. Връщате се в къщи, отивате в банята и изливате течността във ваната. Останалото само ще се нареди.

Той предвидливо бе взел пари със себе си, плати и като подгонен изкочи навън. Взе такси и след двайсетина минути отвори вратата на собствената си къща. Нетърпеливо влезе в банята, надвеси се над ваната и започна да изпразва съдържанието на гарафата. Не беше стигнал до края, когато над главата му се появи неясно образувание. То постепенно се оформи в космат торс, още по-космати ръце с дълги нокти и рогата глава. Беше дяволът.

— Зная какво искаш — прокънтя в ушите на Ервин боботещ глас. — Желаеш да станеш велик художник, срещу продажба на душата си. Но ти си велик некадърник и сделката ще бъде трудна.

— Няма значение, само да стане — промълви разтреперания човек.

— Може би ще се съглася, но срокът на обучение ще бъде извънредно дълъг.

— Съгласен съм на всичко!

— Добре, ще станеш известен… някъде. Ха, ха, ха… — изкикоти се дяволът. — Готово, подписвай бързо.

Върху пода на банята падна ситно изписан лист, последван от паче перо.

— С какво да подпиша? — запита Ервин смутено.

— С кръвта си естествено. Договор с дявола се подписва с кръв. Използвай ножче за бръснене и порежи пръста си.

— Отдавна употребявам електрическа самобръсначка — оправда се объркано Ервин.

— Тогава се порежи с нещо друго, дявол да те вземе!

Жадният за слава човек изтича до кухнята, взе нож за рязане на хляб и неумело извърши исканото действие. След това се върна, натопи пачето перо в капката кръв, която се показа от палеца му и подписа листа.

— Сега излей остатъка от гарафата — нареди дяволът. — Глупав си като гъска.

Листът и пачето перо изчезнаха, банята също. Стана тъмно, някъде встрани се виждаха червени отблясъци. Все още стиснал празната гарафа, Ервин се оказа зад дебелите метални пръти на голяма клетка.

— Къде съм? — извика уплашено.

— В едно от предверията на ада — отвърна дяволът.

— Но договорът?!

— Всичко е спазено, но ти, глупако, не го прочете. След като мястото на обучение не е указано, аз го избрах по своя преценка. Освен това срещу скапаната ти душа не мога да си позволя допълнителни разходи за платна, четки и бои.

— Тогава как ще ме обучаваш?

— В договора не е записано кога ще започне обучението. Докато си помисля, а това може да трае вечно, свиквай с обстановката. Зоната на отвъдното, в която се намираш, дава известни предимства — няма да имаш нужда от храна и вода.

Ервин Кунтцке изпусна гарафата върху черните вулканични камъни под клетката и зарида безутешно. Дяволът беше изчезнал, оставил след себе си мирис на сяра.