Таньо Клисуров
Машината

Аз бях малкото винтче, завито до краен предел

върху вала колянов на машината уж крилата.

Тя се движеше все напред, към заветната цел,

но буксуваше често и хвърляше кал изпод колелата.

 

Аз бях съвестен, впит с дълбоката си резба

във парчето желязо и силата моя растеше.

Почти цял живот. Докато се разбра,

че маршрутът, избран от машината, всъщност е грешен.

 

И прозрях, че излишна и вредна била верността.

Ако с нещо съм можел да предизвикам повреда,

щял съм грешките сторени да предотвратя,

да празнувам сега своя лична победа.

 

Вместо туй съм разхлабено винтче, покрито с ръжда.

И самата машина лъкатуши сега без посока.

Чука нещо в мотора, вещае поредна беда

и по пътя калта става все по-дълбока.

 

Безнадеждна машино, разстроена вече веднъж,

знам, че валът колянов накрая ще спре да се движи.

Ще останеш купчина желязо под слънце и дъжд.

а съдбата на вярното винтче на кого ще е грижа?