Таньо Клисуров
Вечер в памет на поет

Салонът полупразен. Не пристигна

маститият критик, за да представи

посмъртно отпечатаната книга.

Защо да дойде? Мъртвият не може

от гроба си сега да се изправи

и на критика служба да предложи.

Така че само тъжната вдовица

ще каже няколко начални думи…

Отзад, изглежда, си разказват вицове

и става някак неудобно шумно

пред блясъка внезапен на сълзата.

Дошли са все пак пишещи събратя

на мъртвия поет. Те се изреждат

да го възхваляват, ако не за друго —

да вдъхнат поне мъничко надежда

в душата на нещастната съпруга.

И толкоз… Купчината книги е огромна.

Продадени са две. Но в тази криза

не можеш да се сърдиш, че не влиза

във домовете повече духовност.

Горчив акорд. Чистачката най-после

столовете подрежда с морни длани

и си мърмори: „Да не дава Господ

синът ми занаят такъв да хване!“