Таньо Клисуров
Отсъствие

Отсъстваше за кратко. Ден след ден

задрасквах в тази монотонност тягостна.

И както цветето, забравено от мен,

попи водата, със която ти поля го,

тъй жаден бях за ласките ти аз.

Като нетърпеливи младоженци бяхме —

опиянени от избухналата страст,

горяхме, както някога горяхме…

Тук моралистът би ми се присмял:

„Мъж възрастен, какви ги върши, боже!“

Не се срамувам, вече побелял,

ръка върху гърдите ти да сложа,

да те целуна по очите пак,

където някога за пръв път те целунах,

да зазвънти във липовия мрак

незабравимата най-нежна струна,

да си припомня младите слова,

които на ухото ти изричах…

 

Отсъствието ти благословя,

че ми доказа колко те обичам!