Таньо Клисуров
Мъжът на петдесет

Мъжът на петдесет без страх разбира,

че повечето път е извървян,

че вече е в последната квартира

на този свой живот; не е пиян

от виното на млади обещания,

а трезвен и понякога суров —

не бърка мимолетните желания

с едничката, съдбовната любов.

 

Мъжът на петдесет по-нараним е,

обидата преглъща трудно той.

И не прежалва лесно чест и име,

не прави често в пътя си завой;

недоверчив е към прибързаната слава,

страни от амбициозния глупак…

Той няма време вече да прощава,

да се разделя и да почва пак.

 

Мъжът на петдесет е стара служба:

изял си е войнишката чорба

и вече опит чужд не му е нужен

да разбере, че всичко е борба,

че хляб и свобода, и идеали

не се постигат с кротост и покой.

Мъжът на петдесет не чака жалост,

а безпощадност от живота свой.