Таньо Клисуров
Откъде тази страст към перото…

Откъде тази страст към перото, към звънкото слово?

Аз съм син на родители скромни, цял живот са работили те —

другояче разбират труда. И баща ми отново

с удивление моите стихове гласно чете.

На кого ли са нужни навярно баща ми се пита

и ще мога ли с тях да спечеля за хляб и за дом.

Тихо в ъгъла мама пуловер за мене доплита.

Тя ми вярва във всичко, макар и така — мълчешком.

Тя ме моли единствено: нека отдъхна за малко,

аз заспивам над листа внезапно — тревожен и блед.

И вълшебната моя, добра химикалка

мама нежно полага в старинния сватбен бюфет.