Таньо Клисуров
Смяна на квартира

Кашони. Суматоха. Безпорядък.

Животът тук бе сякаш мигновен.

С любов и стихове — донякъде бе сладък,

с кавги и спорове — горчив до този ден.

 

Строшен сервиз и разпилени книги.

Мечти строшени. Мозък изтерзан.

Носачите отвънка викат: „Вдигай!“

Товарят стария протрит диван,

 

на който дъщеря си аз заченах

с такава обич… Но не знаят те.

Ругаят времето, че е студено,

а вятърът като с метла мете.

 

В опразнените стаи тъжно бродя —

нали години тука преживях.

И виждам стъпките си собствени по пода,

покрил се вече с тънка мрежа прах.

 

Тъй ще останат ли следите ми не зная

по някой земен под да си личат —

в квартирата небесна най-накрая,

щом се преместя за последен път.