Таньо Клисуров
Катастрофа

Моторният кон е полегнал край пътя, кротува —

с разбита муцуна и счупени зъби е фара.

Ездачът безпаметен сигурно още пътува

нататък, където бе тръгнал в мъгливата заран.

Но няма да стигне, защото кръвта му изтича.

До него линейката вече е просто излишна.

Дотука бе всичко: мечти, лудории, момичета,

дотука — животът, преминал в графата „предишен“.

Различно в тълпата събрана звучат гласовете:

половината — хак му е, казват, че караше бясно,

но другите иначе казват — язък за момчето.

Такива сме — съдим различно при чуждото нещастие.

Наред със съчувствена болка у нас се прокрадва

доволство тъмно, че нас ни отмина бедата,

че другаде яростно трясна жестоката брадва,

а ние съвсем анонимни сме, част от тълпата.

Когато душа ни е вдъхвал Всевишния, май че

Рогатия тайно тръбичката тънка отмъкнал.

И също е духнал. И в нас оттогаз се спотайва

ехидност от дявола редом с човешката мъка.